Re: Чакръкчията.....бе той и / Хоби, Развлечения / Шантав клуб

Горещината... една от многото причини да не ми се спи тази вечер.

Нощният влак, който минаваше на няколко километра от моя квартал, отново избуча .

Отново нямам интернет и преглеждам за стотен път компютърът си за не6то интересно, прослущвам песни научени на изуст и се опитвам откъсна поглед от мушичките накацали по монитурът ми ( досадни, но неизбежни) , минаващи като “свободното” време. Можем ли да го наречем свободно или просто досадна част от деня, коят чакаме да премине, бездействайки, забляни в тавана чакащи да дойде късният следобед...
На какво се надявам като започне ваканцията... че ще имам повече ‘’свободно’’ време или че ще правя каквото си поискам и половината ден няма да го прекаквам с 23 човека в една стая... и сега, свободен да правя ‘’всичко’’ , което поискам...Ето ме отново чакащ, да отмине жегата, кроейки планове за поредният изтичащт ден... след ден, след ден......
Защо ни е на нас да правим толкова “стабилни” планове върху толкова бързо меняща се “основа” като времето? Най-стабилните неща са създадени от времето... например пустините. Не се безпокойш, че ще се развалят или за каквото и да било свързано с тах... просто си знаеш, че повече от това което са си няма да станат ( кристално чиста, ненужна на никой пустуш ).Та ако се “пуснем” по “течението” няма ли всичко да си доиде на мястото? (както в пустинята всяка песачинка си намира мястото, без да се опитва да контрулира всичко покрай нея и да се “противи” на вятъра). Пуснем ли се по теченйето, ще получим всичко нужно. Казвам ще получим, а не вземем, защото то само ще дойде при нас, а кроейки планиве просто отхвърляме подарено то ни или се опитваме да го “заобиколим” търсейки това което не ни е нужно найстина ... та ние отхвърляме възможността да влезем в баланс с Природата. Също така всичко което не ни е “подарено” от природата а се опитваме да си го вземем сами си е разбалансиране меду всичко около нас защото то трябва да се “съобрази” с нас и да се подреди като песачинките в една постиня ( една мръдне ли – това се отразява на всички други песачинки).

Ето, май открих рещенйе по въпроса за горещината... денем се спи вечер – пред компютърът или навън... и така, готово. Вече не съм измъчван от чакане...

Незнам по каква причина започнах да посещавам един саит за анонимни изповеди...
Сигурно защото исках да разбера очевидното, че несъм единственият който има “проблеми” и ( ако може да се нарекат така всичкии не добре подредени “ песачинки” покрай мен) всякакви объркани мисли. Е поне разбрах, че несум единствената песачинка която не си е намериала мястото. Това би трябвало да е някак си оспокояващо, но защо? ( поредният вупрос с много отговори)
Вече ще полагам повече усилия да си “пренастроя” биологичният си часовник... ( не е ли иронично, отхвърлям това коео ми се подарява и търся мое решение по проблема).

... влакът отново премина ...