Субдибула София... / Общества / Непрофесионални / Романтични души

Парвати, аз съм разведена от 15 години, синът ми е на 19.
Повярвай в себе си, мила, още носиш бремето на "неслучилия" се съпруг (баща). И аз не направих подходящия избор за баща на детето си - факт.
Някак идва с годините справяне сама. Идва самочувствието, че можеш, кадърна си и се справяш сама. И да, понякога се налага да си и майка, и баща. При мен беше сложно, защото детето е момче, оттук и различния подход при всякакви ситуации. Така и не поговори с него баща му, дори в пубертета, когато ми се е налагало да говоря и да обяснявам всякакви неща.
Най-важното - не лъжи! От много ранна възраст съм третирала детето си като равностоен човек, с чувствата и мислите му, уважавала съм гледната му точка, дори да не съм била съгласна. Някак по-лесно ми е било да кажа и моята гледна точка, уважавайки неговата.
Говори! Поддържай контакт с детето, отдели си час-час и половина на ден само и единствено за него. Знам, трудно е, криза е, всички сме запъхтени и изнемощели, но се налага - наградата детето ти да ти има пълно доверие и да сподели първо с теб, а не с приятелите си, е безценна. Със сигурност има неща, които не знам, но и не искам, това си е неговата територия, не искам да се бутам там, но не са неща, които могат да променят изградения човек, когото познавам.

Не си и няма да бъдеш машина, това са граници, които сама създаваш, определяш, оттук и вътрешното себеусещане. Напълно те разбирам - когато сам гледаш дете, се налага да жертваш много, наистина много, но не и всичко.

Демонстрирай емоция, защо не. Седни и говори с детето. Явно гледа мами и татковци, които прибират децата си от детската градина, явно му липсва нещо. Говори простичко, така, че да те разбере. Обясни му, че понякога се случва мама и тате да се разделят, защото не се разбират добре и се карат (примерно), но че то не е виновно за това и не, не е по-малко обичано от другите деца.

Много пространна станах, извини ме...