|
Страници по тази тема: 1 | 2 | >> (покажи всички)
Тема
|
Хайде на тортата!
|
|
Автор |
Vulpes (червена лисица) |
Публикувано | 19.01.10 13:36 |
|
Моето слънчице днес има рожден ден
Пожелавам си да остане все така слънчева и позитивна, на моменти даже по-мъдра и по-търпелива от майка си.
И... се размислих този един-единствен ден колко много промени живота ми и мен самата. Като се сещам за онова, което съм била преди това, ми изглежда като някой, когото съм познавала бегло и когото вече почти съм забравила. Само аз ли се чувствам така?
| |
Тема
|
Re: Хайде на тортата!
[re: Vulpes]
|
|
Автор |
Roxy (bittersweet) |
Публикувано | 19.01.10 13:54 |
|
Честит празник и нека малкото слънчице винаги топли сърцето ти с усмивките си :)
| |
Тема
|
Re: Хайде на тортата!
[re: Vulpes]
|
|
Автор |
arrvv (ледена) |
Публикувано | 19.01.10 17:11 |
|
ЧЕСТИТО и от мен! Да ти е жива и здрава! Пожелавам щастие.. успехи и много радост!
Наздраве!
Едно е да искаш... друго е да можеш... трето е да бъдеш..
| |
|
Много много да си се радвате една на друга.
Аз не усещам при себе си драстична разлика с преди. Даже може да се каже, че имам съмишленик за некои безумности, като се оправдавам, че си играем.
Господ красота ми даде
и отпреде, и отзаде
| |
|
Да ти е жива и здрава! И имай предвид, че почти всички момиченца се превръщат в копия на майките си като пораснат-имам предвид по характер ;)
| |
Тема
|
Re: Хайде на тортата!
[re: Vulpes]
|
|
Автор |
Smile (мълчалива) |
Публикувано | 19.01.10 19:30 |
|
Еха, да ти е жива и здрава.
Да ти кажа - и аз се чувствам така. Като се погледна назад - понякога се питам "аа, това не може да съм аз, аз не разсъждавам така, луда съм била".
Пък то....май сега съм луда, пък навремето съм била нормална.
| |
Тема
|
Re: Хайде на тортата!
[re: Vulpes]
|
|
Автор |
DaCat (дзвер) |
Публикувано | 19.01.10 19:39 |
|
Да ти е жива и здрава малката принцеса, Лиско.
Да се водите заедно през живота, да е здрава и щастлива.
Аз, като Естреба, намерих незаменима сродна душа в лицето на сина си. И да, оправдавам се за дивеенето си с него, пък аз съм си луда глава по дефолт.
Before you attempt to beat the odds, be sure you can survive the odds beating you.
| |
Тема
|
Re: Хайде на тортата!
[re: DaCat]
|
|
Автор |
agrimonia (гностичка) |
Публикувано | 19.01.10 19:44 |
|
Блазе ви, че сте намерили сродни души в децата си Щерка ми непрекъснато ме поучава, философства и съвсем съзнателно ме ядосва. Рядко сме на една вълна. Дано да е фаза някаква...
| |
|
Да ти е жива и здрава!
Денят е хубав - имам двама приятели на тази дата - хубави хора и сравнително успели в живота, отрано намерили себе си.
http://desisportrait.blogspot.com
| |
Тема
|
Re: Хайде на тортата!
[re: Vulpes]
|
|
Автор |
Пъpпъл (марципанена) |
Публикувано | 19.01.10 20:34 |
|
Да е жива и здрава, все така лъчезарна и жизнерадостна и да стане романтичка като майка си.
Думи, думи и нищо повече
| |
|
Ааааа, да не мислиш, че не се караме?
Много пъти сме на нож за различни неща, но трае кратко. Имаме си наши майтапи, от които умирам от смях.
И като дойде нещо сериозно, винаги сядаме "да говорим".
Before you attempt to beat the odds, be sure you can survive the odds beating you.
| |
Тема
|
Re: Хайде на тортата!
[re: Vulpes]
|
|
Автор |
Kaлoмaин (горгона Медуза) |
Публикувано | 19.01.10 20:42 |
|
Да ти е жива и здрава!
| |
Тема
|
Re: Хайде на тортата!
[re: Vulpes]
|
|
Автор |
*Paл* (слънчева) |
Публикувано | 19.01.10 20:51 |
|
Не, не се чувстваш само ти така. Преди да стана родител и аз бях съвсем различен човек. Децата май ни поднасят скоростно порастване.
Честита да ти е рожденичката! Жива и здрава (и палава ).
| |
Тема
|
Да ти е живо и здраво детенцето!
[re: Vulpes]
|
|
Автор |
_parvaty_ (божествена) |
Публикувано | 19.01.10 21:38 |
|
Много късмет да има, много да те радва и да се разбирате отлично!
| |
Тема
|
Re: Хайде на тортата!
[re: Vulpes]
|
|
Автор |
Boждa (на племе телета) |
Публикувано | 20.01.10 04:22 |
|
Честито!
| |
Тема
|
Re: Хайде на тортата!
[re: Vulpes]
|
|
Автор |
Vulpes (червена лисица) |
Публикувано | 20.01.10 10:30 |
|
Много много ви благодаря!
| |
Тема
|
Re: нещо за две лисици майка и дъщеря :)
[re: Vulpes]
|
|
Автор |
ramire7 (много як) |
Публикувано | 23.01.10 13:06 |
|
Имало едно зайче. То се наричало Белочелото, защото имало белег на челото си, но всички му викали Вироглавеца, тъй като било много упорито зайче. Никого за нищо не слушало и всичко вършело на своя глава. Но ще ви разкажа какво му се е случило.
