Шантава сутрин... / Хоби, Развлечения / Шантав клуб

Половинката стана домоуправител заради мене. Нали съм много еблива, и като му подвикват "да го туря на жена ти", белким аз малко кротна. Тая сутрин имах премеждие.Отдаде ми се възможност да се наспя до обяд, густо майна! Не е станало 10 часа и се звъни. Излизам още сънувайки: "мъй гуляем на качели - встали-сели" и гледам съседа. "Аз се казвам Георги, и живея в щатите, апартамента ми е ей там." Това го знам, знам му и кирливата гарсониера отсреща на Мистър Америка. Гледаме се втренчено. Той има компютърни очила, обаче аз имам още гурели в очите и го бия по сила на погледа.
- Аз да ви дам моя мейл. Вашият съпруг ми го поиска, аз му отказах, но после премислих, и реших да ви го дам! - и ми бута едно грижливо изписано листче.
- Добре - (спи ми се, та две не виждам дагоеба..)
Той ме съзерцава с изражение, което сигурно би нарекъл замислено, и види се очаква нещо от мен. А и очилата съвсем не му отиват на това лице като тиква. В това време нашия мърмяуковец излиза да разузнае, отърква се в краката ми и подушва крачолите на съседа гнусливо.
- Вие имате котка! - И ме гледа все едно съм убила всички евреи от третия райх.
- Да. (прозявам се, главата ми е шиник)
- И не сте алергична!? - тоя верно взе да ме разсънва.
- Не.
Слава богу отиде си, без да разбере как го псувам наум. Осуетявам за врата опита на опашатия да забегне при ангорката на втория етаж, и се хвърлям в леглото белким си доспя. Косматенкий не е злопаметен и идва да ми мърка на врата. Успокоява и приспива, да знаете. След малко пак се звъни. Е не е истина! ... Зад решетките в края на коридора стои поувехнала, кльощава но много изрусена хубавица.
- Добър ден, НУЖДАЯ се от съпруга ви! - е тоя път се разсъних от воле!
- Няма го, нещо да ви помогна?
- Ами аз исках да се видя с него... (както казват - гласът и един нисък, провлачен, криещ влажна ласка на използвана хавлия)
- Не мога ли аз да го заместя? - тука се усмихвам широко, защото много ми се хили на глас - С каквото мога де...
- Аз всъщност искам новия ключ от мазето, долу пише , че при вас има готови, бравата сменена... и дудне майка и деба, почна от първородния грях. Виж, мадамата има дългогодишна тренирана клише - дикция. Чудя се как се оправя с консонантите когато е с кур в устата. Тръгвам да и давам ключ срещу два лева, в тоя момент авентурерото* пак си пали джапанките в поиски на забранена любов , аз оттренирано го хващам за врата. С едната ръка и подавам ключа през решетките, с другата държа котарака, който виси като дивеч. Виси и я фиксира мълчаливо, той много си се кефи да го държиш в тая поза. Тя ме гледа опулено, види се в пайнър планет нямат инструкции за такива такъми. Чудя се дали да не и дъхна силно, още не съм си мила зъбите. Прибирам се, и от инат пак лягам и се завивам. Бре, то оня от горицата пак взе да ме дърпа за ръчица и аха-аха да ме успи бре, кво си помислихте мама ви , и пак се звъни. Излизам с изражение като бик на червено и киселата ми физиономия съзира един млад мъж, широко усмихнат, и симпатичен котьо, ох на кака.
- Добро утро! Може ли едно ключе за мазето? - И държи два лева , и се усмихва, и чаровник, само пакета му не можах да фиксирам, щото дънките широки. Котака се шмугна да го проучи, и му изхъска, веднага позна конкуренцията. А той му се кефи - "ей че хубав голям мъжкар". Та така. Направих си едно нескафе, и седнах да ви пиша.

* авентуреро, за тия дето не гледат латино сериали е "приключенец"