|
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | (покажи всички)
|
Тема
|
 Домът ми
|
|
| Автор |
Cтpaнницa (ококорена) |
| Публикувано | 21.03.10 20:14 |
|
|
е моята крепост.
Домът е там, където живея.
Домът е там, където е сърцето...
Преди време често учудвах приятелките си - живея на квартира и казвам "вкъщи." Много отдавна съм престанала да наричам мястото, където отраснах, но пък на всяко друго място, където съм живяла, ми е било уютно и у дома. Все още нямам собствена къща, но вярвам, че някой ден това ще се промени. Обичам онова успокояващо усещане, което ме обзема в момента, в който отключа вратата и я затворя зад себе си. Всичко и всички остават навън поне за минутка. След това бързам да ям и мислите отново нахлуват
Обичам да си стоя вкъщи - изтегната на леглото с някоя от любимите книги в стаята със светложълти стени, обляна в слънце. Моят дом наистина е моята крепост.
Играли ли сте на игра, в която можете да обзавеждате къщата на мечтите си? Или вече живеете в нея?! Отразява ли къщата ви Вашата личност или напротив - прибирате се там само за да преспите?
http://desisportrait.blogspot.com
| |
|
|
|
О, в къщи цари творчески безпорядък. Обичам да си почивам. Да се отпусна и да правя каквото ми се прави а не каквото се очаква. Слава Богу още никой не ме е обесил за това. Обичам да се прибера у дома. Толкова съм заета постоянно. По някога имам нужда да се прибера и да не правя нищо. Друг път да пия кафе със съседката, да си лакираме ноктите и да си бъбрим за глупости.
| |
|
|
|
Понякога в моя дом се уморявам. Тогава тръгвам на път. В повечето случаи трябва да тръгна на път - в командировка или са ме поканили на гости.
Чуждото място става мое и пътят става дом.
Докато отново се изморя и се върна вкъщи да почивам. И така.
| |
|
|
|
"е моята крепост.
Домът е там, където живея.
Домът е там, където е сърцето..."
Подписвам се с две ръце!Мога да "преобърна планини" през деня, знаейки, че привечер ще пристъпя през прага на моята крепост, ще си почина и ще се заредя с енергия за следващия ден. Невероятно е, когато след стресиращ работен ден през лятото, се прибирам в къщи и релаксирам с тежък физически труд в моята градина копаейки, плевейки, поливайки...Играя постоянно играта по пре-обзавеждане мислено на къщата. Добре, че нямам достатъчно време за реализация, защото бих се разорила за нула време.
| |
|
|
|
Абсолютно! Просто трябва да имам МОЕ място. Между другото и за светложълтите стени съм съгласна.
Преди няколко години правихме ремонт на къщата в село. Тогава закрепих някои стари снимки на родата в няколко рамки. Получиха се доста интересни колажи. Оказа се, че в тази стара къща са някак отпечатани хората, които са живел в нея. Със уменията или неуменията им. С останките (две тънички кафени чашки) от сватбения подарък за прабаба ми, със соцсувенирите от местата, където дядо ми е ходил (като награда от ТКЗС-то). С ужасно "досадните" книги които четяха (сега вече ми харесват). Или с творенията на баба ми на една кука и с бюфета, в който тя нареждаше малки сервизи за ракия и кафе - въпреки, че не пиеха нито ракия, нито кафе. Всичко това може да си е кич, но аз го свързвам с хора, така че не ме дразни. Но моят отпечатък е съвсем различен, и ще го откриват други.
| |
|
|
|
аз май не съм толкова свързана с "дома".
знаеш, в ст. град сменях по една-две стаи на година и все ми беше "вкъщи", като се прибирах при нашите или родителите на мъжа ми също беше вкъщи, ако поживея седмица у вас и се видим след работа пак ще кажа "хайде да ходим вкъщи".
не знам защо така, хубаво е човек да има свое място, или своя стая, но аз никога не съм имала, не мога да кажа и че ми липсва особено-ако аз чета на дивана, а детето играе до мен ми е добре, не ми трябва стена, врата или мансарда под звездите.
дали домът ми отразява мен-нямам представа-ти ще кажеш.
имам много дреболийки, но мога с лека ръка да се отърва от тях, периодично го правя.
обичам да ми е подредено.не обичам разхвърляни неща.
творческият безпорядък за мен понякога е оправдание за мързел))))
Думи, думи и нищо повече
| |
|
|
|
съм имал "домове", в които съм живял за поне година, повече от десетина на брой, мога да разсъждавам много за това понятия от тая гледна точка...хмм... Често си представям как, минавайки покрай някое от тези места, спирам, отбивам, звъня на врата и отвътре си отварям аз - така, както съм изглеждал тогава, в някаква паралогична дупка във времето и пространството: себе си като повече или по-малко млад или малък, тогавашните ми майка и баща, сестра ми. И се чудя, дали тогавашното ми аз би ме познало, непознатият, който звъни на вратата на тогавашния дом. Домът уникален ли е, единствен? Май да, за съответното време и място....
| |
|
|
|
Дааа, моят дом значи много за мен - крепост, спокойствие, почивка, уют. Много ми е важно да имам дом, правя го част от себе си. Сигурно затова съдбата, в пристъп на извратено чувство за хумор, до момента ме е лишила от 3 дом-а (даже не звучи в множествено число), които направих сама. Но не се отказвам. В момента душата ми отново е в моя собствен дом. И да, обзаведох къщата на мечтите си. В рамките, в които мога да си го позволя, но ми е напълно достатъчно и ме прави щастлива. И не, не извиках дизайнери да им дам пари за модни мебели. Година и половина подбирах настилки, тапети и мебели, разпъвах една ролетка и чертах на хартия на квадратчета... и сега си имам МОЯТА уникална къща - огледало на душата ми. И се чувствам напълно хармонична и завършена вкъщи.
| |
|
Тема
|
Re: Домът ми
[re: Vulpes]
|
|
| Автор |
*Paл* (слънчева) |
| Публикувано | 25.03.10 21:48 |
|
|
Леле! Бая внимание си обърнала... Аз пък не се привързвам особено към места. Стига да намирам спокойствие и приятна компания това ми е достатъчно да се чувствам добре.
Много миличко си го описала.
| |
|
Тема
|
Re: Домът ми
[re: *Paл*]
|
|
| Автор |
Vulpes (червена лисица) |
| Публикувано | 25.03.10 21:59 |
|
|
Да, приятната компания, не случайно не я споменах, тя е друга бира ама хубава бира
| |
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | (покажи всички)
| 
|
|
( )