|
Страници по тази тема: 1 | 2 | (покажи всички)
Тема
|
Мечтания
|
|
Автор |
coffeemate () |
Публикувано | 11.11.12 14:22 |
|
Попаднах на това и си дадох сметка аз какво търся в хората. Страничен въпрос е как точно го търся и провокирам, за да разбера дали е истинско, но това си е моя проблем в комуникацията.
"Заквасените от Любовта хора са мили,добри,търпеливи,спокойни,усмихнати.Те не завиждат,не се гордеят.Излъчват благост ,мир,доброта към всичо живо наоколо си.Още в погледа и усмивката им го виждаме.И това не е поза,не е временно състояние,а едно постоянно състояние на духа,в което тези хора живеят >Край тях ,всеки се чувствува спокоен и ведър.В себе си ги наричам посланници на Любовта.Често това са най-обикновени хора ,но надарени с умението да носят и излъчват Любов .И когато човек попадне край такъв човек,се заквасва също.Е разбира се ,нужно е да имаш очи ,с които да видиш и уши с които да чуеш тихият глас на тяхното излъчване .И ако искаш, да се опиташ ,също да отгледаш това чувство в себе си.То е много повече от онова скъпо на сърцето ни и сързано с толкова перипетии -"Обича ме,не ме обича" ..Познавам мнозина ,които са точно такива.Благодарна съм че ги срещнах ,защото те ми показаха с присъствието и отношението си към нещата от живота ,какво е да си заквасен от Любов.Признавам ,че се уча от тях .Всеки човек може да се учи.Трябва да го поиска.
Дали тая закваска се променя или не в годините ,това е едно обобщение,което аз лично не се наемам да направя.Всичко е възможно .Щом има паднали ангели,то и с хората може да произлезе нещо ,ако не са разумни"
Редактирано от coffeemate на 11.11.12 14:23.
| |
|
Много хубаво заглавие на темата си дала - мечтания
Много ми е сложно, не го разбирам. Всъщност излъгах. Не само го разбирам, ами само от това разбирам. Аз съм специалист по ангелските любови и нищо в тази посока не може да ме впечатли. Виж със земните неща съм доста зле и според мен това е урока който трябва да уча.
Днес си мислех мога ли да жертвам едната любов заради другата - е ми не мога.
И всичко си идва на мястото. Случва ми се само това което мога да понеса.
:)
| |
|
:))))
много простичко е всичко и много неясно. Паднали станали, важното е да се обичаме. И не в половия смисъл, а в човешкия. Дори и да ни боли когато си свалим доспехите и станем раними. Раними, и живи, и кво друго има значение, любовта човешка се среща толкова рядко макар и дискутирана толкова често, че си е цяло чудо да срещнеш човек, който мисли, говори и действа в унисон със сърцето си. Щото на думи цялото човечество е праведно. Питай някой дали е хубаво да нараняваш. Например по телевизията на улицата правят интервю. Басирам се че всеки ще каже че не е хубаво, ама като видиш делата. И ти идва да избягаш.
| |
|
ехх тези небесни неща, се са ти в главата. Ама земните не са за подценяване!
| |
|
хахах обратното е, грешиш, все земните неща са ми в главата, ама все на небесни се нахендрям
:)Редактирано от баба меца на 12.11.12 06:33.
| |
|
:))
нещо объркахме тук. сега ако земни са ти в главата, що се нахендряш на небесни? Отваряй си очите де.
| |
|
абе отварям си ги аз, но на 6-7 години стават грешки
а ти как си с грешките, безгрешен ли си?
:)
| |
|
Басирам се че всеки ще каже че не е хубаво, ама като видиш делата. И ти идва да избягаш.
Така е, защото повтаряме хората като папагали това, което сме чели или слушали- от детството като почнем. То даже се е поизтъркала тая плоча и никой не се замисля даже.Пък какво остава да се загледа в собствените си дела човек и сам да се съди...
| |
|
Някой път си мисля, че повече съм научила от лошото, лошите което съм видяла. Дали ни променят тези с одухотворената закваската - хм, мисля че това може да се случи едва когата сме изяли доста шамари преди това
| |
|
Уших си златна риза от мечти
облякох я и леко я прокъсах.
Недоловими някога очи
от себе си конче й вързаха...
Затуй, защото вярвам в чудеса
ревера й съших с надежда,
по ръбовете сложих синева,
в мъглата, тъй - да ме поглежда.
Наместо копчета поставих й звезди -
от тези дето никога не гаснат!
По шевовете хорските съдби,
успяха някак да напаснат.
Откраднах от безкрая аромат,
крила от моя ангел да рисувам.
На края от греха си взех за цвят
отдавна спрях да се преструвам.
Уших си златна риза уж с мечти,
а стана на живота ми подобна.
По мярка ми е (може би) почти...
Мечтите без размер са най-удобни...
от нета
| |
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | (покажи всички)
|
|
|