Обръщам се към всички родители върху чиито деца е упражнено насилие в училище от страна на техни съученици с молба да ме посъветват какво да предприема в такъв случай. Бих прочела и мнения на самите ученици, относно това какво смятат за насилието в училище, каква е ролята на учителите и родителите при контролиране на подобни насилствени изяви, дали самите те са ставали обект на насилие и някой подаде ли им ръка за помощ. Аз съм майка на десет годишно дете, което вчера беше съборено на земята от свой съученик и след последвал удар на глават в чина на моето дете му беше избит един от предните зъби. Не знам дали да съм благодарна, че не се е случило нещо по-лошо или да излея гнева си към родителите на това дете, които дори не се обадиха да попитат как е детето ми или върху учителите, които с облекчение въздъхнаха, че случката се е развила в междучасието/сякаш това ги освобождава от отговорност/. Моля пишете ми.

Темата е подходяща да спомена неща,които се надявам някои родители и деца-ученици да прочетат...

Учениците трябва да знаят,че:
1.посещението при училищния психолог не означава че нещо не са в ред,както биха твърдели техни съученици
2.учителят не е тъпият даскал;няма да откаже да ги изслуша,и съответно да помогне;той е човекът,който може да ти бъде и приятел,нищо че ти пише оценки,от които си недоволен
3.когато същият този даскал ти пише отсъствие,то е защото не е длъжен да носи отговорност за теб,ако ти се случи нещо извън класната стая,в която трябва да си,а те няма,понеже не си написал домашното си,не си учил,или си решил,че просто не ти се стои в този час
4.лекарят,който си успял да метнеш,давайки ти редовна бележка,не е отговорен,ако след 2 часа например блудстват с теб,защото ти не си ходил с такова оплакване при него,и той съответно ти е поставил съвършено друга диагноза.За същото не е отговорен и класният,извинил тези ти отсъствия.

Родителите трябва:

1.да обяснят горното на детето си,не че учителят не го е направил,ама него кой го слуша!
2.да бъдат приятели с децата си-това е възможно
3.да отделят на децата си нужното внимание,а не да обикалят кафенетата,да гледат тв и т.н.,когато не са на работа,защото кефа от кафето не е от първостепенно значение
4.да се съобразяват какво говорят и правят пред децата си
4а.цитирам:абе да ги е*а в даскалите...-не е нужно да продължавам-оттук следва отношението на ученика към учителя
4б.физическата разправа и караниците,изпъстрени с думи,от които и на стар морски вълк би настръхнала косата-оттук следва как детето ще се отнася към съучениците си,към децата от квартала,към случайно блъсналият го в препълнения автобус...някой си

Ех,че лесен,бърз и сигурен начин!
Ясно е вече кой е отговорен за описаната случка...Стигнах до този извод и като ученик,и като учител,и...нещо като родител
Най-голямото наказание за побойника може да бъде изключването му от училище.А от родителите му може да търсите парично удовлетворение...
Но това може да се случи и утре...на всяко дете.
Нека се организира среща учители-родители-ученици,на която присъствието е задължително.И да се изложат проблемите-ясно,цялостно,пред всички.Ако не може да бъде прибавена нова точка към вътрешния правилник на училището,да се създаде документ-с подписите на родителите,нотариално заверен...

А...тормоз е всяка психическа или физическа форма на насилие-еднократна или многократна,видяна или не...
Децата трябва да се научат да споделят даден проблем още при неговото възникване,за да бъде решен навреме.С когото трябва обаче.

