15 минути / Общества / Непрофесионални / Романтични души

Обича ягоди. Купува минимум по два килограма.
Когато ги яде, палецът и показалецът му стават червени.

Пие кафе рано сутрин. Чисто. След това тренира. Или по време.

Обича да мие зъбите си веднага след хранене. Има малка четка, която носи навсякъде със себе си. За всеки случай.
Обича да глади ризите си по два пъти. В това, казва, била тайната за безупречността.
Да чете фентъзи. После ги разказва. Съвсем накратко по негов си начин.
Не харесвам фентъзи. Не мога да разбера защо, до ден днешен.

Вечер тича. Казва, че това го прави по-жив, отколкото е. Има усещането че може да лети, че всеки момент ще се отлепи от земята. Гласът му тогава е различен. Това го прави истински щастлив.
Всъщност е съвсем обикновен. Няма някакви особености. Очите му са кафяви. Във формата на бадем. Топъл.
Казах му, че на светлина са зелени. Той не вярва в неща, които не може да види с очите си.

Притежава непоклатимо самообладание. Когато спори, казва "обоснови се".
Мрази да крещя. Случвало се е. Емоционална съм.

Учи немски. Знае английски и испански. Последният говори много красиво. Юрист. Всичко е подчинено на логика. Традиционалист.
Вярва в щастливия край на историите. На този етап не може да си позволи да се влюби. Не било рационално. Планира без да споделя.
Веднъж ми подари лале. Пантофи. Пижама с котка на нея. Череши.

Кожата му е прозрачна. Можеш да преброиш вените му. На дясната ръка има 6.
Виждала съм го ядосан. Два пъти. Първият правихме секс. Хареса ми. Никога не ме гледа в очите.
Понякога говори за неговите си неща. Обикновено не го прави, но казва че с мен се чувства спокоен. Една вечер направихме 23 обиколки на градината, докато валеше.
Говорихме си. За нашите си неща.

Слуша Рамщайн. Има добри приятели. Непушач. Мечтае да е независим.

Като от онези мъже, които могат за 15 минути да изчезнат от живота ти...