Тази вечер / Общества / Непрофесионални / Романтични души

Всички думи. Всички са за теб.

И тези, които никога няма да те достигнат. И онези, които знаеш, въпреки че никога не си чувал да изричам.
Знаеш за онова усещане, когато съм с цялата вселена. Знаеш го. Казвала съм ти. Сливаща, преливаща напълно. И за мое огромно огорчение, само ти си способен да разбереш това.

Как мразя да си единствен! Как не обичам да го казвам дори пред себе си. Отказвам да бъдеш с толкова тежка присъда. Да бъдеш умрял в очите ми преди да съм докоснала.

Разсейвам съзнанието си, постепенно избледняват усещанията. Понякога просто искам да ти кажа. Да ти споделя едно изречение, дума, мисъл, случка, хляб със сирене, крем карамел, сините си чорапи, онази розова нощница с черепи, на която толкова се смееше...

И не мога с "никога". Знам, че ще влезеш през вратата, ще погледнеш през мен и дори няма да подозираш, колко много си видял. Защото трябва да мълча. Това е моето наказание. Гибел. Трагедия. Гилотина. Изхвърчала ми е главата в деня в който за първи път видях "не ще те подминават принцовете..." Онзи омразен копи-пейст. Винаги си бил подлец.

Обещавам ти, че няма да достигнеш. Няма да разбереш. Ще оставя споменът да отлежи като миг.

Липсва ми светът с теб...

п.с.: Дразня те. Употребявам най-омразните ти думи ... Но ти знаеш това и се усмихваш, нали?

"..... да знаеш че все ще съм някъде наоколо, а когато не понякога ще ми е мъчно, когато гледам света с твоя поглед или си представям че си някъде около мен...но в*наги ще мога да помирисвам бикините ти и да знам че те има някъде там...
обичам те
обичам те
..... а сега да те няма "