Случилото се с детето е много неприятно. За съжаление това е често явление, особено в училищата, и естествено през междучасието. Чия е отговорността!? Има училищни правилници, които се четат на учениците и на родителите всяка година. В тях би трябвало да пише кой какво е длъжен да прави и какво е забранено. В случая отговорността е на училищните власти, че децата са оставени без надзор. Когато аз бях ученичка, имаше дежурни учители в коридорите, в училищния двор, а също и дежурни ученици, които винаги можеха да сигнализират за възникнал проблем. Става въпрос за нормален надзор над малки деца *защото те наистина не са големи, дори и когато се мислят за такива. Щом инцидентът е станал в училището, отговорността е на училищните власти. А кой конкретно ще я поеме, те да си решават. Преди месец синът ми се прибра вкъщи с окървавен крак, целия кален и мръсен. В час по физическо паднал, наранил си коляното, но много сериозно, изцапал си чак и косата, защото било и кално. Нито учител в часа е имало, нито фелдшер в училището в момента. *А те учат само на една смяна*Детето е обикаляло по коридорите с кървящо коляно да търси учителя си за разрешение да си дойде вкъщи , да търси мед.помощ, която не може да му окаже човек, който си пие кафето някъде пред работно време и т.н. И накрая му е разрешено да си дойде за един час и да се върне обратно за другия час. А ако нямаше никой вкъщи, а ако раната изискваше по-сериозна обработка, шев, инжекция и др.?! ...Съжалявам, че не потърсих отговорност на всички, започвайки от учителя, който не присъства в часа, фелдшера и накрая директора. Много мислих и накрая реших, че всичко ще рефлектира върху детето.
Естествено виновни са и родителите на детето-побойник. Но тяхната вина е косвена, причините при тях са комплексни. Просто те също са изпратили детето си на училище и се надяват, че всичко ще е наред. Възможно е да не е станало умишлено, а случайно. Понякого децата спестяват някои подробности. Но Вие имате пълното право да потърсите материално обезщетение, особено в такъв случай, при който стоматологичната услуга ще струва не малко пари.
При моя син имаше подобен инцидент точно на тази възраст. Преместихме се в ново жилище и той пожела да се премести в близкото училище. Бяха му насинили окото. След около месец му насиниха и другото око и то същото дете, което го беше направило първия път. Обадих се на класната му, която дори не знаеше за случката. Тя ми каза, че ще ГОВОРИ с детето и въпросът беше приключен. И знаете ли след още няколко неуредици, които изтърпях, си взех детето и го върнах в старото училище.Сигурно и той е имал някаква вина, казал е нещо, направил е нещо ..., но това не дава право на никой да го наранява физически. Това трябва да знаят нашите деца. Споровете не трябва да се решават с побой.

За съжаление и аз имам сходен проблем.
Малко предистория : от началото на учебната година детето/ 6-ти клас/ ми се оплаква, че 3-ма от неговите съученици го обиждат, ритат, чупят химикалки, късат тетрадки , плюят по якето му и все такива неща. При което аз му казвам да се оплаче на класната. Оплаква се на класната, но всичко продължава. Споделяйки с мен ми казва, че би отишъл и при директорката, но тя няма да му повярва. Тогава му казах, че с директорката би трябвало да си общува писмено и би му обърнала внимание ако отиде в канцеларията и подаде писмено оплакване на което да му поставят входящ номер /разбира се обясних му за вх.№, като му показах документи които аз подавам на различни места / по професия съм счетоводител/ и как вероятността нещо да се покрие е по-малка и т.н. Това става още преди Коледа.
И днес детето, прибирайки се у дома ми заявява :”Сядам да пиша оплакване”. След половин час идва и ми показва следното нещо което е сътворил


До Директора
на
копие–класен ръководител

МОЛБА

От


Уважаема г-жо Директор,

Бих искал да Ви информирам, че ежедневно съм подложен на физически и психически тормоз от страна на съучениците ми /изреждат се поименно/.
Физическият тормоз се състои в следното:
 ритане по краката и други части на тялото ми
 удари без причина
 прилагане на хватки от популярни предавания за кеч по GTV
психическият:
 постоянно и безпричинно нагрубяване със следните изрази, цитирам с извинение: “педераст, нещастник, тъпак, идиот, да ти е.. майката, черен гъз, мангал, говно” и много други нецензурни изрази, които унижават личното ми достойнство.
 заплахи за физическа разправа с мен след учебните занятия.

Смятам, че правата, дадени ми от правилника за училищния ред се нарушават системно и за това моля за Вашето съдействие.

С уважение ..
При което аз се шокирах и просто не знам какво да правя. Звъннах на класна и и прочетох молбата и тя също беше шокирана, но ми каза проблема е голям, защото това са изпуснати още от миналата година деца. Родителите са викани, но обвиняват учителите ,че преувеличават и ,че техните деца били много добри и те не виждали проблем.

А и обстоятелствата така се стекоха, че днес има родителска среща.
Обръщам се към всеки който може да ми даде някакъв съвет как да постъпя, как да се държа на родителската среща, ох.. .. просто съвет. Много съм притеснена и объркана, защото не знам как да постъпя в случая. А и също много ме е страх да не му причинят нещо въпросните гаменчета.

