na Swedenborg i Blake

цялото съществуване е настръхнало, особено дърветата по клоните.

ще дойдеш ли или ще си тръгнеш?
проблясък на далечен студ.
релси по-студени от снега.

размръзване и замразване, размотаване на чисто.

зимна картина; наложено изображение на себе си; лампи прелитат; природа чака; канавка; сняг; изчистване; кол; отдръпнете се; оставете ме; по дяволите; не виждам; една мисъл; последно отклоняване; бях сам; съзнание; завръщане; пак при себе си; тръгни си; живачни кълба на стълбове скрити по пътя; тунел; спирачки; грохот; пак; мелодия; тракане; локомотив-газ.

вятърът е мек не съвсем леден ,доверяваш му се и замръзваш.

нямам пръсти,
потраквам с крака.

как е нощта? накъсъана.

висулките решетка пред уличната лампа.

кафе в буркан от кафе.

едра шарка по снега.

ритуал завъртането на пикнята в тоалетната чиния.
спиралата на Архимед.
казанчето върти обратно.

знаех си.

да се сере е истинско, да се пръцка е претенциозно.

отново съм в тоалетната и отново ще пикая.
но този път лампата.
това отражение, което възниква между повърхостта и дупката. пространство и брилянтен блясък.
повърхността.
пикая повърхността се разтрептява.
пространството изчезва.
вълнообразна картина, полустатична, променяща се по-бавно от темпото на пикаене със сигурност. но пак бърза, нервна трептяща.
продължавам така. пак за момент спирала. спирам. повърхността се успокоява. пяна. пяната скрива отражението. пяната е на повърхността. отдалечава се. започва да се пука. (все още се държа за. струва ми се интересно едновременно визуалното усещане и другото. не искам да мърдам. просто наблюдавам с леко разконцентриране на погледа.) ивица гладка повърхност се разкрива по средата. отражение частично с моментни разтърсвания на гладката повърхност от мехурчетата, които пукат, сега все по-рядко. пяната е на три полуострова, които са до брега на чинията. разтърсването е от трите посоки. редуват се, но не съвсем.
...
повърхността изчезва за миг, но не съвсем. може да се усети насоченост. но пробягването е много бързо.
но най-невероятно краищата на гладката повърхност са в брилянтен лумнисцентен блясък. невероятно е. тези краища се променят и едновременно с разстърсването на повърхността се получава ефект на играещо, плуващо осветено по краищата и отразяващо в центъра си постоянно потрепващо петно в което се отразява пространството отгоре.
постепенно картината се успокоява. остава само статичното изображение.

забележка: тези тоалетни са с по-голяма площ на откритата повърхност.

кюлчета лед
по-красиви са от теб

човекът трябва да е като дърво край железопътна линия
да вдъхновява за момент
но да не остава
да не се натрапва
(да не омръзва)

заледена ръкавица на пътя оставена във гланц

там където сянката пробягва по дупките на стената
...

подът отсича стената в този ъгъл
(отивай си)

сори.
всички дървета са си мои. и не само те.
колкото и да приказваш за тях.



п. : за тебе са псувните. дръж си ги.

добре, нека си е твое.
всичко :)
главната регулировчичка.
но как можеш да насочваш и да бъдеш едновременно.
не можеш.
ако всичко е мое, аз съм нищо.
всичко или нищо: това вече е нещо :)
аз съм това нещо между двете.
...
но не съм нещо, аз съм и другите две.
как е възможно.
възможно е, защото усещам.
защото усещам.
аз... просто ги разменям чрез себе си. :)

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

махай се!
дърветата са мои! вземи рибите!
вземи рибете!



вземи рибите...


















м о л я т е

/oo\

м ха
колко слатко

\/
oo
защото краде...
а философията му не струва...

всеки знае за дърветата!
всеки е чул как съм ги кръстила-> Борко, Борич, Боран, Боре`то, Борчон, Боркоч, Боруч, Борун, Борбрун, Борьомир, Кестьо, Кестю, Кестан, Кестур, Кестон...
Имаше един- Чворе`то му виках..
Друг- Елхьо, Дъбан, Крушо`, Яблон, Орхан, Дюлю, Сливар, Акациомир, Дъбослав, Черницосмрад. И такива...
Гроздаран(Лозю) и Черешан ми бяха едни от любимците.
А Върболоб и Върбадон бяха един до друг, но е дълга история..

/oo\

wtf крааде алабала. какъв ти е проблема? :)) искаш да се изявиш с тези наимонования? ти си синтактична салата. попропобвай в други faculties.

пич, разбирам че се буташ при момиченцата. ноо със твоето сервилничене едва ли им се нравиш. много. може би пък да. пука ми.

Никога не съм искала да се изявя с наимонования.
Салата - по-добре от рибешика чорба.
Рибата на мазало, плйосната в тинята и егати картината... :z
Липсва и само тиган и чинията...
Горката!
Рибешко изкуство без всякакъв усет и чувство...
Художник-не ти отива. За творец- хич те не бива.
Пробвай в друга сфера на дейност.
Най-добре иди да се пуснеш с шейна от баира.
Но понеже не си продуктивен-вземи лопата да полееш лехата на село и дръвчетата, с водичка от вира.