|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | (покажи всички)
|
ами сега е ред на таткото да си взема отпуск. аз само частична нощна смяна карам.
| |
|
с такава музика времето минава лесно ...
| |
Тема
|
Re: Романтично-мълчалива тема
[re: coffeemate]
|
|
Автор |
shshtt (късметлийка) |
Публикувано | 16.11.12 19:41 |
|
абе голям зор е с малки деца
при мен беше по-лесно, че работех като учителка тогава и на държавна работа нямаше хънта-мънта и когато си бяха болни ползвах болнични без да се притеснявам
е, пак се намираше някоя дъртофелница дето е имала сто баби помагачки да ме изгледа накриво, но много важно
сега на майки с малки деца документите директно в коша заминават на повечето работни места или пък никакви отстъпки и разбиране не проявяват работодателите и колегите
стискай зъби и това ще мине и утре като се обърнеш са пораснали
спадна ли температурата?
| |
|
аз от колегите не мога да се оплача. те и дейностите ни са различни де и отговорностите също са различни. Та моята работа няма кой друг да я свърши. Та се наваксва.
И шефовете по тоя въпрос не са казали нищо засега. Мисля, че няма и да кажат, защото и предната счетоводителка и тя е била с деца и е отсъствала доста, но щом сроковете са спазени- всички са доволни.
| |
|
абе усетих те аз, че си от контингента виртуални счетита /както и повечето останали дирски потребители/. Та вие можете и от вкъщи да си вършите работата, тъй че нидей рива.
| |
|
аз не рева въобще. шът ме е замислила, затова и обяснявам. хич даже не рева
та какво казваш... личи си счетоводителя отдалече ти нали знаеш, че това не е професия, а диагноза /лафове всякакви, ама къде близко, къде далече от истината хахахаха/
| |
|
Пол Елюар
Нощта не трае никога без край -
а има-щом като го казвам
и щом като го потвърждавам-
в завършека на всяка скръб
един прозорец,
един отворен,осветен прозорец,
и винаги по някоя мечта
те чака будна,
желание и глад,които да задоволиш,
изпълнено със чисти пориви
сърце,
протегната ръка,отворена ръка,
загрижени очи,
един живот живота ти да сподели.
| |
|
Пол Елюар
Отчаянието няма крила,
и любовта няма,
лице нямат:
те не говорят.
Не ги разбуждам,
не ги съзирам,
не им говоря,
но аз съм толкова реален,
колкото са моите любов и отчаяние.
| |
|
Един от коментарите под песента направо кърти "Какви песни имаше ..,и пак ги има..,а какви хора имаше ........................,а сега ги няма..?"
Редактирано от coffeemate на 18.11.12 11:25.
| |
|
каква сладка усмивка
| |
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | (покажи всички)
|
|
|