Ето ви един хубав пример за самодейност.
Авторите сме Петку Воевода , V.А.S.K.O и моя милост.

ЧАСТ ПЪРВА - ТАНЦЪТ НА КИРЦАТА - Петку
Мадам Вечер се оказа, всъщност артистичният псевдоним на Киреца.

Мадам Вечер бе травестиращ танцьор, който подгряваше клиентелата на едно от култовите заведения по небезизвестната пътна артерия Е-80.
Един мразовит следобед, той/тя седеше в едно от отдалечените сепарета, където преговаряше с двама шофьори на ТИР, пътуващи от няколко дена по маршрута Ротердам – Трабзон. Юсуф Сабанджъ и Мемед Мустафа, успя да разбере имената на мераклиите Вечер, след сърдечно здрависване и поредица разменени никому ненужни целувки.
- Екскюз май Тюркиш – започна Мадм Вечер кокетно, като с едва доловимо движение напъха изтърбушения си ректум на мястото му – Беш юро духам , он юро гьот вермек. Шимди промоция вар – ики киши, ики саат, хепси секс – алтъ юро!
- Юч юро - опита да се пазари Мемед
- Олсун, дьорт – проблем йок – кандиса Вечер, сещайки се че утре е пазарен ден и ще може да си купи ботушките, които толкова много си хареса на Димитровградския битак.
.
Само 10 минути по-късно...
Мадам Вечер се прозя отегчено и застана в партер.
Погледът на Юсуф Сабанджъ се навлажни по особен начин и за да изрази тази си силна емоция, започна да засуква кичури косми от гърдите си.
Мемед Мустафа, който явно гледаше на предсоящия акт като на животинско съвукупление, просто шляпкаше огромния си рязан хуй о челото на Вечер. Използва поредната прозявка и го натъпка вътре за почуда на травестиращия танцьор.
- Мммммубхммм - задави се Вечер
- Охххх вайля билле, яврум, сен чок гюзельсин - изстена Мемед Мустафа и облиза мустак.
Мадам Вечер пръцна от напрежение, което изигра роля на предстартов пистолет за Юсуф Сабанджъ.
- Сенин гьотун патрон гиби! - възкликна тираджията от Трабзон. Втората пръдня развя хуйовите му косми, подобно на некосена ливада и само след секунда Вечер бе обладан.

Редактирано от Maймyнa на 24.10.07 21:37.

v.a.s.k.o.
Дневните приключения на мадам Вечер.

Киро (известен още като Мадам Вечер, травестиращият танцьор в едно от култовите заведения по път Е-80), през деня работеше като мениджър по приходите от такси за ползване на тенекиената барака с дупка и две тухли за клекало, закичена гордо с надпис „WC. Такса – 0,50 BGN”. Бидейки възпитан и високообразован интелектуалец, Киро дълго беше размишлявал над въпроса какво общо има между неговата осмърдяна на пикня и други човешки и животински течности барака с Уинстън Чърчил, но титаничните напъни на мисълта му доведоха до задънена улица. Тоест – до никъде. Всъщност, това усещане не беше ново за Киро: неговите размишления винаги довеждаха все до тая задънена улица, където той се чувстваше сигурен и защитен от превратностите на живота.
И понеже и без това нашият герой нямаше никаква идея кой е тоз Уинстън Чърчил*, Киро реши, че няма смисъл да се мотае в тази безизходица, и се отдаде на по-приятни мисли…….
Седейки в прашния горещ следобед в сянката на чадъра от Илиянци, Киро се вслушваше в шума на преминаващите по Е-80 камиони и отново преживяваше изминалата нощ… още усещаше силните ръце на Юсуф и Мемет, още кожата му тръпнеше от допира на косматите им кореми. Със сърцераздирателно подсмърчане Киро се съсредоточи върху момента, когато Мемед свърши на челото му, а Юсуф мощно извършваше финалните си тласъци, стигащи чак до гладката мускулатура на Кировия търбух….. прекрасно усещане! После се сети, че неговите любимци вече са стигнали почти до Свиленград, и мисълта за двете седмици до следващият им курс го натъжи. Киро изтри отърколилата се от лявото му око сълза и леко пръцна. „Ама съм и аз един сантиментален… остава сега да ми се разтече грима и всички да ми казват, че съм мърла – помисли си Киро, извади от деколтето си малко огледалце и огледа фейса си критично
- Хммммм, ама тоя фондьотен страхотно ми отива, ма – рече Киро на глас, оглеждайки първо едната, после и другата си страна… малкото огледалце трудно събираше лицето му, голямо, окръглено и напращяло, като добре узряла мичуринка**. Киро пръцна пак, наслаждавайки се едновременно на красотата на гладката си кожа и на аромата, разнесъл спомена за Юсуфовата страст.
Изведнъж, в този така приятен момент, Киро усети силен спазъм, ужасяваща конвулсия, изгаряща като нажежен нож корема му. Силният напън почти изхвърли навън края на дебелото му черво, украсено с два хемороида.
„Дали пък не беше развалена тая лютеница снощи бееее – помисли си Киро – сега, ако имам разстройство, отиде ми кефа от акането нахалос….
Опита се да стане, но се оказа заклещен в пластмасовия стол. Дръпна два три пъти, но безуспешно. Огромният му мек гъз беше заседнал здраво. „Ами сега, какво ще правя? Ужас, ужас, ужас…” – набиращият сила спазъм хвърли Киро в паника…
Леко приведен, със стърчащия стол отзад, в свински тръс, напомнящ търкалянето на огромна канара, Киро забърза към задният вход на ресторанта, където се припичаше на слънце и пушеше намерен фас Колчо, помощник-готвача.

