невъзможно е това, не е прието, не е редно, не е целесъобразно, не е възпитано, не е общоприето, не е разбираемо, не е оправдаващо, не е лесно, не е спокойно, не е обяснимо, не е удобно, не е неразпиляващо, не е объркващо, не е последователно, не е това, което всички очакват от мен- да обичам само един, разбирате?

не е невъзможно

Аморално, не противоречи на принципите на социалистическото общежитие /помниш ли това време.../

Обичай си колкото искаш...ако искаш цяла чета....какво те е еня за тия с пуританските възгледи,каквото и да направиш,все ще са недоволни...

Не е вярно, че всички го очакват от теб. Напротив всички очакват от теб, че няма да можеш да обичаш само един и гледат със неописуем сърбеж как ще се издъниш в това.
Верността плътска и емоционална по-скоро е рядко срещано явление при свръх -послушните отколкото общо общовалиден факт. Дори когато някой вярва в нея особено силно, по никакъв начин не е застрахован че половинката му не споделя това виждане и рано или късно няма да види с болка колко възможности е пропуснал и как се е самоосакатил емоционално.
НЕ ме разбирай погрешно, нямам нищо против верността...даже и се възхищавам по някакъв начин. Просто мисля че хората които изповядват идеята за верността наистина трябва да намират себеподобни, а не да налитат на хора които не я споделят и да ги бомбардират непресттано с упреци и усещане за вина.

Какво значи вярност, за един вярност ще е да умреш с празни слабини, за друг да подкрепяш и обграждаш животът му с доверие, а за трети- да изгърми пистолет в последното действие.Аз уважавам верността- дори само заради това, че от малка ме учеха кое е верно и кое грешно,а вярността ме обърква.Дори, като кажат вярно куче, добро куче и се изпълвам с негудование.Вярно кому, вярно на командата или вярно на храната, която получава заради това си действие.
Ако си в мрак, значи знаеш какво е- обратното на светлина.Ако обичаш, значи знаеш какво е обратното- безразличие, ни омраза, ни любов.
Неописуем сърбеж...в мозък, пръсти и между бедра- болест с летален изход.
Самотата не е още какво....да обичаш мушкатото на прозореца, котката на дивана, кучето пред входа, натрошените бисквити омешани с карамел върху тортата, новата си блузка, бижу....самотата не е да обичаш един, защото макар и да обичаш един- пак да си сама.
Всички очакват от мен да не е още какво, да не нося вреда- знам.

"Всички" присъства неизменно в двата ти поста по темата...долавям го като смислова опозиция на това което си ти. "Всички" обаче не съществува. "Всички" е никой, защото всеки един от тези "всички" е някой като теб, който не обича да бъде наричан "всички" и сам по себе си е уникален. Може би "всички" е това което ти си мислиш за останалите съдейки по себе си.....

Аз съм отсам брега, останалите са от другата страна, да де блондинка съм и какво, всички наистина са там и са всички, дорде не отделя един по един някого от тях, подавайки ръка да преминат през онова, което тече или се стича.Те сами по себе си са някои, но аз нищо не мисля за тях- наблюдавам зениците им, почти точици на фона известляващото самотно.Колко от тези всички са готови да заложат свитата си зеница, за да бъдат отделени от удобното "всички", а интересното е че всеки от тях гледа към мен и си мисли същото, пита се колко от разширената си зеница ще дам, за да отстъпя от множествето и да отида при него, да? Не е още какво, не е опит за съдене.

невъзможни
нешта

Това е малко трагична концепция за човешкото съществувание....наистина ли трява непременно да сме толкова самотни и неразбрани. Може би понякога няма кой знае какво за разбирани, просто имаме нужда да придадем малко драматизъм в битието си. Мисля че живота все пак заслужава усмивка

Може би понякога няма кой знае какво за разбиране, просто имаме нужда да придадем малко драматизъм в битието си. Мисля че живота все пак заслужава

:)

О, аз се усмихвам.Не може да обичаш неколцина и това да не те кара да се усмихваш, понякога смееш и други такива приятни занимания.Животът заслужава какво, усмивката ми ли- възможно е, заслужава и още сигурно., да дойде да си го вземе САМ.

