Регистриран ли съм или не!
Моля те не ме дели на две!

Ваш:ПЪТник-анон и без анон!

Има ред - в тоя клуб и още няколко.
При лудите - има снежинки, вихрушки и хаост!
В момента аноните там ги е затрупало до шия!
А ти земи - и се не-регистрирай.
Савет от Старото Куче

Ефир - пушеше он лайн/а - ама вече отива да пуши
навън.
хахахахахах!
Но вечерта заедно със снежинките - ще се върне!

аз така и не успях да съм анонче.... не е честно пък!
А да и забравих да кажа, че няма нищо по-весело от хаоса и по-скучно от реда... ама скучно не значи лошо в край на крайщата.

Redaktirano ot Baba_Marta na 18.12.00 23:30.

Защо за ред сега тьжиш?
Защо тез скрьбни думи днес редиш?
Макар на части разделен
вьрви по пьтя си все окрилен!

;-)))))))

моментално да ме задушиш с най-хубавата си мартеница!
:)))))

Докога и все на мен ли ?
ПЪТник

Аз не съм добрия дядо Мраз..
аз съм оня чичко дето.....
Цууун ПЪТник

Ха така , та ти си мойта Жулиета
Ми как ще те открия в нета?
Цун-Пътник-цун

Добре - все на теб, на теб!
Доволен ли си сега?

И теб те цункам по муцунката
:))))

Redaktirano ot efir na 19.12.00 17:47.

Нали си в Сахара!!!!!!!!!
Как ще те видя от балкона?

Привет ..не съм тъжил за ред.
чувствителна е май душата на дамата от занаята?
За пожеланието....искрено благодаря.
обещавам-от него окрилен по Пътя аз да си вървя !
ПЪТник

РазмислиХ...
Яви се моментално на линия!
Защото ще те забравя - и няма да те чакам на терасата!

Дядо Мраз го погребахме 89 не си ли спомняте бе!

По пьтя свой житейски си вьрви,
дано от нас тоз пьт не те дели!
Дори вьв полет крила разперил,
кьм щастието поглед вперил,
при нас ела, седни ...
и блага думи ни кажи...

ЯЯЯ...загубих си анона
слизай веднага от балкона
цун: ПЪТник

Цветя и цууун за дамата от занаята,
на всички пътници мечтата.
Ах какви красиви мисли имаш ти ,
та това са моите мечти.
Не съм очаквал от такава дама,
да разгадае мойта драма.
Предлагам двамата със теб,
смело да вървим напред.
Пътник Пътя си следи.
не си играй със него ти.
Отново цун и поздрав пак
карай с мене дружно в крак!

Не искам пьтника да спирам,
вьв пьтя му избран, нелек.
Неволно в него аз сьзирам
мечти вьв полет и душа на поет...

От временни почивки не плаши се
поспри при нас сега за миг.
За думите изказани ти не кори се -
каква е твойта радост, да чуем твоя вик.

Че мисьл неиказана и грош не струва,
а чувството е вярно само споделено.
Че нужно е на всеки другиго да чува
а не да крачи сам по пьтя уморено.

А думите, що казваме си тук,
ще пьлнят мислите ни в самотата.
Така ще крачи всеки в своя пьт
очакващ друга среща, огьня и топлината...

Слязох - и сега какво?