Изведнъж да осъзнаеш, че един от "механизмите ти за оцеляване" /слагам го в кавички, защото не е най-точният израз, но някак не се сещам за друг/ да е това - всеки ден да имаш какво да очакваш. Не говоря за нещо голямо и променящо живота, просто за нормални неща, които обаче по една или друга причина имат малко по-важно значение. Преди десет години, когато неочаквано изгубих близък човек, това беше "формулата", която ме спаси. Всичко ми беше черно, бях объркана, шокирана, смазана. И тогава започнах малко по малко да прилагам тази "формула". Просто съзнателно правех предварителен "разбор" на деня, за да видя какво ме очаква, намирах си нещо хубаво, макар и дребно, и си казвах: "Ето, днес ще ме спаси това".
Това беше преди десет години. Нещата днес са по-различни, болката от загубата още си я има, но много други неща се промениха в положително отношение. И въпреки това се улавям, че все още понякога търся "да се хвана" за нещо хубаво, което да очаквам. Дори денят да си е съвсем обикновен. Но просто трябва да имам какво да очаквам. Та въпросът ми беше: признак на отчаяние ли е това? Аз не се чувствам отчаяна - нямам повод за това. Малко ми изневерява търпението напоследък, но за определени неща, които наистина чакам отдавна... а те все още не се случват. Но смятате ли, че човек трябва да е отчаян, за да мисли по този начин? Или това е нещо, което просто се случва?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Не, това е признак на оцеляване. Аз започнах да го правя за първи път преди доста време. Общо взето го прилагам, когато съм в много труден период-обикновено си избирам някакъв филм, театър, среща с приятели, с които рамкирам деня. И така всеки ден.
За мен това не е обичайното състояние-сега пак ги правя тези неща, но не със спасителна цел.
По принцип нищо не очаквам от един ден, така ми е по-лесно да реагирам на лошото и хубавото, иначе с настройките и нагласата идва и разочарованието.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Да, и аз започнах да го правя за пръв път в един не просто труден, а кошмарен период от живота си. Точно за да мога да оцелея. Тогава ми беше жизнено важно да намеря нещо, в което да се "вкопча". Сега като че ли е просто... хайде, не навик, но го правя някак по инерция. Отдавна не е било точно "със спасителна цел", но точно сега очаквам две неща, за които имам чувството, че случването им ще бъде едва ли не някакъв вододел в живота ми, че просто трябва да се случат, за да мога да продължа.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

О, Дени, човек може да продължи след толкова ужасни неща... Не се товари с очаквания. С планове. Просто се опитвай да постъпваш правилно. Така нещата се нареждат сами.
Можеш да опиташ да замениш очакванията с любопитство.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Рал, знам го много добре. Продължавала съм след неща, които просто не искам да описвам - и това не е преувеличение. И не, не се "товаря" с очаквания. Мисля, споменах в началото на темата, че като казвам, че трябва нещо да очаквам, изобщо нямам предвид някакви грандиозни неща. Аз нямам "велики планове". Напротив, знаеш ли - преди две-три години, два дни преди Коледа имах преживяване, което ме накара да спра да правя планове за повече от два дни напред.
За другото - аз винаги съм се старала да постъпвам правилно, дори когато последиците за мен може и да не са добри. И, да, нещата наистина се нареждат - имам доста примери за това.
А кой е казал, че не съм любопитна?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Това не е признак на отчаяние в никакъв случай, а на зрялост. Признак на това, че си самостоятелен човек, който си е намерил свои начини да управлява емоциите си и да тушира стреса с очакване на нещо хубаво и случването му. Похвално е, а не притеснително.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Благодаря ти за отговора!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

не знам дали е прознак на отчаяние, но определено е по-добрия вариантда търсиш нещо хубаво дори и в лошите наща, а не постоянно да се натрупваш с отрицателни емоции.
Днес сутринта точно това си мислех - в огромното задръстване гледах намръщените физиономии и нервно потропващите пръсти по воланите на околните чакащи. За мен пък задръстването бе идеално, защото успях да си изпия кафето без да има риск да се залея.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Имам около себе си достатъчно примери за хора, които точно това правят - затрупват се с отрицателни емоции. Така че винаги се стремя да намеря нещо хубаво, за което "да се хвана", колкото и дребно да е.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Забелязала съм, че има хора, които постоянно търсят нещо лошо, от което да се оплакват. Ама оплакването дотолкова им е станало навик, че вероятно им е начин на живот и сигурно изпитват подсъзнателно удоволствие....абе мазохизъм направо. И докато им слушаш вечните жалвания, започваш да ги чувстваш като енергийни вампири...