- Колчо, Колчо, помощ бе - останал без дъх едвам рече Киро и за да обясни проблема си, завъртя гъза и стола накъм Колчо.
- Майкя ти ке ебем бе педераз (Колчо беше от Гоце Делчев), рече Колчо, който презрително натисна с пръст едната си ноздра и с триметрова парабола изсекна нещо от гигантския си нос. После хвана единия от стърчащите крака на стола, запря с крак, натисна и Киро изхвърча като тапа от бутилка. За нещастие обаче нямаше време да се радва на така добитата си свобода в движенията, защото, размахвайки ръце, се пльосна право върху Колчовия сопол.
- Простак, отиде ми макиажа – писна Киро, неблагодарно…
Стана, и със същия свински тръст препусна към тенекиената барака, където беше чаканото облекчение….
Киро със замах отвори вратата, втурна се, вдигна полата – напъните ставаха толкова силни, че нямаше време дори да свали прашките, а просто ги запретна настрани, и със звук на изпуснат балон разтовари набралата се в корема му тежест…
Пот изби по Кировото чело.. не беше разстройство, а съвсем като бленувана любовна нощ, просто в обратна посока.
Замрял от щастие, Киро хлъцна… и о, ужас! Не можеше да диша! Започна да мучи, очите му почти изхвръкнаха! Понечи да извика, но устата му остана мъчително отворена, излагайки на показ чисто новите му пластмасови протези… със сетни усилия Киро помръдна ръка и отлепи парчето тоалетна хартия, залепнало за ректума от вакуума при хълцането.

-----------------------------------
* - Winston Churchill, министър-председател
** - Сорт любеници от времето на развития социализъм, известни с големината си
_________________

Петку:
Вечер отива на почивка

- Готова си! Каза едрата фелдшерка и скъса конеца, с който току що бе подкърпила прежуления сфинктер на Вечер. Кирцата седеше разкрачен на магарето и отегчено наблюдаваше как медицинското лице навива дебелото му черво като пожарникарски маркуч и после прави опити да го втъкне обратно.

- След два часа ще мога ли да правя любов? – изпърха с мигли травестита , като фалцетът, който докара, направо стресна жената.

- Аз да не съм зъболекар бе ...два часа....тц..тц...два часа...На тебе мойто момче ти е нужна сериозна почивка... Ще ти дам карта за Наречен...Десет дни на пълен пансион и всички процедури. Автобусът тръгва от старата автогара, там има и поостанали сергии, ще поразгледаш, може и да си купиш нещо...

При други обстоятелства, Вечер щеше да заразпитва за Нареченски Бани, но самото споменаване на старата автогара овлажни ануса му. Киро усети онова познато балонче, което винаги в миналото се появяваше преди всяко проникване, разтвори още по – широко краката си и измърка:

- Ммммм...старата автогара..Имам страхотни спомени оттам..Боже, колко съм сантиментална...

