невъзможно е това, не е прието, не е редно, не е целесъобразно, не е възпитано, не е общоприето, не е разбираемо, не е оправдаващо, не е лесно, не е спокойно, не е обяснимо, не е удобно, не е неразпиляващо, не е объркващо, не е последователно, не е това, което всички очакват от мен- да обичам само един, разбирате?

не е невъзможно

Аморално, не противоречи на принципите на социалистическото общежитие /помниш ли това време.../

Обичай си колкото искаш...ако искаш цяла чета....какво те е еня за тия с пуританските възгледи,каквото и да направиш,все ще са недоволни...

Не е вярно, че всички го очакват от теб. Напротив всички очакват от теб, че няма да можеш да обичаш само един и гледат със неописуем сърбеж как ще се издъниш в това.
Верността плътска и емоционална по-скоро е рядко срещано явление при свръх -послушните отколкото общо общовалиден факт. Дори когато някой вярва в нея особено силно, по никакъв начин не е застрахован че половинката му не споделя това виждане и рано или късно няма да види с болка колко възможности е пропуснал и как се е самоосакатил емоционално.
НЕ ме разбирай погрешно, нямам нищо против верността...даже и се възхищавам по някакъв начин. Просто мисля че хората които изповядват идеята за верността наистина трябва да намират себеподобни, а не да налитат на хора които не я споделят и да ги бомбардират непресттано с упреци и усещане за вина.

Какво значи вярност, за един вярност ще е да умреш с празни слабини, за друг да подкрепяш и обграждаш животът му с доверие, а за трети- да изгърми пистолет в последното действие.Аз уважавам верността- дори само заради това, че от малка ме учеха кое е верно и кое грешно,а вярността ме обърква.Дори, като кажат вярно куче, добро куче и се изпълвам с негудование.Вярно кому, вярно на командата или вярно на храната, която получава заради това си действие.
Ако си в мрак, значи знаеш какво е- обратното на светлина.Ако обичаш, значи знаеш какво е обратното- безразличие, ни омраза, ни любов.
Неописуем сърбеж...в мозък, пръсти и между бедра- болест с летален изход.
Самотата не е още какво....да обичаш мушкатото на прозореца, котката на дивана, кучето пред входа, натрошените бисквити омешани с карамел върху тортата, новата си блузка, бижу....самотата не е да обичаш един, защото макар и да обичаш един- пак да си сама.
Всички очакват от мен да не е още какво, да не нося вреда- знам.

"Всички" присъства неизменно в двата ти поста по темата...долавям го като смислова опозиция на това което си ти. "Всички" обаче не съществува. "Всички" е никой, защото всеки един от тези "всички" е някой като теб, който не обича да бъде наричан "всички" и сам по себе си е уникален. Може би "всички" е това което ти си мислиш за останалите съдейки по себе си.....

Аз съм отсам брега, останалите са от другата страна, да де блондинка съм и какво, всички наистина са там и са всички, дорде не отделя един по един някого от тях, подавайки ръка да преминат през онова, което тече или се стича.Те сами по себе си са някои, но аз нищо не мисля за тях- наблюдавам зениците им, почти точици на фона известляващото самотно.Колко от тези всички са готови да заложат свитата си зеница, за да бъдат отделени от удобното "всички", а интересното е че всеки от тях гледа към мен и си мисли същото, пита се колко от разширената си зеница ще дам, за да отстъпя от множествето и да отида при него, да? Не е още какво, не е опит за съдене.

невъзможни
нешта

Това е малко трагична концепция за човешкото съществувание....наистина ли трява непременно да сме толкова самотни и неразбрани. Може би понякога няма кой знае какво за разбирани, просто имаме нужда да придадем малко драматизъм в битието си. Мисля че живота все пак заслужава усмивка