Когато бяхме деца, всичко беше игра. Имаше безметежна игра на стражари и апаши, а не бизнес митинги. Имаше песен на щурчета, а не поредния частен проект. Имаше филия с лютеница, а не поредната изкюствена диетична храна. Имаше лагерни песни, имаше огън в нощтта, а не забързани хора, всеки със свойта съдба.

Когато бяхме деца, всичко имаше аромат. И полето и цветята, и топлите летни нощи в които боси се гонехме по прашните улица на малкия град. Когато порастнахме полетата и цветята се замениха от телефони и дрехи, от нови играчки които нямат аромат, нямат живот - компютри, коли, дрехи, къщи, нови диети, скъпи играчки без никаква стойност, проза и много тъга.

Когато бяхме деца изгрявахме със изгрева и жадни за откривателства детски очи. Когато порастнахме, получихме жадни за притежания умове.
Когато бяхме деца залязвахме с копнежа за утрешния ден и новите откривателства на мечтателя. Когато порастнахме залязваме с мисли за утрешния тежък работен ден.

Когато бяхме деца имахме мечти - да стана капитан, да стана моряк, поет, пилот, пожарникар, учител, учен - да откривам други вселени, непознати простори и висини. Когато порастнахме останахме без мечти - имаме ежедневните цели в един силиконов свят, изпълнен със стремежи, борби и война. И тази война не е с оръжие, тази война е защото не сме вече същите чисти деца.

Когато бяхме деца имахме очи да видим онова необозримото, вълшебното, безценното - любовта. Когато порастнахме заживяхме в забързан свят, луд свят, свят на борба, на страдание, свят без чест, без достойнство, без доброта, свят на война.

Драги ми читателю, ако и ти мислиш така, спри за миг, остани в тишина, и потърси в себе си онази чиста детска душа. Потърси онези невинни очи, онази чистота, нежност, магия - която се среща само в деца!

и сега е игра, ама има нови правила.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Спирам, Аченка, понякога я намираме тази душа, понякога не, живот какво да се прави.

Радвам се да те видя, ето и песничка

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Я! Ти се появи. Много ме зарадва!
А по темата аз какво да кажа... винаги като стане възпрос за детството на хората и аз няма кво да споделя. То моето мина монотонно, с притеснения и бягство в книгите и така между другото нонстоп скандали с майка ми и сестра ми.
Та така.
Ще спра да си сътворя идиличната картина, която си описал.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Когато бяхме деца...

...имаше ваканции, прекарани на село - и то още не от първия ден, а едва ли не от първия час на ваканцията. Щом удареше за последно звънецът, нашите ни натоварваха на колата и ни "експедираха" там. Беше на петнайсет минути път от нашия град.
...и там сутрин имаше ранно събуждане от селски звуци - надвикващи се птички, кукуригащи петли, дрънченето от чановете на овцете и козите, които отиваха на паша.
...имаше поляна, покрита със сняг през зимата, и обрасла с лайка през другото време от годината.
...имаше малка сладкарница с евтини бонбони, които лапахме с шепи, без да ни пука колко са вредни.
...имаше домашни мекици, които "нападахме" с апетит, защото нямаше кой да ни изнася "лекции" колко е вредна пържената храна.
...имаше няколко черничеТова, което някога ми се струваше като огромна поляна, сега всъщност е просто проскубана ивица трева.ви и орехови дървета, чиито плодове беряхме и се омазвахме до ушите... и беше хубаво.
...имаше безумно вкусни дини и пъпеши, на които не можехме да се наститим...

Сега къщата на село още си е там, майка ми и баща ми още отглеждат зеленчуци в градината... но старите орехи вече ги няма. Няма ги и орехите, и черниците - някой реши, че пречат, и ги отсякоха. Хора почти не са останали, дори аз ходя там само по няколко пъти в годината, макар че е толкова близо. Това, което някога ми изглеждаше като поляна, сега ми се вижда просто като проскубана ивица трева. Не ме "тегли" вече натам... отивам за няколко часа и бързам да се върна...
Но някои от хубавите спомени още ги има... и тази тема ми помогна да ги върна.






...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Моите детски години също бяха много хубави. Бяхме много деца, играехме на различни игри, беше весело и хубаво. Беше незабравимо детство. Тогава имахме детство, за разлика от днешните деца. Не знам какво биха запомнили те от своето детство.

Честит Рожден Ден! Да си жив, здрав и щастлив!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от coffeemate на 28.06.13 09:30.