п.с. благодаря за този диалог, наистина!

И какво като обичаш 10 души?

Тази бройка е преувелечена и неясна, обичам душите наши и ваши. Душите заслужават да бъдат обичани, уважавани и поддържани- с финес и интерес, както се поддържа и тялото.
Запусната душа е като уморена жена, дращи и задира отде мине.
Хм, не е още какво?

Ами той всъщност си го взима...взима и дава...взима и дава...взима и дава ...и така докато не разберем, че смисъла на съществуването ни няма нищо общо със самите нас...а от това олеква
...и на мен ми беше драго...наистина

Съществуването ни няма нищо общо с нас, вероятно е генетична стъпка настрани или сперматозоид, достигнал яцеклетката с неясно настървение.
Не е още какво, не е ясно онова, което си разменяме мисля, но след надиграването с думи, един ще падне успокоен....без да пали цигара после.

ПМС лексика. :)

Не е още ПМС, има почти месец до тогава.Не е още какво, хм?

Но виждате, той току що е преминал. Аз да не съм врачка
Не ви вярвам по същество, а само заради другото естество, което вече определих.

Не виждам, а виждам, че и вие не виждате с тези очила- тип "много тъмни".Не е значи вяра, не е естествено да искам да обичам колцина, освен ако не съм в предоплождащоназряващоизнервящоподготвящо състояние?
Не е още какво, хм, кажете и обещавам при следващ цикличен синдром да не ви отстрелям хладнокръвно и без да ми мигне ни едно око, ръка или бедро.

Не мога да разбера защо ми слагате черни очила. Аз съм готин и без. Все пак, мисля, че биологията има пръст в този случай. Тя е основен виновник за тази буря в чашата на вашето.

Аз не мога да си представя точно. Примерно ако сте много ученолюбива обичате да се затрупвате с множество автори, и ако сте любива на другото да се затрупвате с много много друго. Вечер да четете до късно, от единия, от другия. От различни извори. И като се затрупате, да ги разхвърляте тези автори, върхо себе си, върхо леглото, книгите, масивни томове. Сваляте ги от рафтовете, а те са напращени от времето. Духвате този прах и кихате. Тайната е вътре под корицата. Отваряте, и изведнъж всичко е пред вас, черни букви са начукани по белия лист. Внезапно от горещината да разкопчавате цялата си нощница, защото цяла нощ е това настървавение. Вие се нуждаете от тази информация. Пръстите да влизат в Интернет, да свалят каквото видят. secholar.google.com А пък хвърчащите листове, тия пък хвърчащи, направо в яда си да ги да ги пъхате между бедрата си, да стискате, за да не изпадат. Вие писателка ли сте или поетеса, да знам как да подвъжда книгата, която смятам да ви подаря.

Не е възможно, но признавам- това, което сте написал- ще го прочета още няколко пъти, ще го разходя из мислите си, ще го подържа под езика, ще го огледам любопитно, ще го чуя внимателно, ще го пусна за миг в сърцето си и след това всичко вкупом и на разумното място.Ако и тогава не ви проумея, лично ще стъпча черните ви очила, а слез това ще нацелувам очите, докато порозовеят.
Хм, не е още...нестранно.

По-добре не разбирайте. Какво ли мога да обясня аз, освен зад дебелашки шеги да скрия желанието за промяна. Не точно за промяна, а просто свикване с естеството на живота.

Питате: Не е още какво, не е още какво?? Нищо не е; и няма значение.

Вижте как авторът е в любов със своите музи. Как само митът може да преобрази хората. Мога ли да споря с древните умове. В това отношение светът е ясен от толкова време.

