ми и аз така прецених и вместо художник станах икономист

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

samo absorbing:)

bez destroying .......togava-safe-keeping?
:))))

e не може ........... пък

аз като заинатя и ще видиш :РРРРРРРРРРРРРР

Only you will make the brightness dark
@--`--,----

Благодаря за подкрепата, но исках да кажа, че е било нужно време за да бъде оценен. Той си се е родил точно навреме, това, което не е уцелил е богато наследство. Въпроса беше, че е умрял полезен, но непризнат! Ако се беше родил в заможно семейство, пак щеше да умре неизвестен, само че от старост.

Лично аз избягвам да убеждавам когото и да било в каквото и да било, защото
освен, че всеки си има право на собствено мнение, то и поради факта, че всяко действие има определено противодействие, което пък едруга голяма тема.
За изкуството, поне у нас, нещата не са се променили особено от онова време насам и не е чудно, че сегашните художници са на хала на Дали. За тях също важи всичко онова, което казах за признанието на Дали. Някои от тях ще бъдат оценени по достойнство, други забравени. Какво да се прави, риска на професията!

аз не говоря за безсмислено полезен ...просто в началото наистина може да ти доставя удоволствие да бъдеш полезен на хората и това да те радва и да го приемаш едни вид , че си свободен / защото ти си направил този избор да бъдеш полезен с нещо на хората / , но в един момент ти сякаш почваш да се чувстваш задължен да правиш нещо / в този смисъл употребих " свобода на конци"/ ....А защо трябва всяко нещо да го подлагаме от материялна гледна точка ? Свободата за " нормалният човек" както се изразяват статистически е нещо като закон , с нейните си алинейки и под...., когато човек "наруши " този закон , моментало бива категоризиран -"луд".Както и да е , нещо се отплеснах , но се сетих пък и друго .Ти каза / аз май яко се вързах на тази реплика/ , че свободата се изразявала в полезноста/ не го цитирам правилно/ , но познавам много хора , които са адски полезни за някой , но те доброжелателно са си предоставили " крилцата на свободата си " на друг човек .Да , те щом са зели такова решение или са направили такъв избор , са били напълно свободни да го предприемат ,но.......тогава за каква свобода говорим - от А до Б , а не в пълният интервал +-безкрайност ?! Мисълта ми е - можем ли да говорим за "хронична " и "перманентна" свобода ?

А сега не е ли така , пак малцина си позволяват да платят за изкуството , но те вече го правят не от гледна точка , ценене на сътвореното , а от снобски манталитет .....Как мислиш кое би направило по - щастлив един човек на изкуството : това , че за картината му / пример с изобр. изкуство/ е заплатена солидна сума и тя виси окачена на стената на коридора на някой знатен господин , който го е направил единствено от представителна гледна точка /соц.статус/ или тя се намира в ръцете на незнаен човек / т.нар. обикновен човек/ , но който наистина се възхищава и цени това , което притежава / докоснал се е до душата на художника/.Май е по - добре беден , но щастлив да си умра , отколкото богат и неразбран .

Да, разбира се, че не може да се каже, че двете понятия се припокриват. Всичко започна от това, че възразих против твърдението, че безделниците са свободни хора. Затова твърдя, че за да си позволи човек да е свободен, първо с нещо трябва да е полезен. Примера с аскетите не противоречи на твърдението ми, защото, колкото по-малко иска човек от живота, толкова по-лесно му се сбъдват желанията. Тези хора не търсят свободата в матерялния свят и затова не се нуждаят от никого, следователно, нямат нуждата да бъдат полезни. Тяхната свобода е от съвсем друг тип...
Разбира се, че обвързването е точно обратното на свободата! Но не е необходимо човек да е полезен на цялото общество, за да се ползва от благата му. Всеки си работи във своята сфера, получава полагащото му се признание под определена форма, което му дава правото да ползва благата на цялото общество.
Естествено, в един момент ще възникне въпроса за каква свобода точно говорим. Тогава вече наистина ще има много мнения...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

разногласията ни идват от това, че всеки разбира свободата по свой си начин.
Но по който и начин да го гледаш, безкрайна свобода няма. Всеки и винаги е "ограничено" свободен. Не би могло и да бъде иначе. Дори и да ги няма човешките закони, които наистина ограничават свободата, то винаги си остават природните и това са двете предпоставки за това ограничение.
Пак ще потвърдя мнението, че полезността не означава свобода. Аз твърдя, че това е условие. Ако ти искаш да направиш нещо, което не зависи от никой, то ти винаги си свободна да го извършиш. Но ако за това нещо ти трябва помощта на някой друг, ти няма да си свободна да го направиш, ако той не ти помогне. И в този момент той става полезен за теб и ти трябва да му се отплатиш с нещо, защото е малко вероятно ти да си му нужна в момента за неговите си цели. Та затова изниква нуждата от материалните неща.

Сега предлагам да си довършим друг път, тъй като се налага да тръгвам.
Чао и приятна вечер на всички!

Най свободни са тези които са избягали от затвора от апатия в който ни вкарва мързела.