Благодаря :))).
Малко хора се сетиха. Може би 5. Но пък какви прекрасни хора. Да си жива и здрава и щастлива и ти!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

голема тишина големо чудо настана тука! Я споделете романтиките летни. Кой на моренце, кой на планина. Де да имах и аз отпуска малко да разпусна ама на, седим тук и копаме на тръстиката

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Не е за вярване, някой е писал в клуба!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

лелел някой да не се е влюбил?!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Неее.... но за мен е почти толкова хубаво.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Тишината вали през прозореца ....

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от coffeemate на 28.07.13 12:22.

И понеже темата е "Когато бяхме деца", да издам тайната - хубавото нещо, кжето се случи, е че ми възложиха превода на една /уж/ детска поредица, която от години си мечтаех да преведа. Не кеф, ами кеф на квадрат.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

обаче никой не пише, всеки само дебне кой ще се излъже да пропише:)))
Айде - весело лято.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Мда, забелязах.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

забеляза че е тихо ли?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Аз не говоря... Защото вече почти няма кой да ме чуе.

Поздрав:

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

"Детска" песен, ама да, разбира се. Една от "детските" песни, които ме изпълвят със смут, да не кажа ужас. Особено с това детско гласче звучи... пошло, да не използвам по-силна дума. Най-стряскащото е, че тая песен я слушах две поредни години на рожден ден на едно и също дете - съответно когато навършваше 3 и 4 години. Сигурно аз остарявам, но подобра песен ми се струва крайно неподходяща за деца... ама на мен пък какво ли ми разбира главата.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

А аз с удоволствие бих я пуснала на моите деца ако бяха малки и бихме танцували и се хилотили на нея, защото е жизнерадостна и ритмична.
Би ли споделила кое ти се вижда пошло?
Това че малките момиченца и момченца мечтаят за принцове и принцеси и модела на любовта е една щастлива взаимност? Защото всеки който обичаш и те обича е принц неповторим, дори и с бански на лалета.
А какво мислиш за приказките тогава ми е любопитно?

Понякога се случва нещо да ме подразни инстинктивно, без да имам някакво "разумно" обяснение; някак ми се стори неподходяща за толкова малки деца. Съгласна съм, че е ритмична, съгласна съм, че е жизнерадостна, но заслушвайки се в текста - а аз винаги слушам текстовете - ми се стори, че едва ли е най-подходящото нещо за деца на по 3-4 години.
Не си ме разбрала правилно - никъде не съм казала, че е лошо "малките момиченца и момченца да мечтаят за принцове и принцеси". Само че това за "модела на любовта" и "щастливата взаимност" едва ли е в главите на тези деца. Повтарям - на мен ми се стори странно, защото това беше на рожден ден на тригодишно дете. Не вярвам тригодишните да са наясно с "щастливата взаимност", но може и да греша.
Какво мисля за приказките ли? Обичам да чета приказки. Всякакви. Споменавала съм го и друг път тук. Дори имам специалност "Превод на детска литература", и се шегувам, че това ми е "официалното разрешение да чета приказки, когато си искам".
Моля за извинение, ако съм засегнала някого с мнението си. Не съм имала такава цел. Съжалявам, че се намесих в темата. Оттеглям се.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Ама кого да си засегнала?! Просто стана интересен разговор.
И аз слушам винаги тектовете

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Знам текста, да, освен че го слушах внимателно навремето, в един момент го издирих, та да го видя целия.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

мчи аз когато бях на 8 се целунах за първи път. Батковците натискаха какичките по коридорите на училището и ние много се вълнувахме, какво е това любовта. Всъщност се целувахме групово, аз и брат ми с две момичета от нашия клас. Четиримата бяхме решили да видим какво е да си като мама и тате. И беше много забавно, само дето всичко беше механично и ние се хилехме като зелки. После ни разкриха и имаше голяма критика от родителското тяло, а ние просто се забавлявахме. И си мечтаехме като порастнем как ще се женим, и такива ми ти щуротии. Все пак едно от момичетата Антонина, беше моята дама и аз се чувствах супер специален. Детски му работи.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от Aнгeлe на 21.08.13 01:41.

винаги има кой да те чуе, дори в тишината пак. Абе умиране има измъкване няма.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Колко си прав за това, дето го написа във второто изречение, да знаеш... Обаче аз съм упорит човек и досега успявам да се измъкна от доста заплетени ситуации. От тия съм, дето все оцеляват... поне досега.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите