|
ей така - хванах бялото въженце - па казах "айде народе!" - и го задърпах нагоре... бяхме се събрали по повод сбора - аз и брат ми, нашите жени, някои от нашите деца, четири внучета - петнайсет човека...
вдигах го ази нагоре, нагоре - па като стигна най-горе брат ми затрещя с пищова, най-малкия внук го удря на рев, баща му го утешава, по-големия внук дърпа дядо си - "дай и аз да гръмна", жените ни гледат с поглед №17 "ех, вдетинили се, ненаиграли се!"
знамето е най-горе, ветрецът леко го подхвана, а долу - шум, врява, гълчава...
после -
после сме на масата, мръвки, салата, агнешка чорба, подробица, ракийка, винце... от време на време попоглеждам към знамето - и съобщавам на брат ми - "вее се, вее се, а наздраве"... след малко пък брат ми ми съобщава на мен - "вее се, вее се, а наздраве!"
след още два-три часа
идва времето да си тръгва народа - натовариха се по колите - а ази останах да поприбера инструменти и друго из двора... натовариха се по колите с врява и гълчава - и заминаха...
внезапно стана тихо из двора...
приседнах на трикракото столче в тишината, палнах цигарка, гледам насам, гледам натам, кучката дойде па си мушна главата в мен - иска да я погъделичкам по шията отдолу... мълчим, па я галя по врата и я гъделичкам отдолу, тя примира от кеф, а па ази се заглеждам нагоре - високо, високо гледам ято щъркели, дребни вече поради височината - без да кръжат, летят в строй право на югоизток - ще минат морето някъде покрай Турция, па Палестина, па Египет...
нещо ми е странно в ятото - заглеждам се и откривам - те не носят никакви куфари, па багаж, па ремаркета... летят голи като птици...
- Е, щом не носят багаж и покъщнина - сигурно ще се върнат... със сигурност ще се върнат! Тийя читави, чисти и честни птици - никога не съм ги чул да казват - ще се майнем от тая шибана държава...
някой да е чул от тях подобно нещо?
не.
значи - напролет пак ще населят гнездата, пак ще има тракане с клюнове, пак ще заничат малки главици от гнездата...
погледнах пак кучката - и и казах - ти сега сигурно си ме напълнила с бълхи, ама няма значение - отивам да се цопна в циментовото корито на гераня, където водата вече се е стоплила от слънцето, па ще се изтегна както ме е майка родила в топлата "слънчева" вода, па ще пална цигарка - и ще се наслаждавам на тишината, водата и слънцето - докато сянката, виждате я на снимката дойде при мен...
и да не забравя - пилона на знамето всъщност е съставен от различни исторически чаркове -
халката най-отгоре и скобата малко по-надолу са от някакъв ченгел още от дядо ми Сандо,
прътът най-горе е от двама брадясали мечтатели от Видин, които правеха една лодка от ламарини и винкел - нооо - много елегантна и изящна,
тръбата по-надолу е от хидравликата на комбайн "Нива" от текезесарското време,
още по-надолу е тръба от времето, когато правиха водопровода по село,
бетоновата колона по-надолу е обмазан и армиран колец от лозето ни от "Козя гърбина" - когато имаше лозя де,
основата най-долу е излята от бетон, като кофража на по-горната е от разрязана тенджера, в която майка ми на времето е готвила...
армировката и цимента са от магазина с европейско знаме - на арчарския циганин Господин, на който па му е накълцана главата, явно поради бизнесотношения в преходния период...
пясъкът си е от баиря над село...
баиря, зад който се скриха щъркелите, а напролет - пак ще се появят...
ЕВРОПРОСТАК
|
