петък вечер... Всичките ми познати се прибират при семействата си или отиват да се забавляват, а аз се прибирам сама в празния, тих и самотен апартамент...
После, когато дойде понеделник си казвам, че чакам петък с нетърпение с тайната надежда, че този път няма да се прибера сама.... Но пак...

We walk away from our dreams afraid we may fail or worse yet - afraid we may succeed.

az si re6ih tozi problem predi godini. nameri si niaki milo.

Гаден проблем е този!
Давай като дойде петъка да разтушваме заедно.Чат ли там......квото.....

Със сигурност има доста хора, които не знаят къде да отидат в петък ве4ер, затова ти предлагам- дай да спретнем едно малко купонче- дори и да сме само двете- не винаги ще бъдем весели , но пък ще бъдем двечки

ЖИВОТА ВИНАГИ НИ ДАВА ОНОВА, КОЕТО ЗАСЛУЖАВАМЕ!!!

а откъде тръгваш ???

Ти какво не четеш ли....Я иди да посрещнеш девойката.....

ЖИВОТА ВИНАГИ НИ ДАВА ОНОВА, КОЕТО ЗАСЛУЖАВАМЕ!!!

работа, работа....

целия свят е една работа, да ти се завие свят...

почвам да чакам по всички предасансьории на офиси... дано се появи Tia

O, какъв си един такъв......Как не те е сран да се подиграваш с детето....Все пак искам да ти кажа, че можеш спокойно да я попиташ къде работи вместо да висиш пред всички асансиори на офиси......Не мислиш ли, че ще е по-лесно, а???

ЖИВОТА ВИНАГИ НИ ДАВА ОНОВА, КОЕТО ЗАСЛУЖАВАМЕ!!!

да бе, а кой ще ми примамва асансьорните техници
кът-кът-кът елате при бати


а в тоз аспект, тъй като `дитету` не се оплака че й е скучно на работа не е ли по-добре да разберем къде живей?

ми то е ясно къде живей - у тях :))) нали не е у нас