|
|
|
Тема
|
 Днес отсякох орех
|
|
| Автор |
Kиpo ( ) |
| Публикувано | 03.04.11 23:03 |
|
|
Мой, засаден лично от мен преди 30-ина години.
Налагаше се, беше ранен. Утре ще засадя таб дъпче
За да омилостивя дървесните духове
Редактирано от Kиpo на 05.04.11 21:14.
| |
|
Тема
|
 Re: Днес убих един орех
[re: Kиpo]
|
|
| Автор |
jumbles () |
| Публикувано | 04.04.11 11:42 |
|
|
| |
|
Тема
|
Re: Днес убих един орех
[re: Kиpo]
|
|
| Автор |
Kaлoмaин (гозгунджия) |
| Публикувано | 04.04.11 22:23 |
|
|
Преди две - три години отрязахме един приблизително толкова годишен. Беше посаден от дядо ми, той много си го харесваше, въпреки, че очевидно имаше проблем - повече от 30% от плодовете му бяха дефектни. На погребението на дядо ми сестра ми постави клонки от ореха, вместо цветя в ковчега ... На снимката в гугъл ърт къщата е все още с него ... странно е, като го гледам.
| |
|
Тема
|
Re: Днес убих един орех
[re: Kaлoмaин]
|
|
| Автор |
Kиpo ( ) |
| Публикувано | 05.04.11 09:50 |
|
|
Абе не става дума за... Когато бях много малък, в тая част на двора пак нямаше нищо, в смисъл нямаше дървета - имам много смътни, но точни спомени. Аз го издърпах от едно бунище накрай село, като минавах оттам с баба ми, лека и пръст: излезе заедно със закрепения за зародишния корен орех, от който бе поникнал. И го засадих там, даже нямм идея дали съм го поливал, но се хвана. Само че детска ми работа, на метър и половина от двете огради, в ъгъла. Да беше джанка или круша -как да е, ама още на десетата година комшията почна да мели, че там вече не можел да гледа нищо(нормално!)
В нчалото бях талибански настроен, но наесен все пак реших да го махна, тъй като едната от акациите на другия комшия се прекърши наполовина и му счупи един скелетен клон, оголвайки го доста грозно от едната страна. Та тъй. Сега оставих няколко пъна, малко по-високо отрязаното стъбло за масичка и ще се позва няколко години, дорде изгние, а до него ще инсталирам миниезерцето с водните лилии другата седмица.
Най-важното, което сторих, обаче! Вчера засадих малко по-навътре в двора(пак в ъгъла, ама към центъра, оставяйки по над 3 метра и половина до оградите) един чудесен вечнозелен дъб(дъбче) от вида Quercus Ilex, много надявайки се да оцелее в условията там. Ще го видим
Насилници грабят царството небесно. Насилници към своите греховни пожелания.
| |
|
Тема
|
Re: Днес убих един орех
[re: Kиpo]
|
|
| Автор |
Kaлoмaин (гозгунджия) |
| Публикувано | 07.04.11 10:23 |
|
|
На мен ми се искаше да завъдя кладница в пъновете, но не намерих мицел. А вече не останаха.
| |
|
|
|
става за трюфели(без майтап!)
Насилници грабят царството небесно. Насилници към своите греховни пожелания.
| |
|
|
|
ще те изнасилят дриадите за отмъщение:)))
| |
|
|
|
Няма, дъбът ша ма пази)
Относно теб и твоите защити също имам какво да кажа, ама не е за клуба
Насилници грабят царството небесно. Насилници към своите греховни пожелания.
| |
|
|
|
айде земи една защита от хемороиди, тогава:
| |
|
Тема
|
Re: Днес отсякох орех
[re: Kиpo]
|
|
| Автор |
Deern (ღ) |
| Публикувано | 29.05.11 20:36 |
|
|
Имаше едно време една елхичка в дълбоката борова гора. Тя толкова много искаше да стане коледна елха, но това не беше толкова лесно. Никлаус беше много взискателен и позволяваше само на редовно записаните борове, да станат коледни дръвчета. Той обикаляше в студените зимни нощи със своята книга и определяше дърветата, избрани за празника. Всяко от тях грейваше от щастие и накланяше клоните си до земята в свещената светлина и това беше много мирно.
А елхичката в боровата гора толкова искаше да стане коледно дърво.
Но Никлаус гледаше в своята книга и не каза нищо.
Тогава елхичката стана толкова тъжна, че започна да капе от всички клонки.
Когато някой плаче толкова, че капе:, естествено е чут от някой, и този път чу един малък коболд в зелена мъхеста рокля, сива брада и червен нос, който живееше в една дупка в земята.
Човечето ядеше лешници, най-често кухите, и четеше книги, с удоволствие- дебелите и беше едно много злобливо създание.
Елхичката разказала за своята тъга. Коболда стана сериозен, неговия червен нос започна да свети ярко, човек можеше да помисли че ще запали зелената му мъхеста рокля, но това беше отвъодушевление, а това не е опасно.
Човечето се обърна към борчето, преглътна значително няколко пъти и каза сериозно:
" Мила елхичке,
не е възможно да ти се помогне, но тъй като аз съм аз, може би не е толкова невъзможно."
| |
|
| 
|
|
