Забелязвате ли хората, с които се разминавате всяка сутрин по пътя за работа? Заглеждате ли се в лицата им, в изражението им? Задавате ли си върпоси, свързани с това? Опитвате ли се да отгатнете настроението им? Аз го правя и то отдавна. Не знам защо, но ми е интересно, пък и времето минава по-бързо, пътят изглежда по-кратък, когато съзнанието ти е ангажирано с нещо.
Напоследък обаче това ми сутрешно занимание е сериозно възпрепядствано, тъй като се налага да пренасоча мислите си в друга посока. Един път ще е, за да избегна сблъсъка с насрещно движещ се мъж, който за нищо на света не би се поместил с половин крачка, за да стори път на дама. Друг път, за да се спася от връхлитащ върху мен колоездач, толкова самоуверен от височината на превозното си средство, та чак едва ли не внушава вина, че се движиш по тротоара. Трети път - за да се концентрирам изцяло над запазването на равновесие, защото току-що съм била принудена да застана само на левия си крак. В противен случай рискувах да понеса върху десния всичките 100 кила на пръхтяща лелка, която дори и да се разхождаше по Санктпетербургски булевард, пак щеше да намери кого да настъпи.
Е, все още понякога успявам да погледна някого в лицето...като например в случая, в който се извърнах рязко и нервно изгледах в упор този, който така се беше залепил за гърба ми, та чак усещах дъха му във врата си.
......
Та си мисля, че май вече нямам желание да изучавам хората. Не ми харесват. Очите ми не виждат друго, освен една озлобена, озверяла и освирепяла тълпа с нагли погледи.
Явно АЗ имам проблем със зрението....

Мила Лизи,
Значи и ти ме видя, така ли! Нали си спомняш парещия поглед върху гурба ти (и малко по-надолу) сред тълпата. Сега вече, след като установихме контакт ще имам ли някакъв шанс да се влчбиш и ти в мен?
Аз също като теб обичам да гледам минаващите покрай мен жени, но странно защо, си ги представям голи и за всяка се питам какво ли би било да я наеба както аз си знам. Понякога, когато видя две жени едновременно, си ги представям и двете във вихъра на страхотен спектакъл с главни действащи лица те и аз, като няма забранени дупки и всеки има право да бърка където си поиска с каквото си поиска.
Смяташ ли, че ми има нещо?

Минувач.

П.С. Защо не ми казваш нищо за вчерашния ми сън? Моля те, пиши!

Аз отдавна съм се отказала да разучавам хората по улиците докато вървя. За това, ако искам да ги наблюдавам, сядам на някое барче, пия кафе, пуша цигарка и се кьоря.
А няма да ти казвам (ти знаеш де ), когато шофирам какво е.... още по-ужасно от това да вървиш по улиците. Но тогава мога на воля да святкам с фарове, да надувам клаксона и да псувам като каруцар всеки пешеходец и шофьор изпречил се на пътя ми.


....

Лесно ви е на вас, с колите :)) Нищо не знаете! Не можете да си представите тръпката от това, някой да ви върви в краката, да ви бутне едно яко рамо, или пък да се спре на сладка раздумка с познат, заемайки едниственото проходимо място на тротоара...
И тъй като, по обясними причини, все още се въздържам от каруцарски попържни, все си мисля, че някой ден ще изригна и един ще си го отнесе заради всичките :))))

абе и аз ходя пеша.. :)))

....

Ti da ne raboti6 na Grafa. Tam e takawa blyskanica. Az dokato otideh do rabotata i se 4uwstwah izmorena. Kato w nqkakyw aburden teatyr na zabyrzan kadans....

Не, аз съм от Варна. По пътя за работа минавам покрай един от пазарите....Няма да ти обяснявам каква лудница е - пореждат се сергии, разнася се зарзават, бутат се колички...Няма място къде да вървиш по тротоара, на улицата задължително става задръстване...абе въобще, абсолютна селяния и то в центъра на града! Та, както казваш, аз също се чувствам не само уморена още от сутринта, ами и на върха на нервичките си!