са хубаво нещо...въпреки че това го има и в Рок,може би тук ще има и някой друг да сподели още спомени от детството???
Аз почвам първи:
Може би свързвам детството си с много неща,сега покрити от изминалото време с много цветови и вкусови усещания.Какво помня от 70те години?Бях малък,помня огромните автобуси с вагон.Централната улица “Георги Димитров” която сега е пешеходна зона(Стара Загора) беше основна артерия за движение.Беше много красиво за мен,дребното хлапе да се возя на вагоните.Имаше влакче ,което пътуваше около целия град.Помня сладкарниците-винаги миришеше леко на боза и на ужасно вкусни пасти.Много странно привличаща миризма,която и до днес не мога да сравня с нищо.Детската градина-голям купон.Помня какво ли не,как се биехме,как цяло лято събирах бонбони и после ги раздавах на децата.В канала до градината се удави жена-събитие от вселенска величина.Не вярвахме в смъртта!Понякога крадяхме домати от околните градини-бабите частнички ни кълняха с грозни думи.Не обичах да ходя на градина- в къщи ми беше по готино.Пък и телевизията-така интересно ми беше да гледам детски филмчета в къщи!
На завършването на градината има малка пиеска-дадоха ми само 1 реплика.Възмутен рецитирам репликата на следващото дете.Дават ни ученически чанти с химикали и моливи.Аз съм във възторг-свърши градината.Карам лятото на село-с децата ,около телевизора ОПЕРА,дават ПИПИ.Умирам от кеф!Цяла вечер карам един оставен валяк на пътя(да,тогава не се крадеше!!!!),но виждам прилеп и хуквам бясно втрещен от ужас.Ходя до магазина с дядо и той ми купува “народна вафла”,ужасно вкусна и екзотична.Понякога купуваше пасти, а понякога небет шекер.Често ходехме на гости по съседите.Купон отвсякъде!
Имаше големи сватби и веселия тогава на село.Помня как бяхме на събрание на кооператива-с акордеон и томбола.Наградите бяха цедка ,гребен и сутиен.Ужасно исках гребена, а се чудех що лелката така се зарадва на сутиена.После акордеониста пя много дълго и се върнахме в къщи чак през ноща.


PUNK'S NOT DREAD!
Музика:

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

tova za selo- vse edno radichkov.. hehe..
po- kusno moje i az da se vklyucha.. :))

Mela, Mela, Mela, Melancholia
Melancholia, mon cher..

Емил от Льонеберя беше култов филм...А баща му беше изрод :)))
Ама вие сте били по-големи тогава и може да не ви е харесвал чак толкова.
Даже като го даваха сигурно сте били вече ПЪНКАРИ.
А "Семейство Флинстоун"?Пускаха само на Нова година.2 или 3 поредни години по една серия в Новогодишната нощ...И после ми държеша влага до следвашата година :))
Помня как със съседското лапе крадяхме АРДА без филтър от баща му и пушехме.Един път бяхме закъсали и свихме цигара от лозови листа и вестник "Работническо Дело".Много обичах да го чета...
А иначе си спомням летата и простотиите, които вършехме из квартала.ама аре друг път, че отивам да ям :)))

Seeya!Can't connect to MyBrain server!

