|
|
|
Тема
|
 Пак ще се срещнем ...
|
|
| Автор |
Kaлoмaин (горгона Медуза) |
| Публикувано | 26.05.10 15:16 |
|
|
след десет години ...
Изобщо не разбрах кога минаха десет години, и изобщо не отидох на срещата. Двайсет годишнината я забелязах. С ужас установих, че повечето хора ги познавам само по гласовете. Те - чудно защо - не се бяха променили. А визията им беше ... уж същата, но някак зловещо различна.
Когато видях тези хора на шествието на 24 май ми се приплака. Не ги познавам, но за момент си представих колко от приятелите си са изпратили. И какво ли си говорят като се срещнат. В началото е кой се е оженил, кой какви деца има. На двайстата година са започнали да се промъкват съобщения за такива, които са починали, болни, или са понесли тежки загуби. Някъде към 40-та година това сигурно е основната тема. Все си мисля, че сега разговорите им едва ли се въртят около болести. Може би политика, футбол, и разбира се спомени - спомени от дните когато не са имали минало, а само бъдеще. Когато животът е бил още само обещание. И когато това обещание се е изпълнило, вече се е изпразнило от смисъл.
Все пак са чудесни, нали?
На табелата пише "Техническо училище "Цар Борис Трети" - випуск 1945 - 1950"
| |
|
Тема
|
 Re: Пак ще се срещнем ...
[re: Kaлoмaин]
|
|
| Автор |
Пъpпъл (марципанена) |
| Публикувано | 26.05.10 21:55 |
|
|
Страхотна тема и страхотна снимка. Поздравления.
Коментар е излишен.
| |
|
Тема
|
Re: Пак ще се срещнем ...
[re: Kaлoмaин]
|
|
| Автор |
Boждa (Одиозен) |
| Публикувано | 27.05.10 02:57 |
|
|
Много точно казано...
п.п. Аз в събота съм на 15-годишнина от завършване на техникума, а другата събота на 10 години от университета...
| |
|
|
|
Хубаво е
| |
|
Тема
|
Re: Пак ще се срещнем ...
[re: Kaлoмaин]
|
|
| Автор |
*Paл* (слънчева) |
| Публикувано | 27.05.10 20:04 |
|
|
Помъдрели и бодри въпреки годините.
| |
|
Тема
|
Re: Пак ще се срещнем ...
[re: Kaлoмaин]
|
|
| Автор |
Lali (Усмивка) |
| Публикувано | 29.05.10 06:47 |
|
|
Скоро ходих на годишнина от завършването на гимназията... предния път не отидох...
Този път отидох със скандал, едвам ме накараха...
Не исках точно заради това, което пишеш...
Усещанията и емоциите ме изненадаха...
Първоначално не ги познах всички, особено от другите класове...
Постепенно започнах да виждам в лицата им чертите от ученическите години, някак си всичко се върна назад, във времето, прегръщахме се много, танцувахме много, смяхме се много... смях ей, така, без повод, без думи... изпитах щастие... една нощ, в която летях... невероятно беше...
| |
|
| 
|
|
