|
|
|
Тема
|
 седя си на столчето,
|
|
| Автор |
ceлянинът (европростак) |
| Публикувано | 15.08.12 16:21 |
|
|
трикракото - насред "Двореца на щастливите кокошки", който правя на село, наоколо - разхвърляни строителни материали...
и едно малко момченце -
със синя бейзболна шапка, някъде тригодишно -
обикаля из двора - и се спира и внимателно оглежда всички онези неща, които съм правил през последните три-четири години, откакто баща ми си отиде... малкия навес, големия навес, парника, казана, огнището, циментовата пътека...
момченцето идва и при мен - и внимателно, с разбиране оглежда всичко - кирпичената зидария, каменната основа, дървениите за покритието...
сандалки, тънки краченца, къси панталонки, фланелка... навеждам се - опитвам се да разгледам лицето му - но козирката на шапката го закрива...
като се събудих си казах -
туй сигурно е смяната... няма да загине къщата, значи...
ЕВРОПРОСТАК
| |
|
|
|
Пък аз се сънувам, че сам на пейката, гледам към пътя и никой не идва ..
Ще загине, м?
| |
|
|
|
се разкапва вече...
мислих тия дни да я махна.
ама - не!
ще я потегна!
ЕВРОПРОСТАК
| |
|
|
|
Сакън .. конушмака не се маха ..
| |
|
| 
|
|
[