|  | | Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | (покажи всички)
 
| 
           
             | 
                 
                   | Тема |  Кой кой е?   |  |  | Автор | Kaлoмaин (горгона Медуза) |  | Публикувано | 24.03.10 20:16 |  |  | 
           
 Днес разбрах, че спомените от детството на някои хора, които касаят мен, много се различават от моите. Например те помнели, че съм се биела много - и с момчета и с момичета. А някой помнят дори, че като са били малки, съм биела "враговете" им. Аз обаче изобщо не помня такива неща!  И не само аз - много други хора са ме мислели за "мравка", която не би засегнала никого. А най-големият номер беше, че дори откриха кой от роднините ми е бил същият побойник, и то без наистина аз да допусна, че е способен на такова нещо. Случвало ли ви се е да чуете някой да говори за вас - и то като факти, не като някакво лично мнение - и да не можете да се познаете?
 
 Изобщо кой образ е по-истински - този, който ние имаме за себе си, или този, с който са ни запомнили другите?
 
 
 
 
 |  |  |  
             |  |  | 
           
 да ми разказват случки, в които съм участвала и които са формирали някакво чуждо мнение за мен, а моята версия изобщо да не съвпада. не много често, но ми се е случвало. хората са склонни да се самозаблуждават, но от друга страна, не всички са добри наблюдатели и психолози, та да формират вярно заключение. истината е някъде по средата. ако не умееш да се поставяш на мястото на другия, трудно ще го разбереш и опознаеш.
 
 http://desisportrait.blogspot.com
 
 
 |  |  |  
             |  |  | 
           
 Другите могат да си фантазират каквото си щат! Не ме и интересуват даже.
 
 
 
 
 |  |  |  
             |  |  | 
           
 
 
 Спомням си, как леля ми ме изнесе от родилният дом с огромен букет от червени карамфили.
 
 
 За кой ли път леля ми е го е разказвала, че чак го виждам в действителност.
 А що се отнася до детството ми, много неща помня и голяма лудедина бях, честно казано.
 
 
 
 
 |  |  |  
             |  |  | 
           
 Да де! Аз не помня да съм била лудетина. Нито близките ми. Обаче други хора помнят. И то не един и двама.  Изобщо възможно ли е нещо, което ни е просто присъщо, изобщо да не го забелязваме, нито запомняме. А всъщност точно то ни показва какви сме в действителност.
 
 
 
 
 |  |  |  
             |  |  | 
           
 май не.
 имам завидна памет, не могат да ме изненадат.
 по-принцип ме мислеха за по- добро дете отколкото бях всъщност. а аз си действах да стане моето упорито, целенасочено и тихо.
 
 
 
 
 |  |  |  
             |  |  | 
           
 може да си показала нещо на хората, което всъщност не ти е присъщо.
 според мен ти си това, което смяташ че си-нищо, че това може да доведе до добро или зло.
 
 
 
 
 |  |  |  
             | 
                 
                   | Тема |  Re: Кой кой е?  [re: Sisilia] |  |  | Автор | Пъpпъл (марципанена) |  | Публикувано | 24.03.10 22:25 |  |  | 
           
 ааа, помня те. аз съм бебе 212345 от съседното легло. после станах бебе Жанет и ме изнесоха малко преди теб с три букета карамфили.
 гледах те от нашата Волга, как те изнасят и теб. да знаеш-голяма ревла беше.
 
 
 
 
 |  |  |  
             | 
                 
                   | Тема |  Re: Кой кой е?  [re: Пъpпъл] |  |  | Автор | Kaлoмaин (горгона Медуза) |  | Публикувано | 24.03.10 22:31 |  |  | 
           
 Упорито, целенасочено и тихо ... Пърпъл, ти си била дете - мечта.
 
 То и аз си мисля, че имам добра памет, но защо съм забравила точно екшъна? Почти се дразня, че ми се е загубил.
 
 
 
 
 |  |  |  
             |  |  | 
           
 Невъзможно е. Каквито сме били като деца, сега сме същите, но по-големи деца.
 
 
 
 
 |  |  |  |  
 
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | (покажи всички) |   | 
 |