|
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | (покажи всички)
|
Тема
|
 мартенска
|
|
| Автор |
Kиpo ( ) |
| Публикувано | 04.03.10 10:21 |
|
|
Квазифилософска.
Пътуванията са важни. Ама много важни, да не кажа определящи, за формирането на един гъвкав и симпатичен (от моя г.т) характер.
Както съм споменавал...май, пътуването е обновяване. Премествайки се от точка а до точка б, за един съвсем кратък период от време, ти не се намираш в нито една от двете точки за един де-те период от време. Може де-те-то да е клонящо към нула, ама НЕ Е нула. Сега, дали е точно тъй, или първо се клонираш в т.Бе, преди още да си се дематериализирал от т. А, един вид застраховка на Мирозданието за твоята загуба(айде бе, толкова ли сме ценни?)...все тая, лично аз интуитивно приемам първия вариант. При него в де-те времето на твоето не-съществуване като материя, явно съществуваш като информация, за да си отново ти в т.Б
Но тъй като точките са почти безкраен брой, а информацията ти поема през сетивата, "попива" от матриците на местата, на които си бил, точно поради тая причина след всяко пътуване, човек не е съвсем същият. Всеки знае, че виното е по-хубаво до лозето или мястото, където е "каптирало" влагата, Слънцето и вятъра за да се ситуира като такова, отколкото на десетки, стотици или хиляди километри оттам
Камо ли за хората, този принцип...
Ала както и да е, след малко ще разкажа за едно място до Плеен, ако остане време днес.
| |
|
|
|
събота бях в едно от опитните полета на Плевенския институт по лозата и виното(ИЛВ).
Обичам да колекционирам места, а плевенските места са много особени и уникални, слабостта ми към тоя регион и излъчванията на пейзажите му датират откак бях ученик...
През последните години обичам да проектирам в бъдещето резултатите от сегашните си, моментни намерения. Бях в Института с цел да проуча условията и да се сдобия с някоя друга лозичка Каберне, каберне-то успява(термин) отлично в моя регион. Единствено в Мелнишко при добър мерак може да с енаправи сравнимо или по-добро от нашето Каберне. В тоя ре дна мисли, в момента при повикване усещам в устата си уникалния теменужено-ароматен вкус на това вино, а пред очите си- несравнимия лилав оттенък на цвета му.
И всичко това ще бъде реалност само след 18-20 месеца от настоящия момент, както много други неща, които човек решава, притежавайки достатъчно воля и знания за да изчовърка от света на идеите си и да материализира на масата или пред себе си.
Много уникално и несравнимо с нищо друго чувство-усещане-осъзнаване. Звучи като модерна метафизична мантра, повтаряна в книжки за съвременни скучаещи домакини, но случаят въобще не е такъв. Никакъв детерминизъм: ако реша, ще го сторя, ако не - няма, ще си остане една фантазия или нереализирано намерение. Елексирът няма да бъде материален, а няколкото десетки или стотици потенциални мераклии, които биха се докоснали до него ще останат в неведение относно това, което са пропуснали. Няма "написано" или "съдба". Има възможности, повтарям(най-важното) ВОЛЯ и импулс за започване на действието.
| |
|
Тема
|
Re: мартенска
[re: Kиpo]
|
|
| Автор |
Capa_ () |
| Публикувано | 07.03.10 19:21 |
|
|
А моментите между две вдишвания? Мъртви ли сме тогава? А времето между две влюбвания? Безчувствени ли сме?
| |
|
Тема
|
Re: мартенска
[re: Capa_]
|
|
| Автор |
Poзмapи (semper fidelis) |
| Публикувано | 07.03.10 20:07 |
|
|
А моментите между две вдишвания? Мъртви ли сме тогава? А времето между две влюбвания? Безчувствени ли сме?
Според мен, отговорът е "да". И се съживяваме, когато дойде следващото вдишване и следващата любов.
