|
|
|
Тема
|
 Друга България
|
|
| Автор |
Kaлoмaин (гозгунджия) |
| Публикувано | 16.05.11 08:45 |
|
|
Върви си самотна крава по пътя, дрънчи чанът на врата й, внимателно поглежда непознатите и някак се свива по-близо до оградата ... Пусната на свобода - сякаш на никой не му минава през ума, че може да бъде открадната.
Стари каменни къщи, стари каменни огради, и зад тях се подават клоните на някоя овошка. Където оградите са пресечени от метални мрежи се виждат насяни домати, краставици, и някой друг човек, който се е навел и човърка нещо в градината.
Пред кръчмата на ъгъла няколко мъже са насядали и с неприкрито любопитство наблюдават и коментират всяка преминала кола - я шофорските умения на водача, или слухове какво правят тези иноземци в техния край, или откъде внукът на баба Гица е намерил това гадже ...
Все едно съм в друга държава - няма ги парламента и президенството, няма ги Азис и Глория, нито пък има какво да се каже за конфликта между фейсбука и гугъл. Не друга държава, а друг свят. Балкан.
| |
|
|
|
не знам защо за това се сетих, та просто си го споделям
| |
|
|
|
Харесва ми - и е прав, и не е. Но е приземен човекът - на земята стъпва, не хвърчи.
Редактирано от Kaлoмaин на 16.05.11 15:06.
| |
|
|
|
Дар е да имаш очи да видиш, уши да чуеш и дъх да вдишаш тази България!!!
| |
|
|
|
- Извинете, има ли някъде на близо дърводелска работилница?
Човекът, който пасе кравите ме поглежда дълбокомислено, усмихва се ... след около минута решава все пак да стане от земята, където се е поизлегнал, усмихва се пак и казва:
- Ей, няма по-хубаво от крушова сянка.
Бавничко прекосява шосето, опира се на прозореца на колата, и пита:
- Та какво казваш?
- Има ли някъде наблизо дърводелска работилница?
- Аха ... ти отиваш за С., така ли?
- Не, само питам за дърводелска работилница?
- И за кво ти е?
- Ами близо до нея имало едно място, което търся.
- Ами кой ти каза?
Тук вече за около минута онемявам. Когато пак събирам дар-слово успявам да съчлуня следното изречение:
- Ами там имало една черешова градина. Ама вече доста време пътуваме и се чудим дали не сме я подминали.
- Да ... на теб за какво ти е градината?
След следващото онемяване - вече за не повече от 20 секунди - влизам в тона:
- Ами продавали я.
- Че кой я продава?
- Не знам.
- А ти да я купиш ли искаш?
- Да.
- И кой ти каза, че се продава?
- В една фирма от Г.
- И защо ще я купуваш?
- Ами така.
И след този нищо не значещ отговор най-после де стига до същността - наистина сме подминали градината. И следва много подробно описание на възможностите да се стигне до там.
Чудя се как ли ще прозвучи същият диалог, вече преразказан от другия участник в него - вечерта у дома или в кръчмата.
Редактирано от Kaлoмaин на 20.06.11 13:50.
| |
|
| 
|
|
[