Забравил за секунди болезнената интервенция по зашиването, Вечер пръцна, подскочи и си затананика любимата песен на Глория: „Ако бях се родила река”.
Докато фелдшерката пишеше направлението за рехабилитация, пациентът и потъна в миналото...Запрепускаха образи на гастролиращи педераси, загорели строители - мангасари, които се връщаха от петнайска, строителите бързо се превръщаха на цели бригади, заедно със своите бригадири, успели да скатаят от себе си, по пет-шест лева за свирка в автогарския нужник, която щяха да помнят дълго...
Запрепускаха поизбледняли силуети на големи и миризливи рязани хуйове, на мъжки обладавания...Усети в устата си онзи неповторим вскус на спарени ташаци, който го караше да се чувства влюбен...

„Тъкмо ще проверя дали жиесема ми още се разчита добре по кабинките на кенефите” – помисли си Киро и отново пръцна.

Откакто се премести на Е-80, Вечер страдаше тихо по онези безгрижни времена на старата автогара. Когато построиха новата, въпреки многото му анални мурафети, полицаите го изгониха като никому ненужна вещ...
Тогава Киро намрази кмета и правителството, намрази общината и всички онези, които му отнеха щастието. Те всички заедно сякаш се бяха изсрали в езерцето, ограждано от него с камъчета, много любов и копнежи...

На следващата сутрин Мадам Вечер, издокаран в любимия си мрежест чорапогашник, се покатери по стъпалата на един раздрънкан „Чавдар”, който тръгваше в 8:30 от старата автогара към Наречен. Чорапогащникът се бе впил в сланинестите му крачка и гледката много наподобяваше кашкавалена пита "Бургздюлороа"
Шофьорът скъса билетчето му, а Киро в отговор намигна и прокара пръст по главичката на хуйчето си . Обра бавно сиренцето от там и го облиза, размазвайки любимото си хидратиращото червило от чаршията в Ортакьой....

Набитият му поглед на истински естет веднага хареса цветовете и плата, от който бяха направени пердета на прозорците в Чавдара...
"Ще направя минет на шофьора и ще го помоля да ми подари няколко, за да си ушия вечерен тоалет" - каза си Киро и се усмихна кокетно..
_________________
Дееба и белята...

ПАК ПЕТКУ:
Наречен веднага допадна на Кирцата.
Щом слезе от автобуса, първата му работа бе да си изплакне ануса в рекичката, която в джобния атлас бе отбелязяня като Асеница.

Планинската вода отми шофьорските остатъци от семенна течност и Вечер с тъга проследи плацикащото се течение. Сега единственият спомен за незабравимото пътуване беше вързопа от шарени пердета.

„Ще стане чудесна рокля...Ще бъда шармантна.” – си мислеше Киро и притисна вързопа силно към себе си.

Вечер пресече курорта с аристократизма на библиотекарка. Полюшвайки предизвикателно бедра, той дори не се обърна, когато от околните строежи започнаха да подсвиркват и да аплодират.
„Боже, какви мъже има тук само” – благодари на съдбата травестита и гордо вдигна глава.

Минути по-късно Кирцата вече беше на рецепцията на санаториума.

-Много ви моля, не свързвайте никого със стаята ми! На почивка съм!

-В стаите няма телефони – отвърна безразлично рецепционистката с бяла престилка.

-Въпреки това, отбележете, че не желая да бъда безпокоена!

-Ще отбележа....г-жо... Вечер – обеща служителката като се пулеше в попълнената регистрационна карта, но реши да не задържа опашка и продължи – Това е програмата с процедурите, ще започнете утре в 09:00, ваш терапевт е д-р Метин Гюлгьотун – чекракчия е, от Горни Веслец, много добър специалист...

Кирцата се зарадва. Обичаше чекракчиите. Бяха силни, груби и непоколебими. Никога нямяше да забрави дядо Щерю от Харманли – изключително потентен възрастен мъж, който навремето доста нестандартно му излекува дископатията в рамките на половин час.

-Метин... Гюл...как се казваше? – попита Вечер и пръцна.

-Гюлгьотун – каза рецепционистката – Следващата, моля!

-Гюл означава роза...обичам розите!

-И аз ги обичам...Следващата, моля!

Следва...
ЕТКУ:
През нощта Кирцата се беше изпуснал без да усети и първите слънчеви лъчи го завариха осран, подобно на седем годишна коза с разстройство.

