Лора Граймс е 14-годишно момиче от Бристъл, Великобритания,
което се самоубива, след като е системно е малтретирано в училище
от свои връстници. В предсмъртното си писмо оставя стихотворение,
което моли да бъде прочетено на погребението му.

Аз съм човекът, когото тормозеше като малък
Аз съм човекът, който ти изглеждаше жалък
Аз съм човекът, който те отвращаваше
Аз съм човекът, на когото се подиграваше
Аз съм човекът, който седеше самотен
Аз съм човекът, който върви към дома неохотно
Аз съм човекът, когото плашеше до смърт всеки ден
Аз съм човекът, който стоеше безмълвен, смутен
Аз съм човекът, който носи болка в очите си
Аз съм човекът, който винаги крие сълзите си
Аз съм човекът, който живя в страх и насилие толкова време
Аз съм човекът, разрушен от това бреме
Аз съм човекът, който се давеше в презрение
Аз съм човекът, който проклинаше своето рождение
Аз съм човекът, когото мачкаше за забавление
Аз съм човекът - от твоето поколение
Аз съм човекът, чието име не знаеш
Аз съм човекът, за когото нехаеш.
Ти мислиш, че е готино да си свиреп,
Но и аз съм Човек - като теб.

http://news.bbc.co.uk/2/hi/uk_news/education/1552941.stm

http://news.bbc.co.uk/1/hi/england/1786296.stm

http://www.ravendays.org/darkness.html

Здравейте...бих желал да се обсъжда този въпрос за насилието в училище и изобщо в живота!! И да се почете паметта на това момиче....надявам се да има хора които да разберат какво е било в душата и в сърцето и ума и!! Очаквам да има добри и смислени мнения...до скоро!!

Не зная как е било преди 90-те, но сега този вид насилие става все по-актуален у нас...причините всички ги знаем...и ги виждаме по улиците...Хубаво е, че се откри телефонна линия, но не зная колко може да помогне за проблема(поне да не се стига до трагични случаи като на момиченцето). Това е проблем, който трябва да се разреши от училището и учителите,а те в момента нехаят, поне повечето. Но и те какво да правят, срина им се аторитет., учениците ги псуват, а те ги заплашват с отсъствия...жалка гледка, част от цялата ни жалка система, но ще се оправим, когато заприличаме съвсем на истинска джунгла...

|Bob| да ти кажа случая е мисля или 2001 или 2002 година в сайтовете коит съм оставил там пише...да прав си всичко е сринато няма го предишното уважение към учителите даже и към семеството!! Може да бъде спряно всичко това но трябва малко по - желязна ръка каквато е била преди но нали сме демократична държава...знаеш ли учудвам се че това се е случило в Англия...но най лошото къде били родителите на Лора че да не забележат какво се е случвало?!?! Ето едно родителско нехайство...и жалко че това става световна практика!! Колко пъти казват по новините за стрелба в американските училища, колежи и университети...а ние се стремим към тях сметни както тогава може да стане не ми се мисли!!

Аз това го преживявам. Постоянно ми се подиграват и ме обиждат, дори ме бият след училище или направо на училище. Да не мислите, че на някой му пука? Когато ме изпитват ме замерят с хартийки, химикали, говорят на висок глас обиди, пащат ми ужасни и-мейли, където обиждат мен и всички мои близки (дори домашните ми любимци). Признавам си - аз съм грозна, задръстена зубърка (вече към списъка можем да добавим и комплексирана). Не могат да си представят колко много боли дори една смотана подигравка, защото за тях това е помежду другото. Колкото повече ме тормозят, толкова по-затворена и задръстена ставам. Много пъти съм мислила да посегна на живота си (особено след като са ме били), но още не съм се пристрашила. Никога повече няма да бъда щастлива, колкото и да се преструвам. Психоложката ме съветва - не има обръщай внимание. Ето. НИКОЙ не може да ме разбере! НЕ СТАВА ТАКА! Единствения начин някога да бъда щастлива е да умра. Няма да ми пука за тях, ще се оттърва оот всичко. Повече няма да ходя на училище, за да ме бият. Задължително ще напиша писмо, като Лора Граймс, за да могат да разберат какво са ми причнили. Но по текст, няма да е същото. Аз искам да им кажа много други работи. Сигурна съм, че като го прочетат, само 1-2 човека ще помислят, преди да тормозят някой друг. Останалите ще са на седмото небе.

