Случвало ли ти се е толкова много да искаш да промениш живота си, че да изпаднеш в странно неземно състояние? Всеки път когато изпитвам нужда да наредя "пъзела" на съдбата си или да отместя някоя ненужна частица от него, за да се почувствам по-добър човек, аз изгубвам себе си, оплитам се и пропадам в тъмна яма. Много често ми се иска да се променя ... знам даже и към какво е насочена тази промяна. Странно е как хората си създават пълни, перфектни образи на тях самите, но никога не успяват да ги достигнат. Така е и с мен и с така наречения ми "живот". Аз с ужас намирам обаче,че това, към което се стремя наистина е прекалено далеч, почти неспособно да бъде докоснато. Или може би греша? Дали всичко е само в главата ми или се влияе и от силите извън нея? И за какво въобще намирам нещо лошо в това, че не бих могла да постигна нищо, след сато аз самата не знам какво искам да постигна. Дали има някой, който се обвинява, че не е "годен" за цел, която той си е поставил, а всъщност въобще не си я е поставял? Много въпроси нахлуват в главата ми и не знам как да открия отговорите. Бих искала да възпитам у себе си мното хубави качества, воля, упоритост, даже амбиция. Но как да стане това, аз нямам никаква представа! Може би трябва да го усетя, да открия това, което ще ме насочи... А откъде да знам дали ще попадна на точното място в точния момент? Аз не съм мерител за всичко, което е правилно! Е, мерител съм за това, което е правилно за мен. Но дори и мислите ми да попаднат в тази посока - аз пак не знам, за Бога, за мен кое е правилно!

chestno kazano ne znam kakvo da kaja, spored men e slednoto:

keep it easy
keep it dedicated
keep yourself
ask yourself
find the wrong answers
keep on
show must go on
strip on

yes...

life is ok.

znam druga strategiq - kompleksiraj se dostatychno i zapochvaj da dylbaesh v sebe si. :) iskash li?

ahahha priemlivo ... vupreki 4e ako se kompleksiram nqma da imam sili da dulbaq...
a ina4e za drygoto show must go on taka e and life must go on ama bez depresiq nqma kak da go on 6ot samo 6te e v zastoi

много добре, мисля, че човекът не може да постигне чак толкова много и няма нужда да се хвърля в бездната. тоест мисля, че човекът може да постигне много, но не сега, а когато създаде своя наследник с подходящо ниво на интелект. разбира се гениите имат своеборазна отговорност, но понеже не става въпрос за нас, идеята е 'to keep the background running.' and let it be a happy one. защото когато няма хармония другото е безсмислено, непродуктивно и водещо до задънена улица.

изобщо, помисли си, ако прекараш целия си живот постигайки 'нещо', но нещастна и неудовлетворена от самото съществуване. то с голяма вероятност и твоите деца ще живеят по този начин. (твоето съществуване ще се превърне в модел за тях, а чрез твоето поведение самият свят ще се промени в посока да очаква подобно поведение от хората, които го населяват.) в какво би се превърнал подобен свят само след няколко поколения? би ли искала да се родиш в такъв свят?

това е твоят шанс да заявиш: не мисля, че подобен вид съществуване води към нещо добро. затова ще живея както ми харесвя. отчасти го дължа на децата си.

A, za6to 4ovek trqbva da jivee 4rez decata si? Imam predvid, kak e vuzmojno vuob6te nqkoi da si vuobrazqva, 4e ne6to, koeto ne e yspql da postigne i koeto bi iskal da my se sly4i, 6te bude prejivqno po vreme na sledva6toto pokolenie... edin vid da izjivee6 tova koeto ne si mogul, kato strani4en 4ovek, koito nabludava edin iz4islen jivot na svoite naslednici. Vse pak, vseki jivee sam za sebe si i sam za sebe si opredelq koe e pravilno,koe e nyjno,koe e jiznenovajno i koe e cenno. Ako ti ne si gotov da izjivee6 jivota si ne trqbva da nakazva6 drygite za tova, 4e ne ti e daden vtori 6ans. A vuob6te koi opredelq dali si jivql pulnocenno - ti! Vsi4ko zavisi ot tvoqta predstava, ot na4ina po koito vuzpriema6 ne6tata! Vsi4ko e v glavata ti i vsi4ko izliza ot neq ahaha s edna dyma Silata e v teb! Tyk stigame i do harmoniqta... i kak bi mogul nqkoi da yseti harmoniqta, ako ne e 4ast ot neq? Ako ne se slee s potoka i ne izpolzva svoqta Sila za da pridobie polojitelni ka4estva, emocii, prejivqvaniq... No dali ako se slee6 s potoka 6te se izgybi6 i 6te se obezli4i6?

първо интерпетацията за децата е много позната и клиширана.

нямам предвид въображаем живот в бъдещето на децата, а напротив живот в настоящето, но по-реален и чрез осъзнаване на мястото на отделния човек в света. (илюзиите са доста полезно нещо и те могат да накарат човек да свърши много работа, но в зависимост от нивото на човека, по-елементарните от тези илюзии престават да вършат работа, след което той трябва да си търси нови. в този смисъл май че е излишно да разсейвам приказната мъгла, в която хората, които срещам, се намират, защото тя им е необходима, за да се движат напред и да са доволни. - една интересна картина: мъглата скрива колко далече е всичко и по този начин вдъхва надежда на човек да пристъпва, но мъглата кара човека да се движи в кръг и съществува опасност да изпадне в пропаст).

когато говорех за децата, имах превид, че: a) промяната, или създаването на новото, това което може да се счита за постижение (в истинския смисъл, а не някакъв ограничен смисъл на думата), обективно отнема поколения, и тази промяна е продукт на човечеството като цяло (плюс от значение - индивидуалните усилия на гениите) b) способностите на човека са биологически детерминирани (в голяма степен ти си такъв какъвто си бил роден), следователно абсурдните напъни не водят до нищо стойностно, само пораждат нещастие, изглеждат смешно и може да се стигне до бърз изход от живота. c) като следствие от предходната точка - там където може да се направи ефективно и истинско подобрение е биологическа промяна на човека (това ще стане възможно благодарение на развитието на науката), но дори при силно завишени способности необходимостта от съчетание и хармония остава и дори придобива още по-голямо значение. защото сега напредъкът е лесно постижим, но под въпрос е способността да се удържи на този напредък, в елементарно тълкувание - да се избегне самоунищожението, в по-широко тълкувание - да се запази способността на човека да "живее", той да запази богатството на същностите си, а не да ги елементаризира до препоръките на тази или онази позитивна психология (например) - не всичко може да бъде изследвано, не всичко може да бъде описано.

следователно бидейки такъв какъвто е и следвайки естествено своята същност, без да става клонирано зомби на популярните модели за успещно справяне с действителността, човек е способен да съхрани всички онези същности, които убягват на моделите на моментния успех. разбира се ролята на някои хора е да бъдат сечиво, да речем на науката, да движат прогреса напред. но човек не може да бъде само сечиво, той трябва да бъде и човек, нещо което не може да бъде редуцирано до направи A,B,C, реши х+2=2+x: за всички x, поради комутативността на събирането.

No dali ako se slee6 s potoka 6te se izgybi6 i 6te se obezli4i6?

не, няма, хармонията не е сливане с потока, а е проявяване на индивидуалната жизненост като вписана в цялото, с разбирането (или усещането) за тази връзка. откриването и обогатяването на тази връзка.

...

могат да се добавят много неща - темата е безкрайна. защо никoй друг не взема участие?