Скъпи родители, потресена съм от развитието на случилото се с моето дете. Ще бъда колкото се може по-обективна разказвайки ви. За случилото се с дъщеря ми бях уведомена лично от нея. Тя ми се обади по мобилния си/слава богу че го има/. Когато отидохме със съпруга ми да си я приберем се оказа, че учителката не е уведомила никого за случилото се. На следващата сутрин пуснах молба до директорката на училището за да се вземат мерки срещу насилието в клас. Това което се случи с моята дъщеря не е първия случай на проявено такова. Когато подавах молбата деловодителката ми каза: "А, вие сте вчерашния случай. Не знам откъде идва тази агресия в децата. Вчера двама четвъртокласници са нападнали и били човек в инвалидна количка." Нямам какво да кажа. Родители, става дума за едно елитно училище или поне с претенциите за такова. Това е 55-то СОУ "Петко Каравелов" към район Студенски, а моето дете освен към 55-то е ученичка и към немското училище ползващо базата на 55-то - "Шилер". До този момент с мен, като родител не е разговарял никой от училището, дори класната ръководителка, да обсъдим случилото се или поне да ми каже едно "съжалявам" за случилото се. Пълно мълчание. Класната ръководителка е заявила пред класа, че от днес нататък не носи отговорност за тях. Това е нейната реакция. Смятате ли я за нормална? Родителите на детето ми се обадиха на следващата вечер /понеже оставих визитка си на детето, което изби зъба на моето и го помолих да им предаде че искам да разговаряме/ и след като бащата ми се представи, каза следното: "Разбрах че се е случило нещо, някакъв зъб бил счупен.". Преглътнах арогантността му и поисках да се срещнем на удобно и за двете страни място. Тогава той поиска да заведа дъщеря си на стрещата, той щял да вземе сина си и там те да се разберат. Аз му заявих, че проблема не е между децата а между нас като родители и че най-малко за всичко вина има сина му, а тогава той ми отговори, че в този случай не вижда причина да се срещаме. Няколко дена след инцидента започвам да мисля, че единствено адекватно на случая реагира самото дете, което след като е видяло какво е причинило веднага се е извинило на моята дъщеря и е казало че съжалява. Тъй като считам, че се е наложила една трайна тенденция да не се обръща внимание на насилието вихрещо се в 55 - то училище, смятам да поразбудя заспалите. За родителите които имат проблем като моя ще дам полезна информация. Първо към всеки район/община/ има комисия за борба с противообществените прояви на малолетни и непълнолетни. Не се притеснявайте да ги информирате за насилие упражнено в/у вашето дете. Те трябва да бъдат сезирани писмено, като молбата не следва да отговаря на никакви формални условия, освен да преразкаже случирлото се. Към тези комисии има професионалисти - психолози и др., които могат да проведат разговори с вас или с вашето дете, ако то е изключително травмирано и вие не знаете как да постъпите. Консултациите са безплатни. Разговори се провеждат и с родители на проблемни деца. За безотговорното поведение на учителите можете да информирате Столичния инспекторат по образованието - тел. 935 6050. За насилието упражнено върху вашите деца можете да потърсите помощ и от Държавна агенция за закрила на детето, тя има различни отдели в различни места в София, информация за които можете да вземете от сайта на агенцията. Нямам представа доколко са ефективни мерките които предприемат, но аз лично смятам да не оставя беззнаказано да се вихри насилие в училището в което учи моето дете. Тъй като имам възможност смятам да сигнализирам и до медиите за случилото се, така че все някой да си вземе поука от избития зъб на моето дете. Истината е че аз и моите колеги на които разказвам за случилото се и за това което се случва след това са потресени от ширещата се безотговорност на родители и учители. Ако сами не си помогнем нашите деца да се прибират здрави от училище мисля че никой няма да го направи. Моля пишете ми ако имате идея , че могат да се предприемат и други действия или да приобщим и други форуми.

Уважаема госпожо,разбирам силното Ви вълнение от неприятния инцидент,но не споделям квалификациите Ви за 55-то училище.Не живеем в квартала,но избрахме това училище за обучение и на двете си деца.Те вече го завършиха и в момента се радваме на чудесна тяхна реализация - студент в Университета за национално и световно стопанство и ученичка в Немската гимназия.Цялото ни семейство е с чудесни впечатления от атмосферата в училището, от учителите, от ръководството.Призовавам Ви към едно по-разумно поведение. С уважение и надежда,че ще преустановите нападките спрямо любимото за децата ни училище.

Защо да престава!
Тя ясно казва,че не е доволна...Какво да си мълчи ли...Най-добре нека мъжът ви да сплашо побойниците с един як пердах,няма да повторят повече,гарантирам ви.
Ученик съм

[url]www.bglan.start.bg[url]
[url]www.vicove.start.bg[url]

Аз смятам, че след като най-големите некадърници стават учители - хора, които за нищо друго не ги бива, не можем да очакваме от тях нормална реакция. Те се държат безобразно, обиждат децата без въобще да говорим за опит нещо да се преподава или да се установи ред и дисциплина.Единствения начин да се опази детето е да се говори с него и да му се изгради правилен йезуитски подход от най-ранна възраст.

"Защо стана учител, бе?"
"Ми.. никъде другаде не ме приеха"

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

за съжеление има го този лаф
от колегите ми дето завършихме , точно най-некадърните и комплексирани , станаха учители.

Члена по флуда ще го познаете