ще направиш ужасна грешка. Животът не свършва с училището. А това, че няколко дебила си избиват комплексите върху теб, просто показва, че се чувстват непълноценни от нивото, което демонстрираш.
Самоубивайки се, ти прецакваш само себе си. Глупаците ще те забравят след ден-два, пък и едва ли ще променят поведението си спрямо хора като теб. Даже ще се гордеят, че заради тях човек е посегнал на себе си.
Животът не винаги е песен. Човек трябва да се бори за щастието си и да се научи да не обръща внимание на сганта. Ако ти се говори по случая - регистрирай се и ми пиши бележка.
Не съм психолог, но съм медицинско лице.

Queen's only

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Трудно ми е да ти дам съвет... и аз съм минал през ада и знам колко глупави, безполезни и понякога дори обидни могат да бъдат съветите в подобна на твоята ситуация.
И все пак бих искал да те помоля да не се предаваш. Съпротивлявай се, бори се, ако нямаш сили за активна борба (каквато вероятно е ситуацията), приеми тихата пасивна съпротива... време ще мине (и то не много) и картите ще се обърнат. Просто НИКОГА НЕ СЕ ПРЕДАВАЙ!

Още много неща мога да кажа, но не желая да ги изливам по форумите, все пак ако мога да бъда полезен с нещо - регни се и драсни някой ред на лична, ще се радвам да ти помогна с каквото мога. И още един път - НЕ СЕ ПРЕДАВАЙ!

От това, което си написала се вижда, че си мислещо, интелигентно дете. За обидите бих искала да ти кажа това, което съм казвала на моята дъщеря - в живота на човек има няколко души, които са важни за него.

Важните, скъпите хора в живота на всеки човек се броят на пръстите на едната ръка. Само те са тези, които могат да те обидят. Какво мисли останалия свят за теб - няма значение. ВАЖНАТА си ТИ. Трябва да правиш нещата, които са добри за ТЕБ, а не нещата, които се харесват на останалите.

Конкретните обстоятелства не зная и не мога да ги коментирам, но ако ми пишеш на лични ще ти дам адрес на ел.поща и ще говорим - опитай, може пък човек отстрани да види неща, които ти не забелязваш, заради отрицателната емоция.

Моята дъщеря днес е студентка, но последните две години от гимназията завърши в частно у-ще поради това, че се наложи да вземе 11 и 12 клас за една учебна година. В това частно у-ще имаше деца на политици и новобогаташи. Ще ти разкажа какви проблеми имаше тя, но слава богу успя да се пребори и днес всичко това е зад гърба й.

Що се отнася красотата - в училищата масовият вкус е доста перверзен и се налага по един агресивен начин. Ако ти се различаваш по визия и поведение от общоприетото няма как да те приемат, но това не е твой минус. Напротив това е твоето спасение. Животът извън училище, в по-следващите години ще го докаже.

Надявам се да ме прочетеш и ако искаш ПИШИ.

Човек чува само онова, което разбира.

