Изведнъж да осъзнаеш, че един от "механизмите ти за оцеляване" /слагам го в кавички, защото не е най-точният израз, но някак не се сещам за друг/ да е това - всеки ден да имаш какво да очакваш. Не говоря за нещо голямо и променящо живота, просто за нормални неща, които обаче по една или друга причина имат малко по-важно значение. Преди десет години, когато неочаквано изгубих близък човек, това беше "формулата", която ме спаси. Всичко ми беше черно, бях объркана, шокирана, смазана. И тогава започнах малко по малко да прилагам тази "формула". Просто съзнателно правех предварителен "разбор" на деня, за да видя какво ме очаква, намирах си нещо хубаво, макар и дребно, и си казвах: "Ето, днес ще ме спаси това".
Това беше преди десет години. Нещата днес са по-различни, болката от загубата още си я има, но много други неща се промениха в положително отношение. И въпреки това се улавям, че все още понякога търся "да се хвана" за нещо хубаво, което да очаквам. Дори денят да си е съвсем обикновен. Но просто трябва да имам какво да очаквам. Та въпросът ми беше: признак на отчаяние ли е това? Аз не се чувствам отчаяна - нямам повод за това. Малко ми изневерява търпението напоследък, но за определени неща, които наистина чакам отдавна... а те все още не се случват. Но смятате ли, че човек трябва да е отчаян, за да мисли по този начин? Или това е нещо, което просто се случва?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Не, това е признак на оцеляване. Аз започнах да го правя за първи път преди доста време. Общо взето го прилагам, когато съм в много труден период-обикновено си избирам някакъв филм, театър, среща с приятели, с които рамкирам деня. И така всеки ден.
За мен това не е обичайното състояние-сега пак ги правя тези неща, но не със спасителна цел.
По принцип нищо не очаквам от един ден, така ми е по-лесно да реагирам на лошото и хубавото, иначе с настройките и нагласата идва и разочарованието.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Да, и аз започнах да го правя за пръв път в един не просто труден, а кошмарен период от живота си. Точно за да мога да оцелея. Тогава ми беше жизнено важно да намеря нещо, в което да се "вкопча". Сега като че ли е просто... хайде, не навик, но го правя някак по инерция. Отдавна не е било точно "със спасителна цел", но точно сега очаквам две неща, за които имам чувството, че случването им ще бъде едва ли не някакъв вододел в живота ми, че просто трябва да се случат, за да мога да продължа.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

О, Дени, човек може да продължи след толкова ужасни неща... Не се товари с очаквания. С планове. Просто се опитвай да постъпваш правилно. Така нещата се нареждат сами.
Можеш да опиташ да замениш очакванията с любопитство.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Рал, знам го много добре. Продължавала съм след неща, които просто не искам да описвам - и това не е преувеличение. И не, не се "товаря" с очаквания. Мисля, споменах в началото на темата, че като казвам, че трябва нещо да очаквам, изобщо нямам предвид някакви грандиозни неща. Аз нямам "велики планове". Напротив, знаеш ли - преди две-три години, два дни преди Коледа имах преживяване, което ме накара да спра да правя планове за повече от два дни напред.
За другото - аз винаги съм се старала да постъпвам правилно, дори когато последиците за мен може и да не са добри. И, да, нещата наистина се нареждат - имам доста примери за това.
А кой е казал, че не съм любопитна?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Това не е признак на отчаяние в никакъв случай, а на зрялост. Признак на това, че си самостоятелен човек, който си е намерил свои начини да управлява емоциите си и да тушира стреса с очакване на нещо хубаво и случването му. Похвално е, а не притеснително.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Благодаря ти за отговора!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

не знам дали е прознак на отчаяние, но определено е по-добрия вариантда търсиш нещо хубаво дори и в лошите наща, а не постоянно да се натрупваш с отрицателни емоции.
Днес сутринта точно това си мислех - в огромното задръстване гледах намръщените физиономии и нервно потропващите пръсти по воланите на околните чакащи. За мен пък задръстването бе идеално, защото успях да си изпия кафето без да има риск да се залея.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Имам около себе си достатъчно примери за хора, които точно това правят - затрупват се с отрицателни емоции. Така че винаги се стремя да намеря нещо хубаво, за което "да се хвана", колкото и дребно да е.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Забелязала съм, че има хора, които постоянно търсят нещо лошо, от което да се оплакват. Ама оплакването дотолкова им е станало навик, че вероятно им е начин на живот и сигурно изпитват подсъзнателно удоволствие....абе мазохизъм направо. И докато им слушаш вечните жалвания, започваш да ги чувстваш като енергийни вампири...

