Научихте ли нещо от всичките си грешки или сте се надценявали поставяйки препятствията.

nauchil sum ot vsichkite gluposti koito sum napravil che ima oshte mnogo gluposti za pravene.i
nikoga niama da spra da gi pravia.nikoga ne sum se nadceniaval..az sum kompleksar kato vsichki drugi

И като си като всички други защо си в шантав. Аз си мислех че тук е място за да се събира различието, а не да се пропагандира еднообразието и неговата неизбежност.

vajnoto e...da ne ni se zavie sviat...

Различието е едно от проявленията на еднообразието

Научих се да си прощавам грешките. Научих да не прощавам всички грешки на другите. На тези, които уважавам, не прощавам принципните грешки. Защото така ще им помогна да не паднат по-ниско. Ако случайно някой изпадне от този списък след непрощаването, то значи аз съм сгрешила. Не е грешно да грешиш, грешно е да не си прощаваш. По отношение на препятствията мога да кажа, че в началото е трудно, но веднъж като започнеш да ги преодоляваш, става като слалом с вратички, ляво-дясно, дясно-ляво и обратно. Само където понякога си караш сам(а) по пистата и започва да става шумно. Пък ние, хората сме суетни. Затова предпочитаме страхотно пускане, изпързалване и накрая забиване пред публиката, отколкото лесно, макар и виртуозно прелитане до финала. Хйде да не припомням за сладките грехове... Хубаво е да грешиш, съжаляват те, съчувстват ти, дори помагат, а иначе...кой обича безгрешните...никой, дори и да е Някой. Луд, твойта лудост грешка ли е или си в час?

аз си обичам грешките.Те са като цвят и нюанс в живота/това го усеща всеки що годе интелигентен човек/А също не обичам и безгрешните хора тези с претенции за съвършенство - представи си нещо идеално,ясно от пръв поглед и след време няма какво повече да откриеш.....дори светлината не го променято все си е съвършено и безгрешно....скука.
И защо си мислиш,че ти си избираш препятствията.Това си е чиста заблуда.Те ти се поставят от другаде и са толкова по-трудни колкото по-висока трябва да стане класата си.

няма. В мига, когато нещо стане съвършено, то изчезва, защото не може повече да съществува - тъй като не съществува състоянието пълен покой. По-точно - нещото минава през мига на съвършенството и после отново става несъвършено. И слава богу, че е така.
Оттук следва, че всички ние сме грешни и винаги ще продължим да бъдем грешни. И ако някой се опитва да се изкара безгрешен или да стане безгрешен, то той лъже и другите, и себе си. Затова съществува и прошката. "Велико е да простиш..." Бих добавил - по-лесно прощавай на другите, отколкото на себе си, защото не можеш да съдиш другите по-строго от себе си.

да съдиш друг.А твоя съдник е съвестта ти.Ако си чувствителен и хуманен човек,много трудно можеш да и угодиш.Затова е по-добре да си егоист и себичен.който го може-блазе му.

грешките се програмират още с поставянето на препятствията.


````````***`````````


аз лично не си спомням къде съм грешал и къде не,така че съм склонен към повторения....бавни и постъпателни.....последните пъти забързвам,хаха:))))