Извинявам се , ако вече е дискутирана темата, но търсачката като че ли не работи. Какво е вашето мнение за средното образование в частните и държавните училища. Ясно че финансовия фактор е много важен в случая. Но ако допуснем , че той не е проблем какво училище бихте избрали за вас и или вашите деца - частно или държавно и най-интересното е кое обосновава изборът ви.

Аз бих избрала държавно у-ще независимо дали имам пари или не!Много мои близки се оплакват от това какво е нивото на подготовка в частните у-ща.Последният пример,който ми идва в главата е с "Ровел".Моя позната(майка на първокласник)разбира през м.февруари че детето и не пише в клас!А всеки срок получава едни сложни диаграми за това как се представя"гарджето и"...ПРЕДСТАВЯТЕ ЛИ СИ?Детето е на целодневно обучение ,тя плаща 1000 и евра и....Провал!А догодина ще им вдигнат и таксите!Безобразие!Отидете в държ.у-ще с педагог ентусиаст,който милее за децата,професионалист и новатор и резултатите са налице!Пазете си паричките и инвестирайте по-нататък в образованието на детето си(ЗАЩО НЕ АМЕРИКАНСКИ КОЛЕЖ)....

Синът ми е в предучилищен клас на училище ЕСПА и за мен няма съмнение вече, че комплексното обучение, което се предлага там няма алтернатива сред останалите частни училища в София.
Не коментирам изобщо общинските, тъй като те предлагат само една част от обучението, а именно - образователната.
Всички останали занимания, в моите очи неразделна част от обучението, възпитанието и подготовката на един малък човек, като задълбочени езикови познания, активно спортуване всеки ден, широка музикална и танцова култура, изобразително, приложно изкуство, срещи с личности от обществения и културния живот у нас, формиране на чувство за взаимопомощ, състрадателност, екипност, целенасоченост, повдигащи самочувствието на децата и помагащи им да оценят себе си и намерят своите желания и място, не могат да бъдат намерени в друго училище, освен в цялостната концепция на екипа на ЕСПА за обучението и възпитанието на децата. И най-желаната и истинска оценка за училището, на което поверяваме нашите деца е тяхната радост, че те отново ще бъдат там. Желанието, с което децата искат да научават нови и нови неща, да бъдат като "по-големите" каки и батковци от горните класове, които знаят толкова много, това позитивно отношение към учебния процес, тези думи на уважение и благодарност, които чуват учителите са нещо безценно в наши дни, когато виждаме обезценяването на традиционните ценности и морал.
А що се отнася до мнението на всеки един родител дали да избере частно или държавно образование за детето си, то всичко опира в крайна сметка не до парите (предполага се, че са даденост), а до това какво търсиш, колко време ти самият можеш да инвестираш за него, къде и с какво качество го получаваш. Ако и двамата родители са активно ангажирани, нямат армия от баби и лели, на които да поверят детето си (а и не е за препоръчване, по-добре е детето да си има контакта с другите деца и интересните занимания), в същото време родителите обаче искат детето им да стъпи на една широка платформа от знания, умения, спорт, музикална и езикова култура, и още много други детайли, които предлага доброто частно образование, то мисля, че не остава друга въможност освен варианта частно училище. В този смисъл се радвам, че ние направихме един добър избор.

Ще ви я кажа, но няма да ви хареса! Нито едното, нито другото! Пълен боклук са! Не се заблуждавайте от красиви и сладки приказки. Ще кажете, че все някъде трябва да учат? Да, така е, но е добре да не си правите никакви илюзии. Същата помия е както и във всяка друга област на обществото ни.

Напълно ВЯРНО !!! (ЗА СЪЖАЛЕНИЕ ) Какво да правим ? да се примирим ли???

Не знаете ли?- Не търсете училище, а учител. Ние се случихме при чудесна учителка в държавно, безплатно училище, наблизо до нас. Госпожата е млада, не някоя отегчена бабишкелница (като на другите две паралелки), има дете на тяхната възраст и успява да говори на "техния език", като в същото време има необходимия авторитет. Децата я харесват, резултатите са добри-какво повече?

Не мога да приема мнения, които са в унисон на типичния български нихилизъм към всичко и всекиго. По скоро бих припомнила поговорката "гроздето е кисело ..." Моят син завърши за втора година в "РОВЕЛ" и съм доволна от всичко което предлага училището. Съжалявам, че повечето хора не могат да си го позволят, затова са и повечето критики "от първа ръка".

Не съм видяла някой от частно училище да е получил златен медал от международни олимпиади по математика, информатика, лингвистика.Винаги децата са от държавната Математическа гимназия. Като съм гледала резултатите от Европейско кенгуру на деца от 3,4, 5 клас, винаги да най-назад децата от частните училища.

Процентно децата в държавните училища са много повече от тези в частните т.е. логично е да има повече "взели златен медал".
За мен училището не е място където детето само и единствено да учи. Там трябва да се възпитават и ценности, да му си предлагат разнообразни креативни и спортни занимания, които да го развият като всестранна личност, да му се организират често тържества, екскурзии, състезания, защото детето на първо място е дете и има нужда и от забавления. За съжаление това почти го няма в държавните училища. Другото което е в огромен плюс в частните е контролът - по отношение на оцъствията, излизането от територията на училището, наркодилърите, пушенето, информацията за това какво става с отрочето /хубавите приказки се казват само на този, който държе непременно да ги чуе, истината - на заинтересования родител/.
Съгласна съм, че нивото на подготовка като цяло не е много по-добро от това в държавните, но едно училище не е само, за да се учи в него! Там детето прекарва по-голямата чадст от деня си!
За мен единствен недостатък, при добре подбрано частно училище /защото някои са гола вода/ е малкия брой на децата, което създава малко нереална среда в сравнение с тази, в която растат връстниците им и малко или много стеснява кантактите.
За протоколът дъщеря ми е в частна ДГ и живот и здраве ще учи в частно училище. Просто имаме възможност и това не ни обременява финансово. Ако се налагаше да правя сериозни лишения, бих я записала в добро дължавно. Разликата не е чак толкова голяма.

В онзи , другия свят, който ние наричаме "на запад" , частното образование е синоним на качествено образование. При нас все още това не може да се каже. Може би има примери на старание и поставяне на цели от ръководствата на частните училища за наблягане на качеството на обучение и съответно високи резултати, но... това зависи от приходите на училищата, от това да има ученици и те да бъдат задържани. Не зная каква е тенденцията и как ще се развиват тези процеси в близкото бъдеще, но засега има един обективен покозател за срамнение на обучението в частни и държавни у-ща и това е кандидатстването след 7 клас- децата от частни у-ща се борят за елитните държавни гимназии, където няма добри материални и битови условия, но ича условия да се развиваш и напредваш- ако искаш, разбира се. Не казвам, че е добро само едното, а другото е лоша- в никакъв случай. Най-добре би било навсякъде да има качество и резултати, защото става въпрос за нашите деца.