-Ох бееееееееее! – подразни се Вечер, когато търкайки гурели се досети каква я е свършил.
Понадигна чаршафосаното родопско одеало и когато осъзна размерите на бедствието съвсем се вкисна:
-Ох бееееееееееееееееее! Ууууужааас! Пак лииииииииии?
Точно в този миг на вратата се похлопа настоятелно и един глас, който очевидно не търпеше възражения съобщи:

-Чекракчията ви чака от десет минути!

Киро моментално подскочи и напълно забравил лайнянита баня, започна подсъзнателно да намества изкуствените си мигли.

-Дайте ми минуткааааа!

Няколко жизнеутвърждаващи подскока и Вечер, трескаво заровичка из гардероба. Трябваше му нещо, което да подкоси краката на чекракчията от Веслец...

...Ботите от Димитровград бяха много секси, но с тях ходеше трудно и често си кълчеше глезените...Сандалите с панделки ги пазеше за роклята, която възнамеряваше да си ушие от пердетата на Чавдара...Оставаха единствено цвичките, с които посещаваше каланетика на стадион Славия, преди онези простаци от юношеския футболен отбор да го понатупат...

- Оффф...кво да обличам сегааааа?

Трябваше му нещо ефирно, което да подхожда на слънчевото и лъчезарно нареченско утро...На пода изпопадаха разни парцалки...Вечер душейки ги, започна да ги прибира обратно, взел решение да облече това, което най-малко мирише.Едно дантелено боди с развалена закопчалка щеше да свърши работа...
Бързо червило на излизане пред огледалото и Кирцата се понесе по стълбището като Пепеляшка в дванайсе и десет...

- Маашалаа! – възкликна Метин Гюлгьотун - чекракчията и си затананика един от най-тъжните хитове на Ибрахим Татлъ. Пееше се за един мъж, който се удавил близо до Силиври за да спаси стар войник. Лирическият герой имал връзка с войника. Носел му в казармата кюфтенца, баклави, гьозлемета с извара и такива разни, но това няма никаква връзка с настоящето повествование...затова толкоз...

- Машалааа! – повтори Метин и придърпа към себе си Вечер.

деймяна:
ДИМИАНА: Докато нежния чекракчия обработваше с умиление щастливия сфинктер на Кирцата, заровил къси, но много силни пръсти в бутовете му, като в тесто за мекици, Киро се люшкаше блажено м/у любимото усещане, че сере навътре, и жуленето на окосмената плоска гръд в/у грапавия чаршаф на кушетката. „Ех, какво пък – мислеше си пресметливо – тъкмо ще се епилират косменцата дето са ми прокарали на цицките, само дано не излезнат пак онези пъпчици , заради които ме прогониха от детския басейн в Сандански преди 2 години” .. Това беше наистина БОЛЕЗНЕН спомен, тайфа обезумели майки го подгонва, а той крещи през сълзи: „Не е шарка!” … |Не посмя да изостане стратегически, евентуално ако някой от бащите го догони.. ех тия мръсни жени… Едната дори го замери с кукла барби, той си я прибра, но беше разочарован, прекалено тънка беше, дори не я усети. А някои от момченцата, имаха такива обещаващи пишленца…
След релаксиращото тласкане от възвратно-постъпателните движения, Киро изпусна въздишка и от двете отверстия и се облиза доволно като преял котарак с буркан хайвер. Метин Гюлготун се ухили зъбато: абе гяур, гъза ти е шекер, направо вика „буйрум”*… ашколсун версин, айде, утре пак..
Киро се поизправи, изпъна дебелшките крачета били досега в сгъната поза „О”, отвори вратата на кабинета да даде път на следващия пациент.. и.. ох божке, мамка му… ако не беше срал, щеше да се насере безотказно като калашников на автоматична стрелба, останалото му лайно се качи чак в гърлото, познаваше конкуренцията от пръв поглед… Влезна младеж, който слушаше на дискмен „Зелената стара чешма” на Мими Иванова. ( факта че уредбичката беше стара, и Киро ползваше емпетри плейър подарен му в пристъп на алкохолно безумие от един наркоман в Студентски град, не го успокои ни най малко) Кръшния глас на Мимито пееше: „от горе с усмивка ме гледаше мама, за женене вече си бяях”, а младежа връткаше игриво бедра и рамена. И гледаше нагло!!!! Епилиран! Излъскани загорели бедра и корем като на статуетка за Спартакус! И гърдите стегнати, някой му е плащал за фитнес!
Идеше му да се тръшне на пода, да запищи и да зареве скубейки коси, но се овладя достойно и реагира като истински мъж, хвана здраво изрисувания кукльо за изрусената коса. Усети, че се е боядисвал с Wella или нещо още по скъпо, и това го вбеси окончателно. Сръбската му циганска жилка изрева: „Акция!” (любимия герой на киро беше Дадан, от черна маца-бял котак). Настъпи момент наситен с писъци, пускане на нокти, класическите викове: курва! мръсница! боклук! пачавра! (Киро си позволи и чужд език : гювендия!, за да покаже пред Метин Гюлготун, че е по-изискан и богат душевно) , и лъвския ошашавен рев на турчина брябрябряяяяяяя!!!.
Дотичаха медицински сестри и санитарки, но не бяха впечатлени особено, и професионално ги разтърваха, види се имаха богат опит и практика. Завлякоха го в неговата стая, а той от мъка подпикна като го тръшнаха в леглото, и дори не чу заветните думи на старшата мед. сестра към другата: Колева, дай му успокоително, докато аз повикам старшина Караузунов, да се изясни случая…. И извикай бай Ставри долу от портала, със сопата, да оня, дето сина му.. се омъжи в Канада…
Следва,,,
*буйрум – нещо като добре дошъл, направих ти място, питайте петку за точния превод

