Къщите и земите са евтини, ходенето до там, култивирането и поддръжката им на ниво хич не е.
Имам си, ама на 260 км. нито ми е удобно, нито евтино да ходя често, а за 2 - 3 пъти годишно сметката с поддръжката не излиза.
За инвестиционни цели по-скоро земя в добри региони, хем ще произвежда нещо ако се даде под аренда, хем тепърва се чака там раздвижване.

Welcome to the real world!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Здравейте. Предлага ми се възможност да купя селски имот - къщичка с 4 дка двор, в който има засадени овощни дървета и лозе. Дядото, който е обитавал имота, е починал, и нещата са позанемарени. Но дърветата и големия двор силно ме привличат.
Къщата има нужда от укрепване, защото местността е с високи подпочвени води, но като цяло е сравнително нова, построена на равно и въздигнато място и покривът й е здрав (четох някъде, че една къща започвала да се руши след като й протече покрива). Това, че е само един етаж, ми обясниха, би улеснило укрепването, а и на мен не ми трябва голяма къща.
Лошото е, че е много далече от родното ми място - София, където обитавам стандартна панелка, а къщичката с хубавия двор е в село към Велико Търново. От друга страна, в този край земята била плодородна, казват.

Нямам никакъв опит със земеделските дейности, но имам желание. Обаче, предствавям си, че вече е направена покупката и... какво следва, от къде да започна?! Поради отдалечеността едва ли ще мога да посещавам имота повече от веднъж месечно, а до пенсия имам още осем години! Чак след това ще мога да се заселя там. Не искам да оставам в СФ, а да съм по-близо до природата. Идеята ми дойде, след като прочетох "Анастасия" на Вл. Мегре. И сега само зяпам във Фейсбук групите по пермакултура и природно земеделие, интересно ми е, но на практика нищо не умея.

Дали има хора, които са отишли така, без опит и познания, само с това, което са чели, да са започнали от нулата и да са успели да направят сами зеленчукова и/или овощна градина. Все пак, като се пенсионирам, нали само това ще имам да правя по цял ден. Но възможно ли е, по силите ли е на един човек? Знам, че ще имам съседка, която е "в час" с много неща и ще мога да черпя опит от нея, но като градско чедо ми се иска повече морална подкрепа, защото възрастните ми родители, честно казано, са доста скептични и ме дърпат назад. И се чудя дали тази идея няма да се окаже една хубава фантазия.
Приемам всякакви идеи и препоръки.
:)

Добра настройка и план, и да поддръжката от далече е .. меко казано трудна. 4 декара е мнооого голям двор, ма много.

От друга страна няма нищо по хубаво от село, двор, къще, мирис на гора, печки на дърва, градинки и овошки и .. и ..

Опита ми е с два деката и половина двор, на 25 километра от града ми, стига се за 20 минути до там и ходим често. Правихме го десетина години, докато заприлича на хубав.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Щом е изгодно и имате възможност - купувайте!
Както обяснявате, щом не е на ниско, инверсионно място - още по-добре! Това например означава, че ще ядете собствени домати още в началото на юни, вместо юли:)
Собствен опит! : )
Но - най-важното: в какво село се намира имотът. Ако селото е в напреднала фаза на мангализация, това значително влошава нещата.
Но и да не е така, един месечен бюджет от порядъка на 30-50 лв минимум за СОТ придава добра стабилност, стига да има добра инфраструктура.
Не се колебайте, аз пътувам почти всяка седмица топлото полугодие към село уикендите -

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

купувай!
първо укрепи къщата, ако няма тоалетна и баня - направете, засадете нови дръвчета, за тези осем години лозето няма да оцелее, щото иска много грижи...
но - една поляна с овощни дъвчета е добро решение...
тревата през туй време - може да я подарите на някой комшия със животни - да я коси... ако не е качествена - викнете някой да изоре двора и насадете люцерна - тя е енергична храна за селскостопанските животни - като сено, не да се пасе на корен!... и няма да позволи да расте друг буедак /плевели, храсталаци.../
и мойта къща е далеко - 180 км., но се справяме...

пп - щом ще имаш съседка - това е голяаааам плюс!

ппп - па като се пенсионираш - ще си завъдиш кокошчици и козичка, та ще си пиеш прясно козе мляко!

ЕВРОПРОСТАК

Редактирано от ceлянинът на 08.11.12 06:39.

И от мен едно рамо :) морална подкрепа. Знаеш ли колко е интересно да започнеш нещо съвсем ново ...супер забавно занимание. Имаш 8г да се учиш И когато отидеш там след пенсионирането ще бъдеш корифей в науката :) Трвата не я мисли. Все ще се намерят хора за пожелаят да я косят за храна на животните. В нашето село в дворовете в които няма цветя , виладжиите викат краваря със стадото и телетата опасат всичко до шушка. Други пък вкарват коне ... и те пасат добре. Но винаги се намират хора които искат да косят за да си хранят животинките. В панелките не се живее. Вече и пътищата са по-добри (благодарим на бащицата) и отиването до Търново не е кой знае какво. Не се отказвай. Ако ли се откажеш точно от тази къща търси друга, но не се отказвай от идеята.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

+1

Две изречения си написъл а толкова много грешки! Тъпънар!

Верятно няма да прочетете какво пиша, понеже сте писали преди повече от два месеца...
Но да си кажа, макар и да нямам никаква представа за "Анастасия" на Вл. Мегре.

1. Макар да съм икномист, на стари години (50+) се убеждавам, че много по-важно е да живеем с удоволствие, отколкото по икономическа целесъобразност.
Ако не си купите това, което душата ви иска, тя така и си умира гладна.

2. Основен проблем, според мен, са родителите.
Едно че са възрастни.. но и друго, че когато са били млади, тяхната мечта е била да се махнат от село. Вашият случай може и да не е такъв, разбира се; но моят е. Искам да кажа, че само вие може да решите по кой път да тръгнете: по своя собствен или по този на родителския скептицизъм.

3. За земеделските дейности единственото важно нещо е желанието.
От две години акълът ми е само в тях и имам успехи, на които ми завиждат и самите селяни. Те може би не се сещат, че почти всичките ми умения са от тях - просто слушам добре и добавям малко здрав разум плюс интернет. Е, и доза ген.

4. Разстояние
Да, това изглежда е третият проблем след парите (понеже, ако ги имахте, щяхте да вземете нещо не по-лошо в Софийско) и възрастта (понеже, ако не брояхте 8 години до пенсия, щяхте да сте вече там и нямаше да има никакво разстояние)
...
Стигам до извода, че за вас е най-добре:
а) да купите нещо, но
б) да е 1 дка максимум и
в) да е близо до София, като близо означава до 50 км.

За себе си например съм решил, че това ще е село Дрен (намира се до Долна Диканя, между Дупница и Радомир) - има и борова гора, и инфраструктура, и през уикендите - без зимните - е пълно с народ, а дори по женска линия имаме рода там. За късмет, магистрала Струма минава оттам и от кръговото на Драгичево до там с кола е... 15 минути. Има си и рейс, и всичко. Земята ражда всичко, за което се сетите по нашите ширини - кеф ти праскови и кайсии, кеф ти сливи, череши или смокини, кеф ти всякакви зеленчуци.
Както навсякъде, водопроводната вода е проблем - но кладенци има в почти всеки двор.

Пък ако се разходите по уличките и разгледате старите къщи, усещането ще бъде като в Боженци.
Има и язовир недалеч - любимо място на уиндсърфистите. И те тека. Има и интернет, но е с пари.