В ежедневието нито има значение кой, нито колко. Предмети, чувства, действия. В конкретността всичко се изживява и иска да изчезне. Мимолетна е всяка връзка между хората. Всеки опит за контакт търси образи в безкрайността отвъд човека. Там той намира за малко утеха.

Да вземем Авицена. Какво са момичетата за него освен керван с роби. Мимолетна собственост, без значение. А кой съм аз, за да отсъдя, каквото и да е било над него.

Или коя жена е била единствена за кой поет. Кое цвете е било предпочетено пред красотата на цялата природа. Всичко отминава, впечатленията са моментни. Оставащо е само чувството на съществуване. Понякога в миговете на озарение като любовта, частица от съвършенството осветява човешкият ум. Тогава погледът към човека е поглед през прозорец към космоса, но хармонията отново е отвъдна, а прозорецът рано или късно се затваря.

Онези, които не са свикнали от дребни същества още с естеството на живота, те не свикват и като пораснали. Това може да бъде и трагедия и комедия. Виждам възрастни хора с розови панталони и пандели в косите, говорят на невидими приятели и всички ги наричат- луди, аз ги наричам- несправили се, избягали. Виждам възрастни хора в строги костюми и тъмни черни очила, говорят по телефони и всички ги наричат- успели, аз ги наричам- справили се, уверено крачещи. Виждам и възрастни хора, които са коленичили в градина с детелини и ровичкат и си се усмихват през очите, търсят не щастие, а е причина, хората ги наричат- фантазьори, аз ги наричам- хора с въобръжение, свободни души, които не могат да се поберат в телата си.

Питам, да още питам- не е още какво? И не иска мотговор, че нищо не е, защото нещо е, на милимунда сме от мигът, в който да разберем какво не е и има значение.

Поглеждам авторът, да..да, определено прави любов с всичките Музи наведнъж и митът му е донесъл име на способен, талантлив мъж. Не е обаче оке какво, не е заинтресован дали семето му ще остави след във времето или родословно дърво.

Мимолетно е само усещането за болка, честно. Щом заболи и си казваш, ще мине и всичко отминава, всичко. Любовта остава, честно. Не ме питайте как, но остава, ето я по пръстите ми и устните, имам и на друго место...да ви покажа, да?

Искате да вземем Авицена, аз не- нека вземем кошница с вино, две чаши, сирене и грозде и да отидем на пикник. Ще отпием, ще похапнем, ще погледаме керванът от хора как се плъзга в парка, а вие ще ми кажете кое отличава жените роби от мъжете роби. И това ще е опит за контакт, помежду ни разбира се, керванът нека си върви и кучето да лае. Почакайте, иска мад дам парченце сирене на онова куче, искам и то да намери утеха за малко.

Коя жена е била едниствена е неправилон зададен въпрос, нима има жена която иска да бъде единствена- ами, че то това е твърде обвързващо, нали се сещате?
Кое цвете е било предпочетено пред красотата на цялата природа? Не съм сигурна, но щом има откъснати цветя, значи или някой ги е предпочел или е придвидил предпочитанията на останалите, разбирате?
Всичко отминава, ето че сам го казвате- започваме да търкаме все повече и то заедно...мненията си, мерси?
А за любовта Хм, за любовта съм съвсем съгласна с вас!
Миг на усмивка и после сръщвате вежди, там ще стане бръчка неприятна, ако не спрете навреме- ззатова не затваряйте този прозорец, прочетете ме още веднъж. И ако съм някак неясна, четете така- първо себе си, после мен.

Не е още какво, не е флирт- уверявам себе си и Вас?

Ето и вашата упоителна приказка, която залъгва тялото ми да се отдаде. Но духът ми презира всички тези разкази. Не съм на мястото си в тази органична земя. Тази зелена джунгла отначало ми беше интересна, красива, успокоителна. Изследователят, който е обичал самата природа. Сега, разбирайки всъщност, обича единствено изследването. Аз погледнах над горите, над хълмовете. Вече не мога да се върна в този затвор.