Редактирано от deimiana на 24.10.07 20:09.

Деймяна
ДИМИАНА:
Следващите няколко часа бяха леко съдбовни за упоения хлипащ пациент в насраното легло. Докато младшата мед сестра се изнесе припряно да изпълни заповедта на старшата, третата амазонка в бяло погледна колежката си и вдигна лява вежда: „Бай Ставри?”. Главната надзирателка подтисна змийска усмивка на конското си лице, и каза строго: „Да! Хайде да слизаме в стаята да пушим, че тука ми се овоня душата..! и НИКАКЪВ ЛИГНИН ЗА НЕГО! ”
Бай Ставри беше доброволен портиер на санаториума, и го ценяха повече от готвачката, която можеше да превърне всякаква гранясала или мухлясала гняс в чорба, приемлива за пред ХЕИ . Сина му беше безсрамно прелъстен от един сакат екземпляр от кировия бранш и отведен за венчило в Канада, под претекст за гражданство. Получаваше на месец по 120 евро от канадско, 20 от които изпиваше в хоремага с приятели, и го смятаха за милионер, даже му беше излезнал прякора „гиздата”, щото носеше дънки втора употреба марка „лийвайс”. Стареца се отзова със смайваща бързина въпреки артрита, и разтреперан в коридора понечи да целува ръка на Старшата, по обичай от царско време.
- Нидей, нидей, Ставри, издърпа тя загрубялата от дезинфектанти ръка, ракията и козето сиренце миналия месец стигат…
Стареца прохъхря, преглътна тютюнева храчка, и влезна да пази болния. Позатътри се към леглото, пооцъкли се, разплака се, дигна сопата и взе да налага телесата под родопското одеало…. : „Първанеййййй... синковец майчииин, що така почерни и посрами семейството чедоуу...” и бъхта яко упоения младенец. Здравия кютек не се отрази фатално, освен че, Киро засънува кошмари, спомени от срещата му с агитката на Левски. След пенсионирането на Бай Тошо беше модерно да си от СДС, и да декларираш истинската си същност. Единствената му грешка беше, че реши да „поосвежи” Синьото на стадиона В. Левски. Остана му само един хубав спомен от цялата седмица побой, един скинар с як ритник си вкара кубинката в гъза му, и псувайки неистово, я развърза и си тръгна бос.
Насред побоя влезна старшина Караузунов, изключително популярен, поради голямата прилика с Вячеслав Тихонов. Всички го наричаха Щирлиц, заради което той много се гордееше, и обичаше да казва, че е строг, но справедлив. Жена му го наричаше открито мухло, (путьо пред близките приятелки) поради което той се напиваше всяка вечер, прегръщаше и целуваше децата, които все още със незакърнял инстинкт на еволюцията, гледаха да ги няма дома.
Старшината погледна големия сфинкер подаден изпод одеалото, и вниманието ми бе привлечено от струйката слуз, бавно набъбваща от разпорения задник..
Отпрати бай Ставри, който не посмя да протестира, че са му прекъснали фитнеса. Не можа да откъсне поглед от примамливата гледка, устната кухина се поовлажни, и усети как се почесва несъзнателно. Съсухрената обвивка на душата му се разпука, и усети отдавна забравен живец и твърдина във спаружения орган. Хмъъъъъ, измуча измъчения човек...
_________________

