|
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | (покажи всички)
|
|
|
Спиридон Дмитриевич Дрожжин
***
Когда тоска
Меня берет,
Не я пою –
Душа поет;
Душа поет,
Что жизнь дает,
В чем горе
Выражается,
На каждый вздох
Другой души
Тоскою отзывается;
И в радости, –
Как жизнь красна,
Когда шумит,
Гудит весна,
И мне в лицо
Она дохнет, –
Не я пою –
Душа поет.
1912
Когато мъка
ме завладее,
не пея аз –
душата пее;
душата пее,
каквото в нея е.
Как мъката си
изразява –
когато друга
душа въздъхне
с тъга се отзовава.
Животът хубав
и в радостта е –
ще зашуми
тук пролетта,
тя с дъх и моето
лице ще сгрее –
не пея аз –
душата пее.
1912
превод: Диана Павлова
Редактирано от coffeemate на 15.11.12 00:44.
| |
|
Тема
|
 Re: Романтично-мълчалива тема
[re: бaбa мeцa]
|
|
| Автор |
Ангеле (флуиден) |
| Публикувано | 15.11.12 23:35 |
|
|
хахахах. ехх таз младеж, няма мирясване.
| |
|
Тема
|
Re: Романтично-мълчалива тема
[re: coffeemate]
|
|
| Автор |
Ангеле (флуиден) |
| Публикувано | 15.11.12 23:45 |
|
|
последните дни, ми е едно такова чоглаво. Днес ми е ревливо. Навън едно звънливо усмихнато време, а на мен ми се плаче. И друг път съм се чувствал раним и крехък и отворен. И е минавало, после пак се връщам към един лъчезарен дух.
Колко такива спадове минах, и докога ли? Колко падах и колко ставах вече не помня, не помня и кой съм. Онова диво хлапе, което береше жълт равнец по Баирите на Балчик, момчето което вярваше в безкрайната любов докато не опозна горчивината и сладостта на общуването с другия пол. Колко пъти се лутах, колко пъти ревах. И се смях с приятели и другари. Пребродих континенти, хора, места, залези, сърца, страни, всичко е просто един далечен аромат, едно сюреалистично видение.
Колко пъти падах!? И ставах всеки път. Така е и днес. Само дето не падам, а просто съм един такъв ревлив, не тъжен, не мрачен, а ревлив.
Ограничен в това тяло, в това място, в тази среда, в този ум - и до кога? Забравям всеки ден кой съм бил вчера. Кой ли ще е онзи който ще се наслади на липсата на ограничения? Едно чоглаво ми е днес. Ще се прибера, ще си изкарам китарата, ще свиря на тъмно, ще свиря докато ме заболят ръцете. После ще запаля цигара малко червено винце. И така до утре. Едно чоглаво ми е днес, едно романтично, едно плачливо... толкова сме крехки...
едно чоглаво ми е днес и тъй ми се плаче.
| |
|
Тема
|
Re: Романтично-мълчалива тема
[re: Ангеле]
|
|
| Автор |
shshtt (късметлийка) |
| Публикувано | 16.11.12 00:48 |
|
|
ами поплачи си бе аченка, те ревливите дни са за това, сам ис ми го казвал
хубаво ти е сега с винцето и китарата
и мойте последни дни са чоглави, но от онези спънатите дето нищо не върви лесно
нещо не правя както трябва, знам си, но не ми се иска да мисля какво
| |
|
Тема
|
Re: Романтично-мълчалива тема
[re: shshtt]
|
|
| Автор |
Ангеле (флуиден) |
| Публикувано | 16.11.12 01:13 |
|
|
май грешката не е в твоя телевизор.
гуш.
| |
|
Тема
|
Re: Романтично-мълчалива тема
[re: Ангеле]
|
|
| Автор |
shshtt (късметлийка) |
| Публикувано | 16.11.12 01:15 |
|
|
мислиш ли? а дано
щото се старая а не ми достига воля и въобще всичко е с много усилия и незадоволителен резултат
как е настроението, сипа ли си винце?
| |
|
|
|
не ви знам вълната, ама аз не съм на такава сега и вчера.
... ревльовци
/освено това втора поредна нощ борим едни 40 градуса с едното дете, та сме баш в купона /
| |
|
|
|
аз такова състояние просто от нищото и без повод- нямам. при мен всичко е свързано с реални перипетии. ама ти си по-уязвим там в тази хамерика. а при нас приказката "у дома и стените помагат"- важи с пълна сила. поне за мен. аз на чужда земя не мога да вирея, щото губя почва под краката си.
преди време в една тема говорехте за това, къде е вашия дом. ами моя все още е в апартамента на майка ми. и досега и досега аз си живея /на всяко друго място/ с усещането, че "не съм от тук и съм за малко".
| |
|
|
|
чудна музика!!!! чудна
благодаря!
за мен това е музиката на земята. имало е моменти, когато от шумовете, които чувам да намирал мелодия, моного приятни неща минават покрай ушите ни, но често не сме в състоянието да ги доловим. а то е като дишането... тихо и вечно. кога за последно слушах земята не помняРедактирано от coffeemate на 16.11.12 02:26.
| |
|
Тема
|
Re: Романтично-мълчалива тема
[re: coffeemate]
|
|
| Автор |
shshtt (късметлийка) |
| Публикувано | 16.11.12 08:21 |
|
|
усетих те че нещо има, по-лаконична си от друг път и напрегната
хайде да се оправя вече дечко, много висока температура горкото
те в детската градина през повечето време са болни хлапетата, отколкото здрави, всички вируси прихващат едно от друго и нищо не можеш да направиш да ги предпазиш
няма ли да ти създадат проблеми на работа или ти си я вземаш за домашно вкъщи?
| |
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | (покажи всички)
| 
|
|
