|
Тема
|
Хора, улици ...
|
|
Автор |
Kaлoмaин (горгона Медуза) |
Публикувано | 03.12.09 22:04 |
|
Днес се видяхме с една колежка, която не бях виждала от едно 7 - 8 години. И покрай спомените от едно време се сетих за много хора, които бях позабравила. И се зачудих какви ги върши живота. Една колежка, която не можеше да си настрои каналите на телевизора - такъв страх имаше от техниката - след като я съкратиха прави интернет-сайтове във фирмата на сина си. Една друга, която не успя да си намери работа като учител по география, изкара един сертификат за английски и сега е представител на едно доста голямо издателство. А тя се беше изпокарала с близките си - всичките икономисти - защото не искаше да работи нищо с икономика, и нарочно беше завършила география. Друга със същата специалност - също съкратена - сега работи във фирма, която подготвя кандидат-студенти, и в туристическа агенция.
Колега по рисуване се отказа от учителстването за да изкарва пари като водопроводчик. Едно момиче, което също преподаваше изобразително изкуство, сега прибира бездомни циганета към програмата за децата от улицата. Там ги учи да рисуват и да се къпят. Колежка по английски изкара две години учителстване и реши да стане управител на една верига сладкарници. Една друга буквално я поканиха в Нова Зеландия - тя освен диплома за учител по английски има и диплома от един Пловдивски институт за винопроизводство, а съпругът й е ветеринар - направо им предложиха работа. Не заминаха и сега си имат частно езиково училище.
Изобщо не можахме да се сетим за човек, който да се е предал или да е обърнал гръб на обществото, защото се е сблъскал с трудности. Освен един колега, който май преживя по-тежко развода си, отколкото падението от служител в министерство до обикновен нередовен учител по английски. Но и него не съм виждала отдавна, така че може и да се е оправил.
Толкова странно се променят хората. И толкова добре се променят. Направо не мога да им се нарадвам.
| |
|
Толкова хубаво ми стана, като те прочетох... Има надежда!
| |
|
За мен чувствата предизвикани от темата са смесени.
| |
|
Точно така се почувствах вчера. Трудностите само бяха отворили пред тези хора нови възможности. Както и да го погледне човек - вътрешната настройка към един проблем е важно нещо.
| |
|
Защо?
| |
Тема
|
Re: Хора, улици ...
[re: Kaлoмaин]
|
|
Автор |
DaCat (дзвер) |
Публикувано | 04.12.09 19:41 |
|
Ха, това е сякаш историята на живота ми.
Исках да уча нещо, до което не ме допуснаха (много дълга история).
Записах нещо друго, което ми харесваше, но се оказа, че совите не са това, което са и ми се наложи да не работя по специалността си.
12 години бях редактор в едно музикално списание и умирах от мъка, когато го закриваха. Болна бях! Едно заради хората, защото бяха страхотни като професионалисти и в чисто човешки план, друго - самата работа беше изключително приятна, да имаш поглед отблизо върху културни процеси и явления, ... мммм, голям кеф!
Сегашната работа започнах много, ама МНОГО случайно, сякаш на шега и за малко.
Пълна противоположност на всичко, което бях учила, инфарктни положения, съвсем нова материя, тежка, много променлива, но мен май точно предизвикателствата ме крепят. И така 16 години.
Доволна съм, намерих едно друго мое "аз", което дори не предполагах, че съществува.
Неслучайни са случайностите.
Before you attempt to beat the odds, be sure you can survive the odds beating you.Редактирано от DaCat на 04.12.09 19:50.
| |
|
вчера преживях поредния служебен стрес, и се уморих супербогатите да си изкарват гнева върху мен, защото кризата ги прави малко по-бедни (няма да ядат черния хайвер с бял хляб, а с добруджа, видиш ли, и вече драмата е пълна!) ... и ми омръзна, а и други хора разчитат на мен, не мога да си вдигна шапката и да си тръгна... или поне ме е страх... а, темата ти ми подейства като знак Свише! Наистина ми стана хубаво... и ми олекна!
| |
Тема
|
Re: Хора, улици ...
[re: Kaлoмaин]
|
|
Автор |
Capa_ (бобчо) |
Публикувано | 04.12.09 23:16 |
|
Кало, звучиш сякаш си в пълна хармония, тъжно-оптимистично, но тъгата ти е конструктивна. И аз понякога съм се питала, ако бях направила едикакъвсиизбор, какво щеше да стане, а дали щеше да е по-добре/зле за мен. Всеки се сблъсква със случайности, волеви или неволеви, въпреки че звучи като оксиморон, но понякога наистина има едни кратички мигове, които ни се предлагат, а ние решаваме дали да ги стиснем здраво или просто да ги преотстъпим на други от страх или незрялост. Май се отплеснах.
| |
Тема
|
Re: Хора, улици ...
[re: Kaлoмaин]
|
|
Автор |
*Paл* (слънчева) |
Публикувано | 05.12.09 09:16 |
|
Да, превратностите на живота си ги бива... Но и за това е толкова интересно. Ако преди години някой ми беше казал, че ще се занимавам с техника щях да го гръмна.
| |
Тема
|
Re: Хора, улици ...
[re: Kaлoмaин]
|
|
Автор |
Roxy (bittersweet) |
Публикувано | 05.12.09 14:57 |
|
Понеже съм вторият човек след Парвати, който приема темата лично, и освен това я пускаш точно в необходимия момент, имаш от мен благодарности и прегръдки :)))
Редактирано от Roxy на 05.12.09 14:57.
| |
|
|
|
|