|
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | >> (покажи всички)
|
|
|
Странно ми е някакво..... защото загубих приятел, приятелка. Странно ми е, защото уж все се опитвам да държа дистанция, да съм егоист и т.н., но в този случай доколкото е възможно дадох най-доброто от себе си. Не казвам, че е много, но не е никак малко. И загубих, при това в кофти момент, както се казва не идват сами тревогите. За пръв път наистина искам някой да усети, че е сгрешил, да му стане гадно не в смисъл да се разстрои, а да си каже "Постъпих лошо и сгреших". А не трябва да го мисля, трябва просто да продължа. Да пожелая всичко най-добро и да продължа. Но не го чувствам съвсем така. Даже ми се иска да си връщам, а мисля, че бях преодоляла тези черти в характера ми. Някакво гадно ми е като си представя, че може да й е хубаво без мен. Да не чувства никаква липса. От друга страна мисля, че е по-добре за мен така. Тя ми вредеше..... но фактът, че въпреки това аз се държах като приятел..... За мен приятелите са по-важни от любов, от семейство, не знам защо е така, странно е. Как се преодолява при условие, че винаги можеш да се обадиш на човека, по навик.... Разочарования в любовта аз с приятели съм лекувала, а сега? Беше ми най-близкият човек. Какво се прави в такива случаи? Как да не го мисля, да не си съсипвам здравето? Защото моята рецепта преди си беше доста "мрачна", включваше черни дрехи и грим, и друга неща (нищо готик или метъл не си представяйте, не че имам нещо против, но съм далече от това). Но сега съм нов човек в смисъл по-светъл. Наистина се опитвам. Обаче аз, мислите ми, и желанието да оправя ситуация, която не трябва да оправям и всъщност не мога е доста странна компания. Как да остана аз спокойно, с радостта?
let it snow, let it snow, let it snow
| |
|
|
|
Който и да е - постъпил е наистина лошо и е сгрешил. Знам, че не искаш да го чуващ от мен, но се надявам, да има ефект. Това, че искаш да чуеш такова признание, не те прави лош човек. Изпий чашата до дъно, счупи я, и продължавай нататък.
| |
|
|
|
Anger is a gift както четох някъде. А ти си пълна с гняв, разочарование и това е нормално.
От написаното не става твърде ясно кой къде е сгрешил, може и ти да си била твърде обсебваща и най-добрата ти приятелка просто да е решила да те отсвири в един момент. Може да е и друго. Сега и всичките милички думи на света да ти се кажат, това едва ли ще има някакъв ефект. Но това, което всъщност исках да кажа е, че приемаш твърде фаталистично нещата. Ако между вас наистина има емоционална, духовна, каквато щеш да е връзка, времето ще изглади настоящия конфликт. И пак ще сте приятелки. А ако връзката е трябвало да приключи, няма какво толкова да се тръшкаш. При толкова народ по света все ще намериш нов приятел/ка/.
Друго не е ясно - търсиш тук съчувствие или решение?
Господ красота ми даде
и отпреде, и отзаде
| |
|
|
|
Просто си викам тука
Иначе не бях аз обсебващата, а дори по-скоро тя. Само че когато има проблем. И понеже е пълна с проблеми, когато на мен ми се случи нещо, тя реагира, че това й било навредило, понеже й е крехка психиката и ме заряза точно когато един приятел не би постъпил така. То това започна от по-отдавна, де, щото аз като ми беше кофти не го показвах да не й развалям рядко доброто настроение, а като ми беше добре също не го показвах, щото ме гледаше депресирано.
Ужасно съм злобна, за да го пиша това, понеже наистина си има проблеми. Но аз направих всичко, за да й помогна и тя не го оцени, а накрая като се разболях реши, че това й вреди. Имам предвид явно някаква натрапливи мисли има, не знам как точно да го определя. И понеже само аз съм я слушала и търпяла, точно аз й напомням за това общо взето. А като съм й казала, че имам пневмония, просто като отговор на това дали мога да изляза, тя не спала цяла нощ и на другия ден отишла да я прегледат без да има никакви симптоми и ми звъни да ми каже, че е ходила и нищо й няма, смее се и казва, че само това искала да ми каже. И оттогава мисли, че има връзка с това, че не спала и че аз съм й казала, че съм болна. Бях в болница, звъннах и само за да я помоля да ми погледне в пощата дали няма нещо важно и тя се държа толкова студено. Както и да е, изпаднах в подробности. Просто исках да си повикам малко, че да ми мине.
let it snow, let it snow, let it snowРедактирано от snowflakes never cry на 04.01.10 16:25.
| |
|
|
|
няма да ти мине скоро, явно притежаваш онази чувствителност, която ще те кара дори и след години, когато се върнеш към проблема да се разстройваш от това, че не е решен...не тъжИ....най-вероятно тя ще се върне, но от теб зависи да не я приемеш...
| |
|
|
|
Чашата е на парчета вече.... но беше такава хубава чаша
let it snow, let it snow, let it snow
| |
|
|
|
Айде не пробутвай psychoshit. Какво значи тя да оцени нещо? Между другото, приятелки ли бяхте във взаимен готик период?
Чеки те поздравя по този повод с нещо яко:
Не че е баш готик, ама е яко.Редактирано от Okaян яcтpeб на 04.01.10 16:38.
| |
|
|
|
Точно това е въпросът..... че никой не си представя, че точно нея няма да я приема. И тя не си го представя. А аз и да искам, не мисля, че имам избор при това положение. Т.е. накрая аз ще съм лошата. Но наистина се опитах да й бъда приятелка.
let it snow, let it snow, let it snow
| |
|
|
|
Еми значи, че в идентични ситуации аз постъпих с нея по един начин, а тя с мен по друг.
В много периоди УЖ бяхме.
Мерси за поздравчето :))))))))))
let it snow, let it snow, let it snowРедактирано от snowflakes never cry на 04.01.10 16:37.
| |
|
|
|
Eй, смайл
Господ красота ми даде
и отпреде, и отзаде
| |
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | >> (покажи всички)
| 
|
|