Това все едно аз съм го писала.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Наистина има хора, които май само за това живеят-да се оплакват. Познавам двама, за които съм убедена, че ако им махнеш основният дразнител или проблем, веднага ще си намерят друго, от което да се жалват. Просто май е начин на живот...

Така е. И понеже за тях това си е начин на живот, може би просто не осъзнават, че това постоянно жалване, най-малкото, дразни хората около тях. А когато става дума за близък човек, който се държи по този начин, отсрещната страна се чувства виновна и безпомощна.
Сега - не че аз не мрънкам понякога. Случва се, включително и тук.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

И аз по подобен начин съм оцелявала, при тежък период за мен.

Мисля, че всеки оцелява по начина, по който е възпитан и духовно изградил в себе си.

Semper fidelis

Ами аз не мога да кажа, че някой ме е учил на това. Просто наистина в един момент трябваше да се спасявам, и търсех "сламка", за която да се уловя. Така си изградих този начин на мислене... оказа се, че действа.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Хм... замисли ме много за това аз как оцелявам. Реално... не съм имала чак такива тежки ситуации каквито ти описваш, в които въпроса е бил просто да оцелея. Но като всеки човек съм имала кофти периоди. Съвсем наскоро се разделихме с мъжа ми, тогава се усетих, когато ми беше най-тежко, че съм започнала да се радвам на малките неща. Явно това е моят начин. Близък е до твоя, с тази разлика, че става въпрос за неочаквани неща, а не за неща, които предварително планирам. За себе си мога да кажа, че намирам ли се в подобна ситуация (да се чувствам чак пък толкова щастлива от това да изпуша една цигара на спокойствие и да се порадвам на пролетното слънце), значи нещо голямо и важно липсва в живата ми. Щото ако всичко ми е наред, такива дреболии не ми правят впечатление.
Иначе... чак пък признак на отчаяние - не мисля. Та какво лошо има в това да очакваш нещо хубаво, което ще ти се случи?! Но може да е показател, че нещо ти липсва... или пък просто навик.

Да, знам за раздялата ти, чета те в един друг клуб. Колкото до това, да се радвам на малките неща - мисля, че го умея. Мисля, че и тук го казах. На мен ми стига един разговор с приятен човек, или това, да си чуя любимата песен, за да ми стане хубаво. Естествено, че и при мен го има моментът с неочакваните неща - и това определено е по-сладко и е повече му се радвам, отколкото на предварително планираните.
Не, не мисля, че ми липсва нещо... по-скоро е навик вече.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Дени, всички имаме нужда понякога да си изплачем болката, да намерим разбиране, утеха и евентуално да се разсмеем и да се справим. Аз говорех за хора, на които жалването им просто е начин на живот, което си е гадно. Години наред се оплакват от едно и също нещо и нищо не правят, за да променят ситуацията, дееба....Например, съпругът не давал пари в къщи и постоянно вдигал скандали-ами за какво го търпиш, ако не можеш да се разбереш с него толкова години?!? Ей такива неща...

Човек трябва да се радва на малките неща, а не да чака нещо наистина страхотно и да страда, че не му се случва веднага.

Разбрах те от първия път, просто си разсъждавах. Да, познавам нтакива - моя бивша приятелка непрекъснато се оплаквваше как няма работа, няма образование, няма пари, пък, видиш ли, на мен колко ми е добре... и си оставаше само с оплакванията. Даже имам чувството, че нарочно си поставяше непостижими цели, за да се провали и пак да има повод да мрънка.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Аз от години се опитвам да правя именно това. Радвам се, че мога да се видя с приятели, да побъбря с някого тук, да отида до някое интересно място иби да прочета хубава книга. Изобщо нямам грандиозни очаквания.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Ами да, за такъв мазохизъм говорех

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Точно този мазохизъм ме отблъсква дотолкова, че просто няма начин аз да възприема подобно држание.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Аааа,що, няма лошо да имаш грандиозни очаквания

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Е, по-скромни са ми мечтите, явно.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

о, не, не го свързвам с отчаяние, това по-скоро е част от обичайната, нормална хедонистична природа на човека.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Много ми хареса първото ти изречение.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите