Моля! / Общества / Непрофесионални / Романтични души

Аз обичам дъжда. Освен това утре ще пътувам и ми е хубаво ...

Няма нищо по-хубаво от лошото време. Ама наистина. Само си спомни как навън се разразява буря, светкавици и гръмотевици, зеленикави облаци и други такива красоти. А някой, когото обичаш, е до теб, мълчи, ... или един малък любител на природата тича да затваря прозорците - защото иначе вятърът ще ги изпочупи. И когато бурята отмине ги отваря с важна муцунка "опасността отмина, торнадото няма да ни отвее".

Или след един ден в планината, след като си скитала цял ден, смяташ да опънеш палатката пред хижата, където са останалите от групата. И изведнъж се излива такъв дъжд, че не успяваш дори да отидеш до колата да си вземеш багажа за хотела - и дума не може да става за палатка. Ще трябва да я "закотвиш" в новообразувала се река. И въпреки, че природата е теглила чертата на плановете ти, нещата дори се развиват по-добре и прекарваш още по-приятно.

Или пък тих, есенен дъжд. Предвестник на коледната шумотевица. При цялата суета и простотия около празниците - обичам ги. Обичам да гледам хора, които са се втурнали съм магазините с идеята да зарадват някого. Обичам да наблюдавам временните павилиони за вино, ракия, кебапчетата на скарата и надениците, опънати на въже над нея ... Спомням си преди години какво усещане създаваха панаирските въртележки. Лампи, музика ... и няма жива душа, която да се завърти ... някакъв опит за събуждане на празнично настроение, който правеше нещата да изглеждат още по-тъжни. Затова сега се радвам за всеки, който надене кънките на временната пързалка, за всеки, който носи захарен памук, за всяко мрънкащо дете, което иска още нещо - колкото по-глупаво желание, толкова по-добре ...