|
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | >> (покажи всички)
|
|
|
Най-после имам готин, млад ....да кажем колега, ама това не е работна среда баш, бях го написала точно както е, но няма да го пусна, че параноята ми да не ме прочете който не трябва се обажда, та.... "колега", ама от тези, с които са само професионални строго дефинирани отношенията, по който бих могла донякъде даже да си........ падна.
Аз няма, де, но... хубаво е един от всичките да става (Темата май не става.... обаче.... много душевно-романтична? )
От една страна е готино, ама от друга е някакво тягостно, понеже си мисля след като ми допада толкова, въпреки че не съм хлътнала, защото няма да си го позволя, но все пак - страх ме е да не си личи? Защото като говорим нещо и все едно става и обмен на емоции, хахахах, и затова си мисля, че това не може да не се усеща.... В смисъл досега съм можела дори силни, много силни чувства да прикривам, но сега няма такава бариера, защото няма силни чувства и същевременно има харесване, и за десети път - кажете личи ли? Принципно?
change the perspective before the perspective changes you
| |
|
|
|
дето си вадиш хляба, не си вади... там каквото имаш.
| |
|
|
|
Бе я спокойно - то по притесненията се усеща повече... Пък ако толкова те кефи и стане нещо - още по-добре.
| |
|
|
|
Принципно си личи. Аз лично го усещам винаги, дори и при хора, които познавам само бегло, но и освен това мисля, че това не би трябвало да те спира....то и да се сдържаш пак си личи..
| |
|
|
|
Това е ясно, аз си казвам, че нищо не искам и не може, въпросът е, че принципно според мен всички "колеги" би трябвало да са такива, обаче по стечение на обстоятелствата само един. И то как човек да няма симпатии там някакви
change the perspective before the perspective changes you
| |
|
|
|
То притесненията ми не са както си ги представяш. Просто имам усещането, че си личи, което е напълно ирационално и не съм го имала досега толкова силно.
Иначе нищо няма да става и не съм влюбена, просто си падам по него в някакъв смисъл. Щото то как да не си паднеш ми е оправданието.
change the perspective before the perspective changes you
| |
|
|
|
Ама на мен принципно не ми личат такива неща. Не го казвам само аз, и приятелката ми ми каза, че според нея не би могло да ми личи. Но разбираш ли, все едно като говорим и понеже е толкова свестен човек е емоционално "отворен" по някакъв начин.... и аз съм същата. И се получава, че все едно във въздушното пространство това си личи като факт... все едно не той да разбере, че аз еди какво си, а все едно е ЯСНО... усеща се, което на рационално ниво няма как да се регистрира, според мен. Нещо като да има мъгла, ти не го мислиш, а го виждаш и усещаш, та и това по този начин. И все пак аз си мисля, че това си е моя проекция и мои си претеснения, че може да се усеща, но цялата ми интуиция доколкото я имам, ми казва, че не е така. Всъщност точно това усещане, че е ясно и на двамата ме кара да се чувствам по някакъв начин притеснена, защото както казах аз не съм лудо хлътнала, но все едно е като факт във въздуха, че си допадаме по някакъв начин.
Егати и как го "обясних"
Абе супер някакво ненормално е.
change the perspective before the perspective changes youРедактирано от where is my mind на 05.05.10 13:35.
| |
|
|
|
незнам защо, но имам някакво чувство, че до "хлътването" ти остава съвсем малко...даже може и да е факт вече.
| |
|
|
|
Нееее Аз ако нямам идеята, че нещо може да стане, т.е. ако не си разреша да хлътна, не може да стане на сериозно. Но си има хора, които те превличат просто, по много показатели. В случая обаче не е правилно да ме привлича и затова може би съм се фиксирала малко повече, а и за разнообразие сигурно, де да знам.
Въпросът ми е дали си личат такива неща и ако си личат по какво? По принцип или от конкретни неща? Защото конкретно няма от какво, но имам усещането, че по принцип си личи. И то не на мен да ми личи, както ти казах, а във въздуха
Иначе аз съм си откачена по принцип, т.е. това не е признак, че съм хлътнала.
change the perspective before the perspective changes you
| |
|
|
|
не съм съгласна.
къде точно (след определена възраст-25 години да речем) да се запознава човек с разни потенциални гаджета ако не на работното място, където прекарва по 9 часа на ден?
да-общи познати, занимания по интереси, случайни свалки в някой клуб/бар/дискотека, клубовете на дир.бг винаги са опция, но нека бъдем реалисти.
| |
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | >> (покажи всички)
| 
|
|
