Re: ето / Хоби, Развлечения / Шантав клуб

В живота всичко се случва и то много често.

Приятелите слушат това, което казваш, най-добрите приятели слушат това, което не казваш.

Заслуга за обществото имат както оптимистите, така и песимистите. Оптимистът, например, е измислил самолета, а песимистът - парашута. - Бърнард Шоу

Можеш да откриеш истината по пътя на логиката, само ако преди това си я открил без нея.

Прозрението, идващо в едно мигновение, често струва колкото опита, придобит за един живот. - Шърли Маклейн

Има два начина да изживееш живота си. Единият е като мислиш, че не съществуват чудеса. Другият е като мислиш, че всяко нещо е чудо. - Алберт Айнщайн

Животът не се мери с броя на вдишванията,които правим, а с моментите, които спират дъха ни!

---

„Петата планина” – Паулу Коелю:

Защо беше нужно да изживява толкова пъти смъртта, след като се умира само веднъж?...
- Ти откри колко просто е всичко. Стига да си смел.
...
Човек е роден, за да изневерява на съдбата си.
...
- Всяка печал, която ни обзема, накрая винаги отминава. Така е и със славата, и с нещастията на този свят.
- Но след като отминат, нещастията оставят след себе си неизлечими следи, а славата – ненужни спомени.
...
- Това не е нещастие, а неизбежност. Всяко нещо има някакво основание да съществува. Ти трябва само да умееш да различаваш преходното от окончателното.
- А кое е преходното?
- Неизбежното.
- Кое е окончателното тогава?
- Уроците на неизбежното.
...
Толкова пъти съм виждала този пейзаж, а никога не съм си давала сметка колко е красив... Толкова пъти съм поглеждала към небето, без да забележа колко е дълбоко... Толкова пъти съм долавяла шумовете на Акбар, без да разбера, че те са част от живота ми... У мен се породи огромно желание да живея.
...
Мисълта му течеше с невероятна бързина и търсеше решения вместо отговори!...
...
Защо се случи всичко това? Защото мислехме, че в душите си сме намерили отговор за всичко, че всичко е решено и не бихме могли да приемем каквато и да е промяна.[…] А един воин винаги знае какъв е смисълът да се бори. Не влиза в ненужни битки. Истинският воин приема поражението. Не гледа на него с безразличие, нито пък се опитва да го превърне в победа. Преживява с горчивина болката от загубата, страда от безразличието и изпада в отчаяние от самотата. Ала след като премине през всичко това, лекува раните си и започва всичко отначало. Воинът знае, че една война се състои от много битки, затова продължава напред. Случват се и нещастия. Можем да търсим причината за тях, да виним другите, да си представяме колко по-различен щеше да е животът ни, ако не бяха ни сполетели. Но всичко това е без значение... Трябва да започнем да строим наново.

"Но аз вече минах през това!" - протестира той пред сърцето си.
"Минал си наистина, но не си го преодолял" - отвръща сърцето му.
И тогава воинът разбира, че тези негови преживявания се повтарят с една-единствена цел: да го научат на нещо, което той не иска да възприеме. - ("Воинът на светлината" - Паулу Коелю)
---

Какво научи за мен от тази игра?