Тюрмата за вас, не е моя тюрма, защото ако бе- нямаше начин да не засечем погледи на някоя от обиколките в кръг. Не крия, тяло което не познавам не ме вълнува на органично естество, изследванията ме плашат- резултатът не е нещо, което се боя да поема, но предпочитам да стъпвам по трева, неизследвана, ненапръскана, негенетично туфирана, неотъпкана, непроверена за буболечки.
Вие, като един Изследовател, който люби самата майка Природа, тоест любил...сега махате черните очила, без които също сте красив, ви е го казахте, та с махнати очи изведнъж съзнавате, че майките колкото и да обичат, понякога объркват нещата с майчината преливаща гръд, която може и да е млеконосна, но е примирително и лежерно успокояваща..извинете, искаш ли да кажа нещо?
Знаете ли, мисля че ви е омръзнало тъдява, на мен също. Кошница, две чаши, сирене, грозде и в зеленото. Сядате в зеленото и всякакви погледи отвъд девет хълма в десети, отвъд девет гори в десета, са забранени. Ами да, "не газете тревата, граждани!". Оградете я с бодлива тел тогава, та да напише някой Ода за Природата.
Честно, отивам навън.

Спокойствието, като преходно състояние между две тревоги може да мине и без цигара...така или иначе спокойствието нито е самоцел, нито е самодостатъчност...за какво ми е да съм спокоен...а на теб?
Ще дойде време и на вечния покой но до тогава има още път...надявам се

не е уникално.

съвсем стандартно статистически си е. всички правят така. споко, в кюпа си.

не

...често, когато формулирам вътрешно какво желая и от кого, нареждам желанията по рафтовете със старание и упоритост, неприсъщи за...тоест, връщам се обратно и се довършвам- често си пожелавам да съм спокойна. Спокойна спрямо себе си и после спрямо останалите- допускам, че така една самодостатъчност няма да се превърне в групова остатъчност.
В този ред на мисли и ако изобщо искам да кажа нещо, вметвам че несъмнено ще дойде ден на вечен покой, но то не е спокойствие. Ще почине тялото, за Дух си имам други амбиции.
За цигарата- не визирах спокойствието между две тревоги, а сладката измала между две....писания в клуба.
Бе ми съвсем, съвсем приятно

..

..

Често желаещ да си спокойна. А често ли желаеш нещо което вече имаш?

Когато пожелах нещо преди години, не бях пораснала достатъчно, за да осъзная, че изпълнението на желанията върви с отговорност, но без упътване за употреба. Сега, когато съм пораснала почти достатъчно, съзнавам... че да желаеш нещо и да се ползваш от него, ако го получиш- е центрирано в посока "щастлива съм, може би".

Упрек, но как да желая често нещо, като когато съм го пожелала, не съм била спокойна?

Преди години? Защо изборът, който преобръща живота ни в резултат на изпълнено желание, винаги е станал преди години и то без да сме виновни, защото когато сме го правили не сме знаели? Не, не вярвам особено в тази концепция. Всяка глътка въздух е избор. Избор е дори това да си мислиш, че нямаш избор само защото си направил избора си отдавна. Никой не е застрахован от грешка, но и никой не е застрахован от това да сгреши, мислейки си, че даден избор е бил грешен.

Редактирано от Mpakът на 24.04.06 18:46.

Не говоря за другите, казвам за себе си- когато сторих избор, не бях спокойна. По естествен път считам, че един нов избор в пълно присъствие на вътрешно спокойствие, ще бъде зрял и закономерен. Концепциите са за консуматорите. Всяка глътка въздух е несъзнавам физиологичен процес, извършван в мигове на пълно спокойствие и задушаваща тревожност, просто начинът на поемане е различен. За вината, това е друга тема, виновен без вина няма, но и да има, щекотлив казус.

За какво говорим?

За какво говорим ли? За кило картофи. А може би за да се извисим духовно...или пък с единствената цел да си почешем езиците /пръстите/.