80те-странни години-така противоречиви и хубави.Вече бях ученик в 11 Основно Училище-кошмарно и скапано училище.Облечен в униформа,сресан почнах да уча четмо и писмо.Да си призная-това място ме задушаваше с тъпотията си и всеки ден там ми се струваше ад.Много ни тормозеха нас малките.Кварталът беше пълен с хулигани и редовно ни джобеха или биеха,а в училището пеехме песни и марширувахме.
Аз тогава станах така затворено хлапе-още от малък.Връщах се в къщи и почвах да чета книги.Четях много и различни неща-никога няма да забравя как прочетох Метаморфозата на Кафка,изтегнат на един шезлонг на терасата..беше 1985.Аз бях шокиран и на 12.В клас всичко беше точно-учехме,вдигахме ръце.Помня как една Нова Година писахме писма до Рейгън-тогава той беше доста коментирана личност.Ударихме му яката критика,другарката събра листовете..чу се почукване на вратата.И другарката ни раздаде по вафла и тъжно каза:
-“Тази година дядо Мраз ни донесе само това деца.И той има проблеми!”
Да,беше почнала първо Полша ,за която събирахме помощи.Чувахме страшни слухове,на които не вярвахме.Ние тогава на малко работи вярвахме.Всички събирахме като луди картинки от дъвки ,които за нас носеха оня дух на митична свобода.Още помня как се даваха по 20 лв за по-редките картинки от серията Би Бип.Много вървяха индианските книги.Всеки мечтаеше за полузабранените дънки и маратонки.Училищната униформа беше задължителна,както и пострижката-два пъти в месеца.Пълнехме един салон на кръстовището на блока на БКП(всеки от СЗ знае какво е това,хахаха) и чакахме по 5 часа за да ни приведат във Достоен Вид.Никога няма да забравя тия мигове със старите броеве на “Крокодил “ и нагледната агитация по стената на салончето.Вътре бумтеше печката и се чуваше доволен детски смях.
Нямахме много забавления.Примерно,по рожденни дни ходехме на гости.Много обичах панаирите.Всяко лято точно пред блока ми се изсипваше ОГРОМЕН панаир.Там имаше всичко дето може да привлече едно дете-фенерчета,дъвки,пластмасови рицари,фигурката на Пинко,люлки .Всички ония “боклуци” по които така си падахме.Защо ли?Ами,те носеха дъха на ОНЯ свят,онова което ме накара много години да държа залепен на бюрото ми картинка на каубоец от първите ми някога дънки,донесени от роднините ни от Израел.Боже,оригинален “Леви Щраус”..дори и миришеха различно.Не че мразех системата,напротив..Исках да бъда като Фидел Кастро или най-малкото Чапаев.Тъкмо тогава почнаха да умират-помните ли?Брежнев,Андропов,Черненко един след друг се преселиха в по-добрия свят.Животът ни се изпълни със странни ритуали,беше страшно.Бях вече в Системата-млад пионер.Четяхме за Тимур,организирахме подобна организация за лятото.Събирахме се в ОФ клуба,дискутирахме важни проблеми и прочетени книги.
Един ден ни юрнаха по поляните из незастроения(тогава) квартал Железник да търсим четирилистни детелини.За да можем да ги пратим в Америка на емигрантите и да им покажем ,че не им се сърдим.
Последният ден ни позволиха да си купим “хот дог” от тоя ОФ клуб (където имаше и такива екстри).
Лапахме и бяхме ужасно щастливи от картонените кренвирши .Бяха страхотни!
Лятото изкарах пак на село-където си взех фалшива бележка ,че съм работил в ТКЗС-то.Първият учебен ден директорката на училището се изкашля по радиоточката и ме похвали с другите деца.Голяма гордост!
Много се разочаровах един път когато в 4 или 5 клас имахме урок за гатанките.И аз,нали съм си умно копеле от малък се изтъпаних пред класа с гатанките на Билбо ,предназначени за Ам-Гъл.Голям срив,всички мълчат и ме гледат странно-не стига че нося очила,не стига че съм дебел и всички ме бият,ами съм се изсипал до другарката и им говоря за замъци и дракони.Дори и учителката ме погледна странно..ама пусто никои не се сеща за отговорите.Другарката по едно време се включи с две три предложения –на гатанката за времето тя каза “Ядрената надпревара”.Още не бях осъзнал абсурдността на думите и,когато трябваше да седна покрит с позор и лоша репутация на “странник”.А беше едва 1984.Имаше много път напред,хахаха.
Почти не излизах из центъра на града,абе излизах и ходех по книжарниците.Като луд се редях и си купувах книги ,дето после ги четях.Знаех ,че ако има опашка пред книжарницата –това значи нова стока и много дефицитни книги.Тогава хората се редяха и даже биеха за новите книги .Аз си събирах стотинките,влизах в луди заеми за да мога да си купя примерно книга с фантастика.Бях като залепен и за руската книжарница,дето продаваха Пиф-овете.Заедно с тях си купувах и Алескандър Беляев примерно.
После тренирах борба-около една година.Много добре ми се отрази,но бях слаб борец.Ужасно зле..но ако се бях постарал малко,може би сега щях да мачкам мутри някъде и да им рецитирам нещо от “Властелинът на Пръстените”.Стигнах до втори в Окръжното (тъпото беше ,че в тая категория бяхме само двама..!!!)ужасен позор.И не продължих..а трябваше просто малко да се постарая-ама не.Аз бях читател,не борец.
Бях мечтател, а не намирах нещо хубаво в това да се бия .Мечтаех за полети до далечни звезди,мечтаех за световен мир.Исках всички деца да са щастливи.Исках и в къщи да мирише като в Кореком.Исках да пътувам.
Може би бях и малко самотен , и нямах много приятели.Бях решил че до 2000 трябва всичко в живота ми да бъде добре,иначе ще се самоубия.Бях приел началото на новото време като пределно далечна дистанция-давах си много време за грешки.Слушах много BEATLES –до побъркване.Никой май от децата около мен не ги слушаше.Помня първите си плочи-Тоника СВ и Love Songs-DoLP –Beatles. По цял ден ги слушах и се мъчех да правя записи от грамофона на касетофона или магнетофона Тесла.Тренирах много тогава.
Ами,това съм аз в доперестроечната епоха-да продължавам ли???

Музика изслушана докато пиша:
1.EWUARE-Jewish Feasts-CD-2 пъти!!!
2.Goran Bregovich-The Silence Of The Balkans-Cd
3.MOTORHEAD-Iron Fist-Lp

PUNK'S NOT DREAD!
Музика:

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

ami,kakvo chakash?napadai temata

PUNK'S NOT DREAD!
Музика:

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

emil ot Ljuneberya beshe kult
kakto i Alf i Flintstones
dali byah togava punkar??ne pomnya:))
rabotnichesko delo beshe KULT!!!

PUNK'S NOT DREAD!
Музика:

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

da.. a otechestven front beshe kofti i skuchen vestnik... delo-to beshe tolkova gotino cherveno.... dobre stoeshe na zelena treva po ekskurziite s kutiite kufteta i domati i sirene i hlqb.. :))))))
a prez 88- 90 daje imashe i rok rubrika- na posledna straniza

Mela, Mela, Mela, Melancholia
Melancholia, mon cher..

tva za detelinite e ubiystveno !!!

Mela, Mela, Mela, Melancholia
Melancholia, mon cher..

eeeh,napomni mi i ekskurziite:))
breh mama mu,a byahme mladi:))

PUNK'S NOT DREAD!
Музика:

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

ami da..kak ne:))
nie si pazehme emigrantite ot depresya:))

PUNK'S NOT DREAD!
Музика:

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите