|
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | >> (покажи всички)
|
|
|
Първо много ме учудва как може човек да си разрешава или да не си разрешава да се влюби. Той може да се насилва да не прави нищо по въпроса, но не и да се спре да изпитва нещо. Такива умения и аз нямам, въпреки че съм на 180 години и ми се струват нечовешки. За да си направиш труда да пускаш такава тема, нещо сериозно те тревожи.
Второ- да има невербални реакции, които издават харесването, но ако човекът е заплеснат и отвеян като мен няма да ги забележи. Зениците се разширяват, когато гледаме някого, когото харевсваме. Освен това нервността и притеснението също си личат - нали знаеш дланите се потят, ръцете може да треперят, устните се прехапват или постоянно си оправяме косата. Изчервяваме се, става ни топло и т.н. А това няма ка да не личи, нали разбираш. Има десетки жестове, които подсказват кога на човек му е неловко.
Редактирано от ataraxia на 08.05.10 19:19.
| |
|
|
|
Ами първоначално не е до това да си разрешиш или не, но за да затънеш има момент, в който или си позволяваш да ти се развие по-натам, или не си и то няма как да стане.
Примерно като някой е женен - дори да ти е симпатичен, ти знаеш, че не може да стане и просто не се влюбваш. И т.н.
Е, аз не се потя, не треперя и т.н. Просто когато разговаряме се усеща някаква топлота ли как да го нарека.... разбиране, нежност. В този смисъл. Но това са неща, които не е задължително да са сексуално заредени, човек може първо по принцип да си е мил (човек=аз) или пък приятелски.... То е и така, впрочем, но в главата ми се върти, че го харесвам, не ми се върти нещо сексуално, бтв, ами усещането, че харесваш.... но понеже ситуацията е строго регламентирана, даже това топло отношение ме притеснява, понеже пак е нещо, което е извънредно, в смисъл не очаквано.... и затова ме отвежда и на другата тема за харесване като между мъж и жена, и самата мисъл за тая тема ме тревожи.
Иначе той не е блейка, даже е обратното на блейка Точно затова се притеснявам - това е човек, който долавя неща у другите, които и аз даже не мога. Умен, наблюдателен и наясно. Затова се чувствам все едно е възможно мислите ми да са отворени, емоциите ми да са отворени.... като книга, в моментите, в които общуваме, особено тези, в които се гледаме в очите.
А това за труда да пусна темата - е чак такъв труд ли е Пускам я и защото ми се обсъжда, т.е. да - тревожи ме, но не в негативен смисъл толкова, колкото ме вълнува и това е безопасно място да си го изкарам вълнението и да си ми мине.
change the perspective before the perspective changes youРедактирано от where is my mind на 08.05.10 20:29.
| |
|
|
|
Тц, жестоко се заблуждаваш, че ще ти мине. Не минава, а се задълбочава. И аз тъй се надявах едно такова чувство да ми мине цели 2 години, всъщност са 2 и половина. Надявах се да се превърне в кротко приятелско привличане, но не стана. Накрая се разболях. Още боледувам. Затова минавам отвреме навреме да порева при романтичните души и те ме търпят.
Надявам се, че не си семейна и този човек също не е. Иначе много кофти.
| |
|
|
|
Ама аз не съм влюбена. И защо така песимистично? Мога да правя разлика, била съм влюбена, изстрадвала съм си го около година и така.
Разбирам това, за което ми говориш, но случаят наистина е различен. Когато нещо ти е на повърхностно ниво някаква тръпка, то ти е приятно да говориш за него и след известно говорене, ти омръзва.
Аз имам още два такива случая, подобни. На хора, които толкова съм ги харесвала, колкото и този, по същия начин. И аз и досега си ги харесвам на това ниво. И толкова.... никога не съм страдала за тях или нещо такова. Но тогава не е имало и "забрана" да стане нещо. А сега "драмата" (щото е силно казано) ми идва оттам, че не трябва, което ми стои в съзнанието и то ме сконфузва леко. Понеже и двама знаем, че не трябва и същевременно има някакви искри. Усеща се все едно, че е обществено достояние, а то е "забранено" и оттам идва притеснението да не би действително да се усеща.
Пак изписах 100 изречения в обяснения Не ми е драмата отношението ми към него, драма ми е това, че въпреки че обективно няма по какво да си личи, се усеща все едно е ясно при разговор. А ако е ясно, ще е кофтиииии, понеже не трябваааааа.
change the perspective before the perspective changes you
| |
|
|
|
Мисля, че въобще не съм изпитвала нещо, което ти наричаш на повърхностно ниво. Просто винаги съм била моногамна. Не съм гледала на мъжете, като на обекти за флиртове, а като на хора. Може би ти по природа си влюбчива натура? Може би ти липсва нещо в живота? Иначе не разбирам защо човек ако е щастлив с един партньор, ще мечтае за друг. Съжалявам въобще, че се набутах в темата. Не мога да бъда полезна.
| |
|
|
|
Леле каква ме изкара Аз първо не мечтая за него.
Второ, нещо става сериозно, когато си го разрешите двамата, да е сериозно. Това не значи, че или един ти е максимално симпатичен, или всички са ти еднакво безразлични. Естествено има хора, които са ти много симпатични, други сравнително, трети хич и т.н. Та, той ми е много симпатичен просто. В смисъл има химия, като под химия нямам предвид, че е хубав и затова ми е симпатичен, а безброй платонични неща. Но.... понеже е млад и хубав на всичкото отгоре, т.е. като изключим забраната по делови причини, реално ми е общо взето в категорията на хора, които мога да харесам и по онзи начин. И самият факт, че ми е в категорията, ме кара да се чувствам лееееко некомфортно.
В смисъл не ти ли се е случвало просто да си падаш по някого, без да си влюбена, просто понеже е много готин, умен и др. качества, които са важни за теб, и като говорите ти става светло, сещаш се от време навреме за него и т.н. Това не е любов, за която ще трягнеш да се хвърляш от някоя скала, а просто приятно чувство. Което не искаш по никакъв начин да го осъществяваш, но пък ти е приятно да говориш (в случая пиша) за него?
И аз не гледам на мъжете като на обекти за флиртове. Само на някои Шегувам се, че много сериозно стана.
change the perspective before the perspective changes you
| |
|
|
|
Днес се убедих, че не ми личи и не ми е личало. Как разбрах? Еми много просто - направи ми комплимент без грам притеснение, съвсем искрено и в негов си стил. Ако имаше и най-малко съмнение или мисли такива, нямаше да ми направи
И като бебе си се радвам на "гениалното" умозаключение. Еми какво.... за мен си е постижение.
change the perspective before the perspective changes you
| |
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | >> (покажи всички)
| 
|
|
[