не е още фалшиво, не е фикция, нито молба, може би съмнение, а може би признание... или не е още реалност, а е просто мечта...

Невъзможно е да говорим за картофи, както и да се извисим духовно, но за чешенето сте напълно прав- оставете на мен, къде точно...още ли...ах, на мен също ми харесва- мисля, че ще стигнем и до ... нирвана.

А някога, усмихвате ли се?

Няма невъзможни неща...комедиантите на луната стъпиха, а ти...има само хронична умствена недостатъчност...за нея цяр няма..или има ?...дасвиданя,заминавам да се редя на опашка....

..сиреч съм луда, глобално изводих извод- относно останалото, напълно възможно е да всичко от споменатите.

сиреч аз, а не ти
глобални изводи - пътни камъни...
дай някой конкретен, някой "луд", сиреч "верен"

Невъзможно ли е всеки да пише като "невъзможно"? Не давам примери, както и рядко взимам пример, даже никога.

Верността е заслуга, а не качество.

Възможно е да не се усмихвате, поне тук да няма причина да го сторите, отговоря си сама тя.
Възможно е да имате некачествена доставка на нет, също.
Възможно е да сте се "начесал", даже.

Невъзможно ли е диалог да прерасне в качествено пропит монолог?


п.п. апропо, хайде да се обзаложим, че мога да говоря и така, че да бъда разбрана.

От цялата тая полемика между многобройните ти никове не разбрах-смяташ се за луда,или искаш да си луда...

Помелика между многобройните ми никове, значи допускаш, че си говоря сама един вид, но под различни рокли, тоест никове? Е, значи имам нишани за лудост.

Заразно е, Пикториус Е-гва-дей-кус.

не зн дали е невъзможно, но не е още възможно
ок разбрах те...

аз винаги обичам само един... на всеки път е един... или друг...
ама е един...ствен

"Само един", убедително? Може да се каже "обичам един", само- тата е следствие предполагам.
"Един- с- твен", това вече има различни опорни точки, лично аз отивам да си легна опряна в невъзможното- здрав сън.

Само Пиктор...невъзможно е да има иус....а след pictor единствено може да се постави egregius,всичко друго е невъзможно ,неотговарящо на действителността,реална и иреална...

Невъзможно било, така ли..всичко е възможно, когато действителността бъде погледната с полусвито око, мозъчни клетки и организъм въобще....и даже, -иус може да поставим и след невъзможн-иус, което по неопределен начин ме асоциира директно с еректиус, което сигурно е различно от ергериус, но честно казано и двете в момента, да ми свършат работа е ... невъзможно!

В търсене на невъзможното откри две не само възможни,но и естествени състояния на Пиктор-иус...но трябва да добавя и трето:omnipotens,което от своя страна изправя Пиктор-иус пред парадокс-по отношение на невъзможното...

Признавам- блестящ отговор! За състоянията: няма начин да няма поне още две-три осъзнати или недотам осъзнати, но също така окончаващи на нещо посукано, състояния.Време е позорно да призная, че не разбирам и грам от "омнипотенс", но това се дължи само на леко накуцващия ми латински, предполагам.
Сега...относно парадоксално-пикториусното отношение спрямо невъзможното. Това мисля че е нормален дисбаланс между допаминов приток на удоволствие, че съществува невъзможното и съмненията, че това невъзможно си е чисто и просто възможно, което заема различни форми и езици, с цел облагодетелстване.
А ако е парадокс невъзможното, тогава Пиктор-иус Далновидниус- какво не е още?

п.с. получи се неясно и нестройно, с чиста съвест мога да кажа, че който не ме разбира е нечувствителен, а който ме е разрал- си е изгубил времето!

Изправен пред великолепната ти словесна еквилибристика,Пиктор-иус открива в себе си необходимост от още едно състояние-това на лаконично изразяващ се..което всъщност е естествено за него ,тъй като Пиктор-иус,както показва самото му име,умее да се изразява чрез образи,а не чрез думи."Омнипотенс" означава "всемогъщ"-дума ,съдържаща в себе си парадокс,като умение да се постигне невъзможното за самия всеможещ....
А колкото до времето как може да загубим нещо ,което не притежаваме....