Е, след около година, година и нещо се реистрирах. Както виждате, още съм жива. Вече нямам същите проблеми като преди. Да ви кажа честно, в сравнение с онези времена сега живота ми се вижда прекрасен. Ще кажа как успях да оживея, за да съм полезна на някой горе-долу връстник с подобни проблеми.
Значи, много важно правило е да не вярваш на НИЩИЧКО което пише по книжките и статиите в нета. Никога не става така. И с нищо не ти помага. Също и не прави същата грешка като мен да отидеш на психолог. Сега като си помисля, дори ми става смешно, че като някой алкохолик съм отишла при тази бабичка. Всичко започна от това, че реших да последвам един съвет от книжките и споделих с майка ми. Тя веднага каза на сестра ми и баща ми. Цял живот и повтарям, че когато и казвам нещо, аз го казвам на нея. Ако исках татко и по-голямата ми сестра да знаят, щях да им кажа. Та, тя се усети че аз съм пред нервен срив и разбра, че освен да ме ядоса, с нищо не може да ми помогне. Реши, че ще стане като по на филмите и ме изпрати при тази жена-психолог, която според мен се нуждае от психолог дори повече и от мен. Значи ето как става цялата работа: сядаш, говориш 2 часа и половина, през което време майка ти стои до теб и те прекъсва на всеки 10 минути, защото си мисли, че знае повече от мен какво изживявам, жабата отсреща ти се хили и на края те засипва с глупави и безполезни съвети. След това не можеш да си уталожиш гнева 3-4 часа.
Спирам да бръщолевя за психолози и т.н. Сега започвам съществената част - как да оцелееш. Не съм сигурна, че ще подейства и при теб, но аз да кажа...
Значи... Много от тормозените правят грешката да се опитат да заприличат на тези, които ги тормозят - по начин говорене, обличане и т.н. (нямам предвид да започнат и те да тормозят по-слабите)
Значи, първото което аз направих е, че станах съвсем различна. Но малко по малко. Не драстично. Значи, първото което е, пристрастих се към Еминем. Толкова истина открих в песните му че... Абе дори се радвам, че преминах през този тормоз, защото без него няколко работи нямаше да разбера. Първо - Еминем - той буквално спаси живота ми. Песните му ми вдъхваха някакво странно чувство - гордеех се, че съм различна от тях. Моето пристрастяване не беше нарочно - не го направих с цел да бъда различна. Просто го заобичах и това е. Започнах да нося по-размъкнати дрехи, което ужасно много ми хареса - тениски 10 номера по големи и дънки - също няколко номера нагоре. Не носих тениски с лика на Еминем на тях, макар че имах много такива вече, защото знаех, че ще вземат да ме тормозят заради това.
Второто ми откритие беше, никога да споделям на НИКОЙ (особено на майка ми). Само аз си знам тайните и не казвам нищо повече на съучениците си от това какво ще ям утре. Дори да страдах вътрешно, никога не казвах нищо на никой. Продължавам в същия дух. Дори сега някой хора си мислят, че съм им приятелка (тези хора не бяха пряко замесени в тормоза, но подкрепяха тираните, а не мен), но аз не съм. Незнам как досега не са забелязали, но те са ми споделили 1001 неща, а аз НИЩИЧКО. Дори 5 пари не давам за тях. Рядко излизам с тези мои "приятели", но само колкото да имам какво да правя. Мога дори да ги използвам, но не ми трябват за нищо.
Та, макар и външният си вид, успях да стана невидима. Не излизах навън, стоях си вкъщи и в интерес не истината, никога не ми бе скучно (и досега не ми е скучно), само когато имаше нещо от сорта на събиране на класа ми беше малко тъпо, че те се забавляват повече от мен, но аз не можех да понасям това чувство, затова веднага измислях да правя нещо, което бях 100% сигурна, че много им се иска, но ги шубе. Затова, в една такава вечер се напих. Безобидно напиване вкъщи, сама, придружено с няколко цигарки. Знам, че сега всички възрастни ще ми писнат колко съм тъпа и как мога да говоря за тези неща в този форум, но ако знаехте само какво е това чувство... Дори сега, с малко повече акъл в главата, мисля че съм постъпила умно. На следващия ден на училище ги слушах как си разказват или на мен ми говорят: "Ако знаеш какво изпусна..." за първи път през целия живот, бях на седмото небе. По принцип като станеше така, се ревах в тоалентата и след това 1-2 дена в къщи, докато не отшумят разказите. Та, онзи ден си мислех "а ако знаехте аз какво правих... "

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Браво, радвам се за теб! Наистина. Сега остава да си намериш другар в живота.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Хм... не, не мисля че ми трябва някой. От толкова другари лошо ми стана. Сама съм си най-добре.