превзех клубъ
клубът е мой
щастието нараства
преминава
спуква всичко и умирам от него
после се раждам и си оставам пак величествената аз
най великата и най-големата господарка
всичко е съвършено
щастието е неописуемо
щастието е голямо
щастието е по-голямо
после щастието става грамаданско
и расте

расте още
расте пак

нищо, остави го да си расте

ок , оставих го

оставено

какво стана, отпусна ли те щастието. да не е спукан апандисит?

това защо?
този брадясълия какво иска от мене ?

не
балон е
но не знам от каква субстанция
оцветен е лакмуса в един цвят, но е тайна.

но на едно място седи сега...