Изправен пред "lisible"-иуски егоизъм относно думите ми, Пиктор-иус открива в себе си и необходимост да се отдаде на едно състояние- което той нарича лаконичен изказ, но аз определям като внезапен и обхватносилен "scriptible"-иуски и "омнипотенс"- ки импулс да ми еквалибристира.


Сега направо- невъзможно е да загубим желанието си да се усмихваме, когато срещу ни е един живописец, който живоописва живините парадоксално и в опит да не признае невъзможното...

А може също така да се усмихвам наум и затова да не се забелязва, а докато съм се начесвал нета да ми се е скапал...
а всеки диалог е съчетание на два монолога, защото присъщо за нас хората е да не се разбираме и даже да не се слушаме...
ПП Хайде да се обзаложим че няма смисъл да говориш така че да бъдеш разбрана .... защото така или иначе няма да останеш по малко неразбрана. Освен това ако започнат да те разбират, ще спре да ти харесва

Невъзможно, но те улових..почти, нейде си мрак в мрак, това е сигурно.

- а всеки се усмихва, когато изпитва удоволствие на дух или материя
- а всеки диалог е изпросен ахроматичен монолог
- а всеки не може да ме разбира, както и от думите ми безсмислени в своята употреба, да отбира


п.с. приятно ми е че се върнахте, дали ще бъда разбрана е само въпрос на суета, която в момента задоволявате.

по-голем поселко и дрискач от тебе не съм видел през живота си
хе хе хе

Освен при удоволствие на дух и материя хората се усмихват от неудобство, от гъдел, саркастично, лицемерно, злорадо, поради лицев тик ... и по някога насън.
Отне ми доста време да се главоблъскам над смисъла на "ахроматичен" но не го разгадах, ако до няколко дни не намеря някой, който да ми каже какво означава ще трябва да проверя в речника.
Иначе идеята, че диалога е изпросен ахораматичен монолог ми харесва, което не значи, че я споделям. И понеже, както вече казах не знан какво означава ахроматичен ще се спра на другата съставка на изказването - "изпросен". Понякога се чудея дали си просим да ни говорият или си просим да ни слушат. Дали думите до такава степен са отстъпили от комуникативното си преназначение и са се превурнали единствено във форма на самоизява, без значение на тяхната достоверност, че те са стойностни за нас само когато ги изричаме, но не и когато ги чуваме /четем/.
В този смисъл всеки от нас иска дакаже последната дума.
Интересно ли ти е кога ще се откажа? гъделичка ли те ти да кажеш последната дума?

Истината е че върху твоя образ наслагвам ликът на друг човек, а това...това е некоректно.

Последна дума ли, ако я кажа, това ще значи ли, че повече не бива да казвам нищо?

Не ми е интересно кога ще се откажеш, а защо.

Усмивката ми... тя е в детското желание да бъда по детски щастлива в безгрижието, което изгубих пораствайки.

http://www.sugardas.lt/~adick/golub.swf - моля, погледнете това.

п.с. "ахроматичен"- безцветен, нищо особено, но върши работа, когато думите са се превърнали във форма на самоизява. Зная още, апропо.

Усмихнахте ли се?

невъзможното е граница ,която ние сами поставяме пред себе си...от атавистичен страх пред дебрите на неизбродимото и неизвестното...колкото по голям става кръгозора(не е ли по правилно да е кръговзор,че тоя зор..) от опознатите понятия,толкова невъзможното трябва да намалява ...или не е така...

Иначе егоизма е висш стадий в развитието на индивида,като крайно субективен и донякъде интравертен ще бъда щастлив да го постигна ..но знам че ме чака още дълъг път в процеса на търсене на познанието в дебрите на самия себе си...

