Слънцето слизаше все по-надолу към хоризонта и ставаше все-по-червено. Сякаш беше разцъфтяващо цвете. Пухкавите розови облачета обикаляха около него, но не смееха да го засенчат. То излъчваше светлина, с която осветяваше гледащите го очи. И очите блестяха и се изпълваха с радост. Радваха се на красотата му. Оцветяваше небето във всички нюанси на червеното. По края облачетата баха ярко розови, сякаш светеха. С всяка минута се изчервяваха все повече. Накрая, когато станаха червени колкото огъня започнаха да потъмняват. Знаеха, че Луната и Звездите идваха, за да разпръснат своя вълшебен прах по земята. Всичко започваше да посинява и потъмнява. Дойде Нощта.
Обичам Слънцето. Дори и само заради начина, по който залязва.
Представете си - някой да се влюби в човек само заради начина, по който човека заспива. Защо не? Той е красив.

Романтична натура си ти, Паяче! Харесваш ми...

Това е само форум!

Аз пък страхотно обичам изгрева
и при изгрев слънце много пъти съм се влюбвал

So it's me I see, I can do anything.
I'm still the child.

здравей мила, драго ми е да те чета тук - само това за сега щото никак не ми е романтишно в момента - иначе много ми `ареса

§§

И той е много красив :)
Но точно до нас има една висока грозна сграда, която го закрива :(

Ще продължаваш да ме четеш тук.
Поне още няколко дни :)
Надявам се поне малко да успея да ти върна романтичното настроение.
Късмет!

а някой фен на луната?
особена на пълнолунието...хм...симпатична работа

Затворили очи. Но не умрели. Заспали.

Блах
предполагам че живееш в блок...

Аз съм облагодетелстван - понеже живея в къща и съм на 4 етаж - от една страна изгледа е към Витоша, от другата към Стара планина, и отвсякъде има зеленина колкото искаш, та затова е много удобно да си наблюдавам изгрева...

Обичам да гледам пробуждането на деня...




So it's me I see, I can do anything.
I'm still the child.

Редактирано от karasko на 02.09.01 19:09.