|  | | Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | (покажи всички)
 
| 
           
             | 
                 
                   | Тема |  когато бяхме деца   |  |  | Автор | Aнгeлe (флуиден) |  | Публикувано | 03.06.13 08:11 |  |  | 
           
 Когато бяхме деца, всичко беше игра. Имаше безметежна игра на стражари и апаши, а не бизнес митинги. Имаше песен на щурчета, а не поредния частен проект. Имаше филия с лютеница, а не поредната изкюствена диетична храна. Имаше лагерни песни, имаше огън в нощтта, а не забързани хора, всеки със свойта съдба.
 
 Когато бяхме деца, всичко имаше аромат. И полето и цветята, и топлите летни нощи в които боси се гонехме по прашните улица на малкия град. Когато порастнахме полетата и цветята се замениха от телефони и дрехи, от нови играчки които нямат аромат, нямат живот - компютри, коли, дрехи, къщи, нови диети, скъпи играчки без никаква стойност, проза и много тъга.
 
 Когато бяхме деца изгрявахме със изгрева и жадни за откривателства детски очи. Когато порастнахме, получихме жадни за притежания умове.
 Когато бяхме деца залязвахме с копнежа за утрешния ден и новите откривателства на мечтателя. Когато порастнахме залязваме с мисли за утрешния тежък работен ден.
 
 Когато бяхме деца имахме мечти - да стана капитан, да стана моряк, поет, пилот, пожарникар, учител, учен - да откривам други вселени, непознати простори и висини. Когато порастнахме останахме без мечти - имаме ежедневните цели в един силиконов свят, изпълнен със стремежи, борби и война. И тази война не е с оръжие, тази война е защото не сме вече същите чисти деца.
 
 Когато бяхме деца имахме очи да видим онова необозримото, вълшебното, безценното - любовта. Когато порастнахме заживяхме в забързан свят, луд свят, свят на борба, на страдание, свят без чест, без достойнство, без доброта, свят на война.
 
 Драги ми читателю, ако и ти мислиш така, спри за миг, остани в тишина, и потърси в себе си онази чиста детска душа. Потърси онези невинни очи, онази чистота, нежност, магия - която се среща само в деца!
 
 
 
 
 |  |  |  
             |  |  | 
           
 и сега е игра, ама има нови правила.
 
 
 
 
 |  |  |  
             | 
                 
                   | Тема |  Re: когато бяхме деца  [re: Aнгeлe] |  |  | Автор | shshtt (късметлийка) |  | Публикувано | 03.06.13 08:34 |  |  | 
           
 Спирам, Аченка, понякога я намираме тази душа, понякога не, живот какво да се прави.
 
 Радвам се да те видя, ето и песничка
 
 
 
 И повече море ти желая!
 
 
 
 
 |  |  |  
             |  |  | 
           
 Я! Ти се появи. Много ме зарадва!
 А по темата аз какво да кажа... винаги като стане възпрос за детството на хората и аз няма кво да споделя. То моето мина монотонно, с притеснения и бягство в книгите и така между другото нонстоп скандали с майка ми и сестра ми.
 Та така.
 Ще спра да си сътворя идиличната картина, която си описал.
 
 
 
 
 |  |  |  
             | 
                 
                   | Тема |  Re: когато бяхме деца  [re: Aнгeлe] |  |  | Автор | Денни (Overlander) |  | Публикувано | 03.06.13 15:29 |  |  | 
           
 Когато бяхме деца...
 
 ...имаше ваканции, прекарани на село - и то още не от първия ден, а едва ли не от първия час на ваканцията. Щом удареше за последно звънецът, нашите ни натоварваха на колата и ни "експедираха" там. Беше на петнайсет минути път от нашия град.
 ...и там сутрин имаше ранно събуждане от селски звуци - надвикващи се птички, кукуригащи петли, дрънченето от чановете на овцете и козите, които отиваха на паша.
 ...имаше поляна, покрита със сняг през зимата, и обрасла с лайка през другото време от годината.
 ...имаше малка сладкарница с евтини бонбони, които лапахме с шепи, без да ни пука колко са вредни.
 ...имаше домашни мекици, които "нападахме" с апетит, защото нямаше кой да ни изнася "лекции" колко е вредна пържената храна.
 ...имаше няколко черничеТова, което някога ми се струваше като огромна поляна, сега всъщност е просто проскубана ивица трева.ви и орехови дървета, чиито плодове беряхме и се омазвахме до ушите... и беше хубаво.
 ...имаше безумно вкусни дини и пъпеши, на които не можехме да се наститим...
 
 Сега къщата на село още си е там, майка ми и баща ми още отглеждат зеленчуци в градината... но старите орехи вече ги няма. Няма ги и орехите, и черниците - някой реши, че пречат, и ги отсякоха. Хора почти не са останали, дори аз ходя там само по няколко пъти в годината, макар че е толкова близо. Това, което някога ми изглеждаше като поляна, сега ми се вижда просто като проскубана ивица трева. Не ме "тегли" вече натам... отивам за няколко часа и бързам да се върна...
 Но някои от хубавите спомени още ги има... и тази тема ми помогна да ги върна.
 
 
 
 
 
 
 ...
 
 
 
 
 |  |  |  
             |  |  | 
           
 Моите детски години също бяха много хубави. Бяхме много деца, играехме на различни игри, беше весело и хубаво. Беше незабравимо детство. Тогава имахме детство, за разлика от днешните деца. Не знам какво биха запомнили те от своето детство.
 
 
 
 
 |  |  |  
             |  |  | 
           
 Честит Рожден Ден! Да си жив, здрав и щастлив!
 
 
 Редактирано от coffeemate на 28.06.13 09:30. 
 
 |  |  |  
             |  |  | 
           
 Благодаря :))).
 Малко хора се сетиха. Може би 5. Но пък какви прекрасни хора. Да си жива и здрава и щастлива и ти!
 
 И песничката е вълшебна! :)
 
 
 
 
 |  |  |  
             | 
                 
                   | Тема |  Re: когато бяхме деца  [re: Aнгeлe] |  |  | Автор | Aнгeлe (флуиден) |  | Публикувано | 27.07.13 12:58 |  |  | 
           
 голема тишина големо чудо настана тука! Я споделете романтиките летни. Кой на моренце, кой на планина. Де да имах и аз отпуска малко да разпусна ама на, седим тук и копаме на тръстиката
 
 
 
 
 |  |  |  
             | 
                 
                   | Тема |  Re: когато бяхме деца  [re: Aнгeлe] |  |  | Автор | Дeнни (Overlander) |  | Публикувано | 27.07.13 15:56 |  |  | 
           
 Не е за вярване, някой е писал в клуба!
 
 Амиии... аз имам нещо хубаво за споделяне. Не е точно романтично, но пък е нещо, което ми беше отдавнашна мечта и накрая се сбъдна. С което ще веднъж се доказа, че понякога просто трябва да "се намериш" с подходящото време, в подходящото време... на подходящото място. Имах чувството, че ако разперя ръце и се повдигна на пръсти, ще литна... толкова хубаво беше.
 
 И още е хубаво, но вече виждам и практическата част от случката... което не пречи пак да си у хубаво.
 
 
 
 
 |  |  |  |  
 
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | (покажи всички) |   | 
 |