Nosce te ipsum

че ти още не си ме видела ,проклет бабишкер,а икак ще ме видиш ,като няма отвърстие по тебе,от което да не текат екскременти и слуз...в огромни количества..за теб данък кенеф трябва да е в необичайно висок размер.

И все пак ,ако искаш да ме видиш,аз ще откликна на проситбата ти и ще довтасам за в час...

..но знам че ме чака още дълъг път в процеса на търсене на познанието в дебрите на самия себе си... - хе хе .. като да плъзнеш поглет ф плитка чиния .. давай смело няма ти отнеме ного, освен ку не счупиш чинийката и не се загледаш ф получените парченца

за предпочитане пред това,да впериш поглед в кенефа и да се видиш вътре ,ококорил срещу себе си гуреливи очички....само не си отваряй устата за поздрав,че и клозетния инкубус може да не издържи......
...любимата ми женичка се повърна,трябва да те уважа.....

куф периш поглет фкенефа .. итиш са видиш, душко .. нали водичката езерце е о'бразувала там .. плисни са малку, че не си събуден оште .. геронтофил такъф

Първо -скучно е да повториш идеята ми за кенефа леко видоизменена ...и то като отговор на моя постинг..
Второ-стана ми скучно да ти отговарям на глупостите,та ако искаш все пак отговор се напъни(ама не много ...поради обясними причини) и измисли нещо по заинтригуващо...не само да копираш и да правиш коментар...поне като си по коментарите ,вземи напиши някакъв нов вариант на Коментарии де бело галико

Трето -не съм и предполагал ,че си дърт...с пенсионери не се занимавам....

Изморих се, не ми се мерят повече думи.

Първо -скучно е да повториш идеята ми за кенефа леко видоизменена ...и то като отговор на моя постинг.. - бряхт .. ми чи ти си бил ногу идеин ва .. тц тц тц .. къса тие паметта мушицо

Второ-стана ми скучно да ти отговарям на глупостите,та ако искаш все пак отговор се напъни(ама не много ...поради обясними причини) и измисли нещо по заинтригуващо - нее пиктуре .. ич биля нитие скучно .. инак штеше ли да припкаш пудире ми - та чак и фпопръжните - да ми мокриш с плюнка фанелата . отговор от теп - хе хе - мчи ас по-добре си поговоря с перваза

Трето -не съм и предполагал ,че си дърт...с пенсионери не се занимавам.... - ми де гледаш бе .. не видиш ли снимката. няма баба - казана дума фрълен камък (или фрълено лайно .. както предпочиташ) .. сакам дете от тебе

пп. нетее срам .. ти баба и дядо нямаш ли ва .. а фрейса не отстъпваш ли на възрастни .. хаймана такава. и .. зада нетие скучно, баба, се научи да гледаш по-далеч от носа си, че така бръзо си писваш

кажи пик тор .. тенк ю

дано да си превърнала "невъзможното" поне в уж-възможно през нощта.
само-тата май наистина издава несигурност, но тя все пак не е провокирана от липса на любов, а единствено от моята женска същност...
дано да остане един-поне-смен, а друг един с теб... или шестима - колкото си пожелаеш в здравия сън на възможността тази нощ

...пожелавам си Сънчо, дано се примири, че ще е седми.

Не е необходимо да ми отговаряш,просто задоволявам потребност да напиша поредната глупост.Умишленно избягвах да споменавам всички морални ,етични норми ,пуритански и не дотам възгледи,скрупули ,предразсъдъци и тем подобни други,наслагвали се като утайки едно след и върху друго с една единственна цел ,да ни направят живота сложен,дори прекалено в своята употреба,понятието свобода да се превърне в имагинерна свобода, и да ни отдалечат колкото е възможно повече от самите нас,като ни вкарат в добре утъпканите коловози на възпитанието....хубаво или не ,кирпичената сграда ,образувана от утайките има нужда от ремонт ,след нейното събаряне....

..това са само приказки, харесва ни да си четем остроумието..от кирпич.