Старият заек — бащата — купил за своето синче една кротка магаричка с малко магаренце. Малкият Вироглавец много обичал да язди магаричката. Веднъж той се метнал върху своята кротка магаричка и тръгнал на гости у лелини си. Пътят му минавал през Бодливите трънаци. Най-напред го срещнали неговите братчета — зайчетата. Те всички се развикали:
— Къде си тръгнал Вироглавецо, с магаричката? Бодливите трънаци са много опасно място. Там никой не може да мине без другар!
Вироглавото зайче само размахало лапичката си и пришпорило магаричката — да върви по-бързо. Малкото магаренце тропкало подир майка си и люшкало звънчето на шията си, за да се чува по-силно. Вироглавото зайче от време на време бодяло с остена си магаричката да тича по-бързо.
Нашите пътници навлезли в Бодливите трънаци, където живеели три лисици: старият лисугер, майката лисица и мъничкото лисиче. Щом чуло звънчето на магаренцето, мъничкото лисиче наострило уши и заговорило:
— Пристига Вироглавеца, яхнал магаричката си, подир него се мотае мъничкото магаренце — аз чувам звънчето му!
— Ние трябва да му дадем да разбере! Кой му е позволил да минава през нашите Бодливи трънаци? Аз ще му открадна магаричката! — заканила се майката Лисана.
— Аз да не съм лисугер, ако не му открадна малкото магаренце! — извикал лисугерът.
— Аз пък ще му съблека дрешката! — изврещяло лисичето.
А Вироглавеца нищичко не подозирал. Стигнал до средата на Бодливите трънаци. Минало пладне и слънцето започнало да слиза надолу. Магаренцето се озорило и клюмнало с главица. Изостанало назад. За да не го изгуби, Вироглавеца захванал да си върти главата и да го зове: „Насам, насам!“ Далеко отзад се обаждало звънчето, сякаш отвръщало: „Ида, ида!“ Вироглавото зайче си рекло: „Щом чувам гласа на звънчето, магаренцето тича подире ми. Защо ми трябва да си въртя шията напразно!“ — И вече не се обръщало назад.
А хитрата Лисана тъкмо туй чакала. Приближила се тя крадешком, отвързала от шията на магаренцето звънчето и го вързала за опашката на магаричката. А магаренцето Лисана хванала за ухото и го отмъкнала в гъсталака.
Вироглавото зайче яхало и чувало подире си малкото звънне. Значи, думало си то, всичко е наред. Магаренцето е настигнало майка си и тропка подир нея!
Тъкмо когато магаричката и Вироглавеца сигнали завоя на пътя, пред тях изскочила лисицата и извикала:
— Хей, зайче, къде си тръгнало самичко в тази гора?
Зайчето се стреснало и си помислило: „Ами ако тази лисица ми е отмъкнала магаренцето?“
Огледало се насам-нататък и никъде не видяло магаренцето. Тогава вироглавото зайче викнало да плаче:
— Отиде ми магаренцето! Къде си, мое мило магаренце?
А лисицата завъртяла опашката си и му заговорила с престорен глас:
— Не плачи, миличко! Твоето магаренце остана на завоя и не знае накъде да върви. Скочи долу и тичай да го доведеш!
Зарадвало се зайчето и се втурнало назад да търси магаренцето си, а в туй време Кума-лиса се метнала на магаричката и препуснала през трънаците.
Стигнал Вироглавеца до завоя и що да види! Никакво магаренце няма! Върнал се назад, но и магаричката му изчезнала. Изплашил се Вироглавеца и си рекъл: „Тука могат да откраднат и самия мене! Бягайте, крака, да бягаме!“
И хукнал. Стигнал до брега на реката и спрял за малко да сръбне водица. Надясно от себе си видял едно мъничко лисиче — трепери цялото и плаче.
— Ти защо плачеш? — попитал го Вироглавеца.
— Как да не плача — отвърнало лисичето, — когато ми се случи голяма беда! Моята майка ми даде една златна паричка и ме изпрати да ида на пазар, но аз изтървах паричката и тя падна в реката. Като се върна, мама ще ме пребие!
И лисичето ревнало още по-силно. Станало жално на зайчето за лисичето и захванало да го утешава:
— Недей плака, защото плачът не помага!
Лисичето избърсало сълзите си и попитало зайчето:
— Можеш ли да плуваш?
— Мога — отвърнало зайчето.
— Тогава влез в реката и ми намери златната паричка. Ако ми я изкараш, аз ще ти дам десет сребърни парички срещу златната. Искаш ли?
„Десет сребърни парички — помислило зайчето, — за тях аз мога да си купя друга магаричка и едно малко магаренце!“
— Ще ти намеря златната паричка! — извикало то и бързо започнало да си съблича дрешката. Цамбурнало в реката и се спуснало да търси златната паричка.
А хитрото лисиче се усмихнало до ушите:
— Накарах вироглавото да се съблече голо! — и като грабнало дрехата от тревата, побягнало.
Вироглавеца търсил, търсил златната паричка по дъното, но не можал да я намери и излязъл от водата. Озърнал се: на брега нямало следа нито от лисичето, нито от дрехата му. Затреперал от студ и мокър се втурнал вкъщи.
След като му откраднали магаричката, магаренцето и дрешката, вироглавото зайче слушало само полезните съвети и в Бодливите трънаци заешките му крачета никога не стъпвали.
| |
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | >> (покажи всички)
|
|
|