Ако спрем без дъх, или без последна и всеобхватна любов, сме мъртви или още по-лошо, оставаме безчувствени завинаги.
| |
|
Тема
|
Re: мартенска
[re: Kиpo]
|
|
| Автор |
Vulpes (червена лисица) |
| Публикувано | 07.03.10 21:08 |
|
|
Странно, това е някакво дежавю
Онзи ден една приятелка ми изпрати ето това:
"За да те посети Любовта, застани на мястото, определено за тебе от Природата и чакай. Иначе Любовта ще мине и замине, без да те посети. Ти казваш: "Как ще позная кое е моето място?" Като застанеш на своето място, ще почувстваш, че си примирен с целия свят, готов си да простиш на всички. Всяка дисхармония в тебе показва, че не си на мястото си." Петър Дънов
И без да си задавам въпроси за неговата съдържателност и достоверност, се запитах кое е това мое място, където намирам хармонията. И без никакво съмнение си отговорих, че мястото е онова никъде, което описваш, между точка А и точка Б, което за хората е досадно неудобство, което трябва да изтърпят докато стигнат докъдето са се запътили, а за мен е самоцел, заради която си измислям произволна и нищо не значеща за мен точка Б, и тръгвам към нея, но само заради промеждутъка между точка А и точка Б и обратно. Онзи промеждутък, в който едновременно се отдалечавам и се приближавам към хорската суетня, но докато го правя цялото ми същество блажено попива дистанцията от тази суетня, и олеква, и се разтваря в абсолютната беззначимост на това кой съм, как изглеждам, какво знам или не знам, какво мога или не мога... Каквото и да твърди Шекспир, в този промеждутък животът не е сцена, той просто е.
После се опитах да "вкарам" моето място в сентенцията на Дънов и се оказа, че чакам любовта да ме посети в нищото, в гората, в полето, нощем в пущинака, докато се радвам на дистанцията си от другите. И ако все пак стане чудо и това се случи, нищото вече няма да е нищо, т.е. това няма да е моето място...
Остава ми надеждата, че или Дънов не е прав, или логиката ми издиша някъде, щото обратното би означавало, че любовта, която ми се полага в този живот, ще е от и към криволичещия в гората път
| |
|
Тема
|
Re: мартенска
[re: Vulpes]
|
|
| Автор |
Poзмapи (semper fidelis) |
| Публикувано | 07.03.10 21:16 |
|
|
И без никакво съмнение си отговорих, че мястото е онова никъде, което описваш, между точка А и точка Б, което за хората е досадно неудобство,
За мен това място не е неудобство. То е самата смърт. Самият ужас. То не е нищо. То е. Ужас. Страх.
Кастанеда май е плагиатствал от Дънов
| |
|
Тема
|
Re: мартенска
[re: Poзмapи]
|
|
| Автор |
Vulpes (червена лисица) |
| Публикувано | 07.03.10 22:00 |
|
|
Всички хора се страхуваме от непознатото. Разликата между мен и теб е, че аз съм опознала онова нещо и в полунощ там се чувствам у дома повече, отколкото под уличната лампа или в Син Сити.
Но това пък значи, че шансът да се срещнем с теб докато всяка от нас е на "мястото си" е нулев.
И според мен Кастанеда не плагиатства от Дънов, нито обратното. Тази теория можеш да я намериш и при Мулдашев, и при Шарма, и египетските бедуини я разказваха, твърдейки, че децата им знаят на кои места да стоят и затова отровните змии в пустинята не ги закачат... Това явно е една от онези теории, които много различни хора по различно време съвсем истински откриват за първи път... което вероятно увеличава достоверността на тези теории... и вероятно намалява вероятността Дънов да не е прав, а от там и шансовете ми да срещна любовта на "моето място"
| |
|
Тема
|
Re: мартенска
[re: Vulpes]
|
|
| Автор |
Пъpпъл (марципанена) |
| Публикувано | 07.03.10 22:52 |
|
|
ама и ти си една Червена шапчица.
виждам се в ролята на мухоморката от която ще готивш супа на бабата.
мисля, че ще се срещнем с теб. не че чакаш мен.
Думи, думи и нищо повече
| |
|
Тема
|
Re: мартенска
[re: Пъpпъл]
|
|
| Автор |
Vulpes (червена лисица) |
| Публикувано | 07.03.10 23:01 |
|
|
Йес, бейби, бъкана си с идеи като куче с блъи
Ще отровим вълка, нахранвайки бабата със супа от мухоморки преди вълкът да я погълне (бабата)
И не, не че не чакам теб, ама разчитам на помощта ти да обезоръжим вълка
| |
|
Тема
|
 Re: мартенска
[re: Vulpes]
|
|
| Автор |
Пъpпъл (марципанена) |
| Публикувано | 07.03.10 23:12 |
|
|
нямаш грижи.
знаеш ли как вия като ми изпият виното или ми изядат пуканките? всеки ще се обезоръжи.
Думи, думи и нищо повече
| |
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | (покажи всички)
| 
|
|
