отивам към магазина да си купя хляб, кафе и цигари...
обръщам се,
а зад мен - цяла процесия -
на две крачки - мойта кучка,
на още две крачки - седем кучета...

значи,
процесията е щото кучката ми се е разгонила,
а зад нея са нейните любовници - седем на брой, наай-разнообразни, един с един не си приличат - черно и рошаво, кафяво на петна, сивкаво и високо, бяло, рунтаво и ниско, с остри уши, с клепнали уши - всякакви... някои са си направо аристократични на вид - явно собствениците им са ги интернирали от града - тук на заточение... едно с едно не си приличат, седем на брой...

влизам, купувам си квото, па и си зимам един голям шоколад - да се поподслаждам докато работя...

излизам и тръгвам към къщи -
и процесията в обратен ред -
аз,
на две крачки -
мойта кучка,
на още две крачки -
седемте и любовника...

влизам си в двора, сядам на циментовата маса под асмата, пия кафе с цигарка, отчупвам си от шоколада – па разглеждам обстановката – кучката си ми е в двора, а па любовниците и – понеже не съм ги пуснал – през всякакви дупки и заобиколни маршрути – и те се разпищолват в двора... гоня ги, гоня ги, па после се отказвам – любов, кво да я правиш!
Наблюдавам ги с философска мъдрост и смирение... Някое по-ербап дойде, па се помиришат - и двете отидат в храстите отсреща, а по някое време там и друго се появява, па правят тройка – „пиле на грил”, демек, както казват човеците... по някое друго време – гледам – заклещила се е с друго – ама тя отвътре на оградата, а то отвън, ама ази не им се развиквам, оставям ги на мира, да се отклещят... човещинка... едно нисичко, дето все не може да стигне до топлото, па клеца във въздуха е постоянно покрай нея – па по едно време, както е полегнала го удари на лизане... абе, с две думи – почти всичко дето уж човешки патент – се оказва, че кучетата го изобретили...
Допивам си кафето, пак отчупвам малко от шоколада – па отивам да си гледам работата надолу из двора...

Добрееее –
ама като се връщам след половин час – гледам на циментовата маса – кафето там, цигарите – също,
ама шоколада ми го няма!
Бая голям шоколад беше, от ония хубавите...
Толерантен значи бях към тийя ебачи, а те да ми свият шоколада!
Е бива ли така?


ЕВРОПРОСТАК

Бива ми

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Ех, Селски....ти беше Велик! И сега като те чета сълзите ми са на очите.
Поклон пред теб!
Почивай в мир!

И нека утре започне от днес!

Гадна работа ще се окаже този интернет.

Ай да оправите вече никовета на кирилица, а?

Интернетът е една огромна илюзия, в която се създава илюзорна близост, която в реала я няма.
Познавам Селския предимно от нета, от години го чета и съм писала с него в 40-50, по-земен и по-Човек от него не съм срещала, едва ли и ще срещна. Всяка суета за него беше чужда. За всеки имаше добра дума и от него се научих, че човек не бива и не трябва да се срамува от себе си, въпреки грешките, които прави, всичко е човещина. Непрекъснато го пишеше това в клуба, човек трябва да бъде себе си, а не да се стреми да бъде някой, да влиза в чужди роли и да прави пошли имитации на чужди образи. Настина беше Велик! Радвам се, че го познавах, дори и виртуално. Имам му телефона, заради клубните срещи които организираше, но отказвам да го изтрия, просто ще си го имам...защото това все пак е мъничката част от реала освен срещите, в която сме се виждали заедно с другите клубари...сега съжалявам, че бяха само две, трябваше да отида на всичките...
Уважение и респект! Нищо, че вече го няма.

И нека утре започне от днес!

Бе пичага беше... или е, макар и в момента в друго измерение.
Но от друга страна всички ще опънем петалата. Няма повод за драматизация.

Ай да оправите вече никовета на кирилица, а?

Разбира се, че няма повод, просто временни емоции нахлули от спомена за един Прекрасен и Незабравим Човек. Това е.
А драмите и драматизациите са едно от най-безсмислените неща в живота, самосъжалението също, нямам време за тях. : )

И нека утре започне от днес!

Самосъжалението не води до нищо...

Това е ясно...