….. Огледа се гузно, защото жена му го бе приучила да е гузен по принцип, а и той като полицай знаеше, че всеки е виновен за нещо. Подтисна болезнения спазъм и желание да избяга и да се залости в мазето до подредените изрядно и надписани с етикети бутилки ракия, дати, градуси и сорт плодове ( горкия тъст, веднъж се разплака като дете га ония две скучубри майка и щерка, барабар с челядта отидоха на планина, тъщата методично го карала да подрежда) та да поцока и забвението да му скърши страховете както сутрешния сюргюн го отърваваше от нервното куркане на червата, когато се правеше на мъж , и чупеше пръстите на циганите рецидивисти в районното с чекмеджето на бюрото и крещеше озверял и придобил смелост:
ШАКРАДЕШЛИАМАТИЦИГАНСКАДЕЙБА.
Кировия гъз обаче го привличаше неудържимо, като планетата Сатурн привлечена в Слънчевата система, зовеше го както изконните дълбоки и миризливи дупки са привличали Питекантропа да слезе от дървото. От години не бе чувствал хуя си толкоз твърд и набъбнал, като на магаренце годинак. Реши, че ще се мре веднъж, и макар жена му след дваесе години методично брачно възпитание му бе избила от главата да заключва дори вратата на клозета, за да може да го наглежда, той смело врътна ключа на мукавената санаториумна врата. Пръстите му играеха кючек, трудно беше да разкопчае униформения колан с катарама петолъчка, но стана, ех, как стана! Със засилка се качи върху койката на упоения пациент, възседна го, и взе да се друса като изоглавен. Един неврон се поразкърши, и го осведоми, че бая е широко, и доста хлопа, но всяко „шльоп” някякси го караше да изпитва нежност....
18 часа по-късно.
Киро се събуди с неестествена изтръпналост от кръста надолу, и недоосиферил се още от упойката помисли, че се е сбъднала мечтата му да влезне в шоуто „Пълна Промяна”, и че са го оперирали и приложили основна липосукция. После розовата мараня се разсея, пред гледката на Старшата мед сестра, и едно кльощаво и миризливо войниче, което държеше хартийка в ръка, подсмърчаше, и се оглеждаше стреснато като язовец. „На бас се хващам, че ника* му в казармата е Редник Табуретка” помисли си Киро.
*ник- прякор, псевдоним, Киро е образован педераст и ползваше интернет, срещу 2 свирки на час в залата.
- Кхъммм... господин/жо... абе.. мойто момче, тука имаш призовка, викат те запас, зачислен си към старшина Караузунов- изрецитира невярващо Старшата, на която малко неща в тоя живот можеха да разклатят самообладанието – Събирай си партакешите и тръгвай с Гого Флейтата, тоест с т’ва войниче, Събев ли ти беше фамилията ма душа? - Оня кимна благодарно, малко хора знаеха вобще как се казва.
В главата на Киро проблясна мълния: „войници, казарма, военни, мъже”... Стана му малко жал за чакръчията, но пламналия пожар бе потушен от мисълта за много резани карабини в казармата. Погали насинения си задник и тръгна гордо , като Жана Д’арк към кладата....

аз много харесвам вашето творчество, и редовно го чета от първоизточника, ако се абстрахираме от конкретиката, смятам че са на лице изключително адекватни формулировки, касещи нещата от живота и особено начините за създаването му

x

Добрата е, че се радвам да видя цървения ти г3 тъдява, лошата е, че тази вечер няма да те чета, защото ми е чоглаво, но за сметка на това ще добавя, че ми е терсене, по изключение, не защото съм се напил, като г3, което е нормално за мен, а защото съм се надишал с дим, което не ми е ежедневие а се случи, защото имахме пожар в склада, който стана заради един скапан фризер, който дори не е наш.
И да помоля да слагаш по едно 18 в кръгче, когато пускаш такива теми.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

за 18 - то обещавам, слушамсърррррррр!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите