|
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | (покажи всички)
|
Тема
|
 Как изглежда луната
|
|
| Автор |
АнгелскИ (флуиден) |
| Публикувано | 04.11.13 21:04 |
|
|
в очите на влюбения?
Сещам се когато бях на 15. Спомням си звездите. Спомням си морето, полъха на вятъра. Спомням си искрящи очи. Нежни чисти. Ръце, устни. Сещам се за мечти, за простори и висини. Сещам се и когато бях на 9. Мечтаех си да стана капитан, берях жълт равнец и тичах мръсен по прашните улици на селото. Ядях сирене с хляб и бях щастлив когато имаше локум или понички с плодово мляко. Когато лежах в тревата - още помня ароматите, аромати които са още там, но мен ме няма. Аз съм друг. И все пак същия. Все същия хлапак с поглед вперен в нощното небе. Знаете ли как изглежда луната в очите на влюбения?
| |
|
|
|
Ами... не поглеждам небесните тела, когато съм била влюбена. То май само лицето на любимия се проектира пред очите ми. Как да метна до луната ...
Иначе, когато ми е тъжно- тогава луната действа като разсейващо тяло. Добре действа тогава. мда
| |
|
|
|
казват че когато си истински влюбен, двамата влюбени не гледали лицата си, а гледали залезите, изгревите и всичко през едни очи?!
| |
|
|
|
айде сега ...
| |
|
|
|
| |
|
|
|
ей на- поспах и ми дойдоха други мисли.
значи луната си те влече тебе, ама мене ме влече кората на дърветата, короната им. като изключим коли, хора, сгради, това, което виждам докато вървя по улиците са дърветата. а те са еднакви във всяко едно състояние- влюбено или невлюбено.
| |
|
|
|
И аз обичам дърветата и короните им.
| |
|
|
|
ами много хубаво е това според мен.
| |
|
|
|
То обичам и цветовете на дърветата и зеленината и това как отделят кислород и миришат. Тоест харесвам ги с няколко сетива.
Редактирано от blood2 на 05.11.13 21:19.
| |
|
|
|
и аз така блъди. Всъщност с дърветата съм като у дома си. Иди ме разбери сега. Сякаш си говоря с тях.
| |
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | (покажи всички)
| 
|
|
