Клубове Дир.бг
powered by diri.bg
търси в Клубове diri.bg Разширено търсене

Вход
Име
Парола

Клубове
Dir.bg
Взаимопомощ
Горещи теми
Компютри и Интернет
Контакти
Култура и изкуство
Мнения
Наука
Политика, Свят
Спорт
Техника
Градове
Религия и мистика
Фен клубове
Хоби, Развлечения
Общества
Я, архивите са живи
Клубове Дирене Регистрация Кой е тук Въпроси Списък Купувам / Продавам 09:19 25.05.22 
Непрофесионални
   >> Романтични души
Всички теми Следваща тема *Кратък преглед

Страници по тази тема: 1 | 2 | (покажи всички)
Тема Младостта, вярата, съществото и.. обществото  
Автор scissors (Edward)
Публикувано21.04.13 01:43



Аз съм на 30. Той е на 22. Скоро щял да става на 23. Аз съм тренираща, а той е моят треньор.
Обичам го. Как само го обичам. Обичам го не поради младостта и красотата му, нито заради вниманието, което ми отделя за 25те лева на час. Обичам го, защото тази пуста младост му дава огромни, бели криле. Той се разхожда с тях, разтваря ги, показва ги, оставя пера от тях навсякъде около себе си. И вярва. Усмихва ти се, помирисва те, разговаря с теб. И отново ти се усмихва. Няма свят за него. Той е светът. Няма лошотия, грубост, цинизъм. Той не е добър, той е себе си.
Той още не е счупен. Аз пия от него, сякаш пия жива вода. Връщам се назад към моите 22, скоро 23 години. И виждам себе си. Белите ми криле, които покриваха целия свят. Слънцето, което носих в себе си. Синевата на утрото в очите ми, когато се усмихвах. Казаха ми, че живота има правила. Аз повярвах и се счупих. Сякаш се сгънах на две.
Сега се чувствам щастлива. Намирам моите си начини да се чувствам добре и да танцувам. Пея и се усмихвам. Понякога дори съм малко налудничава. Но не мога да се изправя, да разтворя бели криле и да засияя.
Иска ми се той да остане такъв, какъвто е. Иска ми се всички, които са като него да запазят своите 22, скоро 23 годишни бели криле.
Но ще ги счупим.


Déjame vivir
Libre


Тема Re: Младостта, вярата, съществото и.. обществотонови [re: scissors]  
Автор Дeнни (Overlander)
Публикувано21.04.13 09:07



Толкова нежно и хубаво звучи това, което си написала. Толкова хубаво ми стана, като видях, че още има хора, които могат да обичат по този начин.
Впечатли ме възрастта на този човек. за мен винаги е имало три много специални възрасти в живота на човек - 10, 16 и 22 години. На 10 сякаш започва "осъзнатото детство" - тогава хем се "най дете", хем остава съвсем малко, докато прекрачиш прага на детската възраст. На 16... тогава като че ли човек почва да гледа по-осъзнато на неща като привързаността, обичта, любовта. И на 22 ... за мен точно това, точно тия 22 години са времето, когато човек е истински млад - вече не малък, не съзряващ, а просто млад, не толкова невинен като на 10, не същият като на 16... но запазил най-доброто и от двете възрасти. На 22 човек наистина има криле. И се чувства щастлив, лек, въздушен, мисли си, че всичко е прекрасно... и иска да сподели това, прекрасното, с всички останали. И точно тогава сякаш е изпълнен с доброта и обич към всички - добър е не защото ще спечели нещо от това, а просто защото отвътре му идва да е такъв, обича, защото прелива от обич и иска да дава, да дава, да дава... да ръси с пълни шепи. Знам го, защото и аз бях такава на 22. Това е, метафорично казано, възрастта, на която си мислиш, че ще живееш вечно - но го мислиш не по онзи, арогантния начин, в стил "аз съм безсмъртен, всичко ми е позволено"... а просто така се усещаш, щастлив си заради самото щастие и ти се струва, че наистина имаш криле и стига да поискаш, ще полетиш. Такива бяха моите 22.
После... само година по-късно се случиха неща, които ми оставиха огромни рани в душата. Но не позволих да ме счупят. Последваха няколко години, които понякога искам да залича от живота си, все едно не са били. Но после си казвам, че може би пък са били нужни и че не бива да ги забравям. Случват се неща, които ми причиняват по някое и друго "натъртване", дори "синини" ми оставят. Но мисля, че не съм счупена... все още... вярвам в добрите и хубавите неща, и, както ти казваш, чувствам се щастлива и намирам моите си начини да се чувствам добре. Мисля, че някъде дълбоко в себе си всички пазим по нещо от своите 22. Но го разкриваме само пред онези, за които сме сигурни, че няма да го счупят.
ПП. Точно сега слушам нещо, което обожавах, когато бях на 22... и се чувствам по същия начин както тогава:



