Аз съм на 30. Той е на 22. Скоро щял да става на 23. Аз съм тренираща, а той е моят треньор.
Обичам го. Как само го обичам. Обичам го не поради младостта и красотата му, нито заради вниманието, което ми отделя за 25те лева на час. Обичам го, защото тази пуста младост му дава огромни, бели криле. Той се разхожда с тях, разтваря ги, показва ги, оставя пера от тях навсякъде около себе си. И вярва. Усмихва ти се, помирисва те, разговаря с теб. И отново ти се усмихва. Няма свят за него. Той е светът. Няма лошотия, грубост, цинизъм. Той не е добър, той е себе си.
Той още не е счупен. Аз пия от него, сякаш пия жива вода. Връщам се назад към моите 22, скоро 23 години. И виждам себе си. Белите ми криле, които покриваха целия свят. Слънцето, което носих в себе си. Синевата на утрото в очите ми, когато се усмихвах. Казаха ми, че живота има правила. Аз повярвах и се счупих. Сякаш се сгънах на две.
Сега се чувствам щастлива. Намирам моите си начини да се чувствам добре и да танцувам. Пея и се усмихвам. Понякога дори съм малко налудничава. Но не мога да се изправя, да разтворя бели криле и да засияя.
Иска ми се той да остане такъв, какъвто е. Иска ми се всички, които са като него да запазят своите 22, скоро 23 годишни бели криле.
Но ще ги счупим.


Déjame vivir
Libre

Толкова нежно и хубаво звучи това, което си написала. Толкова хубаво ми стана, като видях, че още има хора, които могат да обичат по този начин.
Впечатли ме възрастта на този човек. за мен винаги е имало три много специални възрасти в живота на човек - 10, 16 и 22 години. На 10 сякаш започва "осъзнатото детство" - тогава хем се "най дете", хем остава съвсем малко, докато прекрачиш прага на детската възраст. На 16... тогава като че ли човек почва да гледа по-осъзнато на неща като привързаността, обичта, любовта. И на 22 ... за мен точно това, точно тия 22 години са времето, когато човек е истински млад - вече не малък, не съзряващ, а просто млад, не толкова невинен като на 10, не същият като на 16... но запазил най-доброто и от двете възрасти. На 22 човек наистина има криле. И се чувства щастлив, лек, въздушен, мисли си, че всичко е прекрасно... и иска да сподели това, прекрасното, с всички останали. И точно тогава сякаш е изпълнен с доброта и обич към всички - добър е не защото ще спечели нещо от това, а просто защото отвътре му идва да е такъв, обича, защото прелива от обич и иска да дава, да дава, да дава... да ръси с пълни шепи. Знам го, защото и аз бях такава на 22. Това е, метафорично казано, възрастта, на която си мислиш, че ще живееш вечно - но го мислиш не по онзи, арогантния начин, в стил "аз съм безсмъртен, всичко ми е позволено"... а просто така се усещаш, щастлив си заради самото щастие и ти се струва, че наистина имаш криле и стига да поискаш, ще полетиш. Такива бяха моите 22.
После... само година по-късно се случиха неща, които ми оставиха огромни рани в душата. Но не позволих да ме счупят. Последваха няколко години, които понякога искам да залича от живота си, все едно не са били. Но после си казвам, че може би пък са били нужни и че не бива да ги забравям. Случват се неща, които ми причиняват по някое и друго "натъртване", дори "синини" ми оставят. Но мисля, че не съм счупена... все още... вярвам в добрите и хубавите неща, и, както ти казваш, чувствам се щастлива и намирам моите си начини да се чувствам добре. Мисля, че някъде дълбоко в себе си всички пазим по нещо от своите 22. Но го разкриваме само пред онези, за които сме сигурни, че няма да го счупят.
ПП. Точно сега слушам нещо, което обожавах, когато бях на 22... и се чувствам по същия начин както тогава:

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Той се разхожда с тях, разтваря ги, показва ги, оставя пера от тях навсякъде около себе си. И вярва. Усмихва ти се, помирисва те, разговаря с теб. И отново ти се усмихва. Няма свят за него. Той е светът. Няма лошотия, грубост, цинизъм. Той не е добър, той е себе си.

Сизърс, ти си Голям човек! Благодаря ти!

Счупеното се оправя. Просто човек вече го е страх да се пусне.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

хубаво много
натъжих се, че вече не мога да летя

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

мерси :)
цъкам и чета аз, ама дали нещо ми влиза в тиквата е под въпрос

Няма значение, какво ти влиза в тиквата. Има значение, какво търсиш. Има значение дали това, което търсиш е това, което осъзнато искаш и дали е това, от което душичката ти се нуждае. Забелязала съм, че когато търсим сюжетите от филмите оставаме с празни ръце, сърце в определено неопределено състояние и празна душа.
Пътят, който поемаме трябва да води към нас самите. Достатъчно време отделяме на чуждите емоции и не обръщаме внимание на собствените си такива, докато не ги засегне някой. Тогава виждаме колко сме наведени.
Хубаво казаха по-горе. Дали си счупен, е въпрос на гледна точка. Може и да е моментна слабост:)


Déjame vivir
Libre

Очарована съм.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

или казано с едно изречение - намери си кака, за да ти отрака крилцата.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите