Абе, викам за по-лесно до най-близкото капанче да се метнем...

"Не на равных играют с волками егеря..."

Пуфиииии, по-важно е душата ти да пее... Няма да те изправяме пред жури, я! Пък и след първата чаша вино сигурно всеки ще си пее самосиндикално, на уше на собственото си Аз и въображаемия Той...

"Не на равных играют с волками егеря..."

Пуфи, днес много самокритично го даваш! Някой да не те е настъпал по пуФкавата опашчица? Я се отпусни, пийни винцето, което Силви ти предлага и дай тон за песен

За душата...ясно, тя обича и си пее/на уше с АЗ-то ми/, обаче знаеш ли колко е гадно да обичаш и да искаш да пееш, а да не можеш
Гадно е за тези, дето са принудени да изтърпяват певческите напъни

Не ми дърпай силно опашлето моля, че боли и...рррммм...`апя!

Да обаче капанчетата покрай морето затвориха кепенци

С толкова здрав разум в главата няма да пропееш... И аз не мога, ама си пея... Ама какво като не мога, да плача ли? Не искам...

"Не на равных играют с волками егеря..."

Не давам...тон...щото нямам верен такъФФФ
Самокритична съм, ма щото говорим за нещо дет си ми е стара рана...пеенето. По-скоро...предупреждавам(!), щото като пийна винце и...ставам съвсем друг НЕсамокритичен индивид и тогава...дръжте си ушите с две ръце!


Не ми дърпай силно опашлето моля, че боли и...рррммм...`апя!

Мнооооооого важно! Тогава няма как, ще трябва да правим барбекю на брега... Нощ. Луна. Огън край брега. Барбекю и бяло вино... Малко захладня, та ще трябват и дебели дрешки...

"Не на равных играют с волками егеря..."

Стига, че полетяяяях високо...в мечти и...тупнах от високото

Картинката е приказна и си я представих наистина, а тя е само на ужким.

Не ми дърпай силно опашлето моля, че боли и...рррммм...`апя!

Чудесно! На устието на р.Камчия - отпред морето, нежно като езеро, отзад гора, миришеща на бор, от дясно леко шуми реката, а отляво сме стъкмили огън, седнали с по чаша вино А риба - бол - и реката и морето на една въдица разстояние