Да уточня - не се придържам към текста, вярвам в приятелството, вярвам и в любовта. Но реших да тълкувам заглавието по свой начин - една скала устоява на /почти/ всичко; ще издържа и аз, каквото и да се случва. И трудно ще се дам на някого да ме счупи.



Тема Re: Младостта, вярата, съществото и.. обществотонови [re: scissors]  
Автор coffeemate ()
Публикувано21.04.13 09:22



Той се разхожда с тях, разтваря ги, показва ги, оставя пера от тях навсякъде около себе си. И вярва. Усмихва ти се, помирисва те, разговаря с теб. И отново ти се усмихва. Няма свят за него. Той е светът. Няма лошотия, грубост, цинизъм. Той не е добър, той е себе си.

Сизърс, ти си Голям човек! Благодаря ти!



Тема Re: Младостта, вярата, съществото и.. обществотонови [re: scissors]  
Автор Amelia Pond ()
Публикувано21.04.13 19:50



Счупеното се оправя. Просто човек вече го е страх да се пусне.




- Vous jouez avec votre vie!
- Et alors?! Il faut bien jouer avec quelque chose!


Тема Re: Младостта, вярата, съществото и.. обществотонови [re: scissors]  
Автор shshtt (късметлийка)
Публикувано22.04.13 08:19



хубаво много
натъжих се, че вече не мога да летя


явно трябва още да старея, за да мога така тихо и усмихнато да гледам младостта



Тема Re: Младостта, вярата, съществото и.. обществотонови [re: shshtt]  
Автор scissors (Edward)
Публикувано22.04.13 10:27





Déjame vivir
Libre


Тема Re: Младостта, вярата, съществото и.. обществотонови [re: scissors]  
Автор shshtt (късметлийка)
Публикувано22.04.13 22:47



мерси :)
цъкам и чета аз, ама дали нещо ми влиза в тиквата е под въпрос



Тема Re: Младостта, вярата, съществото и.. обществотонови [re: shshtt]  
Автор scissors (Edward)
Публикувано23.04.13 00:17



Няма значение, какво ти влиза в тиквата. Има значение, какво търсиш. Има значение дали това, което търсиш е това, което осъзнато искаш и дали е това, от което душичката ти се нуждае. Забелязала съм, че когато търсим сюжетите от филмите оставаме с празни ръце, сърце в определено неопределено състояние и празна душа.
Пътят, който поемаме трябва да води към нас самите. Достатъчно време отделяме на чуждите емоции и не обръщаме внимание на собствените си такива, докато не ги засегне някой. Тогава виждаме колко сме наведени.
Хубаво казаха по-горе. Дали си счупен, е въпрос на гледна точка. Може и да е моментна слабост:)


Déjame vivir
Libre


Тема Re: Младостта, вярата, съществото и.. обществотонови [re: scissors]  
Автор Vitalite (флуидна)
Публикувано23.04.13 08:03



Очарована съм.



Тема Re: Младостта, вярата, съществото и.. обществотонови [re: scissors]  
Автор Aulus Vitellius Celsus (semper spamens)
Публикувано25.04.13 09:07



или казано с едно изречение - намери си кака, за да ти отрака крилцата.






Страници по тази тема: 1 | 2 | (покажи всички)
Всички темиСледваща тема*Кратък преглед
Клуб :  


Clubs.dir.bg е форум за дискусии. Dir.bg не носи отговорност за съдържанието и достоверността на публикуваните в дискусиите материали.

Никаква част от съдържанието на тази страница не може да бъде репродуцирана, записвана или предавана под каквато и да е форма или по какъвто и да е повод без писменото съгласие на Dir.bg
За Забележки, коментари и предложения ползвайте формата за Обратна връзка | Мобилна версия | Потребителско споразумение
© 2006-2022 Dir.bg Всички права запазени.