Re: документирана лудост / Хоби, Развлечения / Шантав клуб

гледах документален филм/мра за документално кино/който разказваше за архитектурен проект разработван и осъществен от 68 до 93година.
Беше къща.По скоро обиталище отколкото жилище......имаше силно внушение...пространствата се преливаха,переспективата увличаше и създаваше чувство за безкрайност,всичко/стени,под,тван/разпределено в бели квадрати с черен контур.....беше като магия на чийто фон всеки обикновен предмет придобиваше уникална естетическа стойност - празна саксия,чаша с питие поставена като на пиедестал,играещите огнени езици в камината сякаш осветяваха утробата на ледник.....беше фантастично!!!
И в един момент архтекта реши,че това така завършено и съвършено нещо не се развива и трябва да претърпи не метаморфоза,а ТРАНСФОРМАЦИЯ....и се започна......в кадър влезе една механична ръка/кофата на багер/,която ритмично и методично съсипа до основи всичко това........и това не беше всичката ЛУДОСТ.В следващия момент започна ТВОРЧЕСКАТА ЛУДОСТ.
Хиляди паланзи бяха напълнени с отломките/това продължило 5 години/ от бившата къща и подредени в една инсталация от строени в редици тасове -нещо като пантеон-паметник на нещото-къща.Дявол да го вземе и това имаше страхотно внушение.И си мисля,само недотам обмислени действия и рошави мисли ли са лудостта,къде е границата м/у лудост и творчество,дали лудостта не се провокира от затвореното пространство в нас и около нас/а творчеството от какво се провокира/,коя своя лудост бихте документирали.