Искали ли сте някога да избягате от държавата, в която живеете? Ей така, просто да станете и да напуснете тази държава? Да търсите нещо по-добро за себе си, защото не виждате особено много позитивни неща там, където сте? Имате образование, което няма нищо общо с това, което работите? Искате повече, но е трудно да го получите тук? Знаете повече, но никой не го интересува?
Всеки прави неща, които са правилни за него и които са по възможностите му. До колкото има избор, разбира се.
Искали ли сте някога тавана да се стовари върху децата ви? Върху вас? Хора, които не познавате да се убиват за нещо „ваше”? Да биват убивани хора „за да можете вие да сте „свободни””? Или пък да чакате тавана да падне върху семейството ви, защото това е вашата истина..
Имаме си бежанци. За някои, те са си чисто и просто икономически бежанци. И няма нужда да се грижим за тях, защото те искат да избягат на запад, където всичко било по-добре. Наблъскваме ги в разни сгради.. някъде.. ей така. И не ги харесваме. Ние сме по-добри от тях и ние заслужаваме ЗАПАДА повече. И бихме приели всяко едно отрицателно медийно изявление като чиста монета. И ще ги мразим още повече. Защото ние сме най-ощетения народ. Най!
Ние не можем да постигнем съгласие в собствения си блок за да оправим собствения си покрив. Не можем да озеленим градинката пред блока си. Изпокарваме се, защото сме паркирали като идиоти пред входа. И всеки е прав в своята си истина.
Ясно е, че не ние ще оправим държавата.. тя си се оправя сама от няколко десетилетия насам, благодарение на нас. Има достатъчно ресурс – нас.
Голямо предисловие за нещо малко.
Аз на държавата си не мога да помогна. Поне не в краткосрочен план. Но мога да помогна на определени хора . Бежанците са си хора от където и да ги погледнеш.. и да им се чудиш как са дошли тук, при положение, че и тук може да им падне тавана върху главите, но поради съвсем друга причина. И искам да направя моя собствена си социална политика. Искам да дам и да намеря даващи хора, за да можем да помогнем на хора.
Нас сега може да ни обстрелват с лайна, но утре не знаем дали лайната няма да са с по-големи поражения. И ние може да търсим помощ някой ден.
Иска ми се да бъдем хора.


Déjame vivir
Libre

Преди много години, когато бях учителка в едно англоезично училище и когато бях на 22 годинки, дойде една млада английска госпожица. Беше много дружелюбна и естествена. Когато и се смееше- се хилеше ярко, когато беше кисела- не си правеше труда да "влезе" в тона на околната среда и да поприкрие апатията и *сичко друго, което извираше от нея. Заима си гадже в България, уж и харесваше тук- напиваше се безпаметно със студентите и въобще- тя беше чужденката в малкия град и ние си я приемахме приятелски, като странна птица. Като птица и излетя за отрицателно време от град...държава и не се и върна. Заряза гаджето без да го подготви с едно "чао" даже. Ей така, хвана и щрак- вече я няма. Веднъж го срещнах момъка / а той личен и готин такъв/ и го питам- кво става с нея? Той каза: "Нищо не знам вече. Тя си имаше проблем със себе си и сама си каза- обикалям света, за да се оправя със себе си. Но май от себе си, човек най-трудно избягва."
Тая историйка, така разказана, няма общо с твоите питания. Но на мен трайно ми се насади усещането, че ако тръгна за друга точка на планетата- да живея там, да работя там- аз трябва тук да съм си свършила работата. Всичко да ми е наред и да знам, че тръгвам, не защото не мога да се справят тук, а защото вече няма предизвикателство да живея в България.
Та това лято ме бяха обхванали такива тежки мисли като твоите и ме държаха може би месец-месец и половина. Останах тогава на същата работа със същите хора около мен, но знаех, че ще се случи промяна. Нищо не е константа и сигурност в материално отношение няма, ама въобще няма. Сега имам чувството, че нещо, което се е случило оня ден, се е случило преди месеци. От оня ден, до днес- просто като че ли знаението ми за живота, отношенията, набъбва с огромна скорост, при все, че малко "крачки" съм направила, но пък колосални за моя предишен застой. Та ми размина и настройката да се махам и видях толкова много възможности в България, че просто се чудя, аджеба, аз сляпа ли бях или просто не съм си извърнала главата на другата страна...
Бежанците ... не ги искам. И те не ни искат. Взаимно е. А за помощ към тях, специално, мисля, че е абсурдно да се очаква от нас като общество. Ние на себе си едва помагаме и просто се избиваме кой по-рано да напусне потъващия кораб... И тези бежанци ако излезнат умни, просто да ни изчакат да напуснем територията и да им оставим да направят от нея градина, и то с лекота, просто да не им се пречкаме... Все ще дойдат един ден други етноси и ще се настанят. Като не можем ние да оценим и опазим-ще дойдат тези, коите ще намерят начина. Може би няма да са толкова образовани като нас, толкова извисени духом.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Деца имаш ли? Давай им. На тях. Аз бне искам да вземам от моите, за да давам на някого с 4 жени.

Не можем да умуваме!Това е тежък грях! Изповядай го бързо и се очисти от него.

точно. от много приемане и демокрация хората достигат до точката на нездравословното мислене, което води до изчезване на техния собствен "вид". а най-удивителното за мен е изкривяването на идеята за приемане.
но както винаги се получава - болния/бедния носи/прави здравия/богатия

Не става въпрос за вземане от някой и даване на друг. Това е дарение и доброволно. В никакъв случай не искам да споря с някой за каквото и да е, още по-малко на подобни теми.
Това е мое мнение и съм го споделила.

Déjame vivir
Libre

Като се има предвид, че тук идват радикални елементи, които нито искат, нито имат възможността да се интегрират - не, не ги ща. Имаме си достатъчно неинтегрируеми малцинства.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите